Цялото много тъжно интервю на Мон Дьо с Алекс Сърчаджиева
Аз съм в нищото, на дъното съм към момента, объркана съм доста, не знам какво ми се случва, по какъв начин да се измъкна. Истината е, че се усещам като едно малко дете, което го е боязън от незнайното. Само, изгубено в гората. С тези думи стартира диалога на Мон Дьо с Александра Сърчаджиева пред Нова. Не мога да се събера, в ступор съм, изпитвам доста страсти, не мога да плача даже. Искам да крещя, да чупя, да ударя дъното, да излезе всичко. Не знам дали съм стегната. тъй като имам дете, знам че нямам избор и би трябвало да продължа напред.
Страх ме е по какъв начин ще си отгледам детето. Моята най-лоша визия сред мен и Иван беше, че може някой ден да се разделим, не съм си представяла че ще изгубя най-любимия си човек - за повторно. Не съм си представяла, че ще давам отговор на едно дете за какво Господ прибира хубавите хора, а неприятните оставя. Иван бе всичко за мен - татко, мъж, ухажор, протекция, всичко, показа Алекс. Оцелях с помощта на другари. Много желая да благодаря че хората, които ни помогнаха. Много хора желаят да ме измъкнат от това, в което затънах. Аз ударих дъното - прочувствено, финансово и физически. Актрисата благодаря на доктор Цонев от Втора градска болница, назова го ангел.
Моят живот сега е спрял, не пребивавам. Каква съм била в предходен живот - урод ли че би трябвало да мина през тая болежка, попита със сълзи на очи Сърчаджиева.
Ти се научаваш по някакъв метод да живееш с тази болежка. Колкото време минава, толкоз повече човек ти липсва. Вечерите са най сложни. Душата ти се раздира, не знаеш накъде и е толкоз всичко ужасно към теб. За щерка й, тя показа че София приема доста мъчно загубата, тъй като са имали доста мощна връзка, в която Алекс даже не е взела участие.
" Каза ми че съм най-гадната майка на света, сподели ми че е трябвало да й го кажа като стане на 10 години. Имаше дни, в които не искаше да беседва с мен. Сега е вкопчена в мен, тъй като я е боязън да не си отида и аз. Беше ми ядосана за какво не е била на погребението, по-късно ме помоли да отидем на гробищата. Тя сподели - той тук ли е, може ли да го изровиш да го прегърна? ", описа Алекс. Моята покруса е обществена, всички те гледат по какъв начин страдаш, безумни неща се пишат. Когато се случи нещо такова, човек би трябвало да се смири. На цялата ми покруса трябваше да обясня какво е жълта преса, показа актрисата.
" Истината е, че не трябваше да се стига до тук. Случиха се неща, които доста объркаха всичко, не мога да го кажа. Тук би трябвало да си приготвя. Септември месец като отидохме във Втора градска, те доста се тормозиха, тъй като кракът му беше виолетов - можеше да е тромбофлебит. Оказа се, че е изгубил 2 литра кръв, постъпи с 90% смъртност, само че го измъкнаха ", описа Алекс.
Два месеца и половина живяхме във втора градска. Имаше цироза. Беше късно, там беше станала някаква зараза на здравия крайник. Хората ми споделиха, че единственият му късмет е незабавна трансплантация на дроб, тъй като черният дроб не може да издържи тази зараза.
Цироза може да получиш и не от алкохола. Това беше следващата му изцепка да изтърси за алкохола. Той реши още веднъж всички да гръмнат. Иван е пил колкото всеки средностатистически българин. Не съумя да се оправи с фалша, с лицемерието, със злобата, със света. Той не разбра този свят и този свят не разбра Иван, сподели Сърчаджиева.
След като си отиде, той се оказа рицар, а преди беше неприятното момче. Изведнъж се появиха толкоз доста другари, толкоз доста хора споделиха, че е кумир. Сега внезапно е " индивидът който постоянно е казвал истината ", доста хора си направиха огромен ПР на фона на тази покруса. Аз знам с кой живях, какъв мъж имах до себе си, съобщи Алекс.
За най-страшната й нощ, е била у Фънки. " Спях там и в 7:30 звънна чужд номер и аз си споделих " смут, това беше " и една жена ми се обади и ми сподели " господин Ласкин си отиде ", отидох да бълвам в тоалетната, показа актрисата. " Не съм му гневна, няма защо. Той не искаше да почине. Когато се видяхме с него на 20 декември, ми сподели: Ей Сашке, ще се оправя, ще изляза отсам, ще си отгледам детето и... той отиде на пътешестване, а аз останах на гарата да го очаквам. Това беше последния диалог с него, плакахме доста ", показа Алекс.
След това нямаше по какъв начин да влизам в реанимация. Беше 30 декември, когато една лекарка ми сподели, че нещата са доста сериозни. Исках да вляза. Бяха го поставили в изкуствена кома. Беше целия в едни машини. Леглото беше високо, желаех да го целуна, само че то е високо, не можех да го стигна. О единствено ръката с татусите беше свободна. Там го целунах. Много ми липсва бе! Искам да потъна в прегръдките му, показа Алекс.
Ако Иван и Пепя бяха тук ще се сгуша в тях и ще рева доста, сподели тя в отговор на въпроса на Мон Дьо какво би направила, в случай че най-близките й са тук, до нея.
" Вкъщи където и да се обърна, на всички места е той. Аз била доста обичана и прегръщана. Не съм заспивала непрегърната. Липса ми всичко, бележките заран, кафето. Смъртта на Иван ми отвори очите, че би трябвало сама да се боря. Просто желая тази болежка да излезе от мен. Искам да я изрева и да я изкрещя ", показа Алекс.
Тя описа и за една страшна нумерология, до която е стигнала последните дни - " Нашата разлика сред мен и Иван е 13 години. Разликата сред мен и огромната му щерка Люба е 13 години, сред Люба и София е 13 години, майка ми умря преди 13 години ".
" Неистово желая да изплувам. Да видя лъча, който пробива. Искам да изляза на зелена поляна с бели маргарити, да чуя птичка. Кога ще стане, не знам.. Научих се на самообладание, научих се да не върша проекти, а да пребивавам ден за ден. Смирена съм, ще мина и през този урок. Това, което споделят, че Господ праща тестване на мощните, аз не желая да съм мощна. Не си представях живота подобен, в действителност! Не си ги представях по този начин нещата. Израснала съм без татко, а в този момент и моето дете ще е по този начин. София ми сподели " знаеш ли какво е да плачеш за татко ти, който го няма и майка ти да е някъде по хората и да я няма ".
Нямаш избор. Оттук нанякъде. Надявам се пътят да не е бодлив, да бъде по лек, Дано!, пожела си актрисата Александра Сърчаджиева. Иван Ласкин на имения си ден - 6-януари, тази година.
Страх ме е по какъв начин ще си отгледам детето. Моята най-лоша визия сред мен и Иван беше, че може някой ден да се разделим, не съм си представяла че ще изгубя най-любимия си човек - за повторно. Не съм си представяла, че ще давам отговор на едно дете за какво Господ прибира хубавите хора, а неприятните оставя. Иван бе всичко за мен - татко, мъж, ухажор, протекция, всичко, показа Алекс. Оцелях с помощта на другари. Много желая да благодаря че хората, които ни помогнаха. Много хора желаят да ме измъкнат от това, в което затънах. Аз ударих дъното - прочувствено, финансово и физически. Актрисата благодаря на доктор Цонев от Втора градска болница, назова го ангел.
Моят живот сега е спрял, не пребивавам. Каква съм била в предходен живот - урод ли че би трябвало да мина през тая болежка, попита със сълзи на очи Сърчаджиева.
Ти се научаваш по някакъв метод да живееш с тази болежка. Колкото време минава, толкоз повече човек ти липсва. Вечерите са най сложни. Душата ти се раздира, не знаеш накъде и е толкоз всичко ужасно към теб. За щерка й, тя показа че София приема доста мъчно загубата, тъй като са имали доста мощна връзка, в която Алекс даже не е взела участие.
" Каза ми че съм най-гадната майка на света, сподели ми че е трябвало да й го кажа като стане на 10 години. Имаше дни, в които не искаше да беседва с мен. Сега е вкопчена в мен, тъй като я е боязън да не си отида и аз. Беше ми ядосана за какво не е била на погребението, по-късно ме помоли да отидем на гробищата. Тя сподели - той тук ли е, може ли да го изровиш да го прегърна? ", описа Алекс. Моята покруса е обществена, всички те гледат по какъв начин страдаш, безумни неща се пишат. Когато се случи нещо такова, човек би трябвало да се смири. На цялата ми покруса трябваше да обясня какво е жълта преса, показа актрисата.
" Истината е, че не трябваше да се стига до тук. Случиха се неща, които доста объркаха всичко, не мога да го кажа. Тук би трябвало да си приготвя. Септември месец като отидохме във Втора градска, те доста се тормозиха, тъй като кракът му беше виолетов - можеше да е тромбофлебит. Оказа се, че е изгубил 2 литра кръв, постъпи с 90% смъртност, само че го измъкнаха ", описа Алекс.
Два месеца и половина живяхме във втора градска. Имаше цироза. Беше късно, там беше станала някаква зараза на здравия крайник. Хората ми споделиха, че единственият му късмет е незабавна трансплантация на дроб, тъй като черният дроб не може да издържи тази зараза.
Цироза може да получиш и не от алкохола. Това беше следващата му изцепка да изтърси за алкохола. Той реши още веднъж всички да гръмнат. Иван е пил колкото всеки средностатистически българин. Не съумя да се оправи с фалша, с лицемерието, със злобата, със света. Той не разбра този свят и този свят не разбра Иван, сподели Сърчаджиева.
След като си отиде, той се оказа рицар, а преди беше неприятното момче. Изведнъж се появиха толкоз доста другари, толкоз доста хора споделиха, че е кумир. Сега внезапно е " индивидът който постоянно е казвал истината ", доста хора си направиха огромен ПР на фона на тази покруса. Аз знам с кой живях, какъв мъж имах до себе си, съобщи Алекс.
За най-страшната й нощ, е била у Фънки. " Спях там и в 7:30 звънна чужд номер и аз си споделих " смут, това беше " и една жена ми се обади и ми сподели " господин Ласкин си отиде ", отидох да бълвам в тоалетната, показа актрисата. " Не съм му гневна, няма защо. Той не искаше да почине. Когато се видяхме с него на 20 декември, ми сподели: Ей Сашке, ще се оправя, ще изляза отсам, ще си отгледам детето и... той отиде на пътешестване, а аз останах на гарата да го очаквам. Това беше последния диалог с него, плакахме доста ", показа Алекс.
След това нямаше по какъв начин да влизам в реанимация. Беше 30 декември, когато една лекарка ми сподели, че нещата са доста сериозни. Исках да вляза. Бяха го поставили в изкуствена кома. Беше целия в едни машини. Леглото беше високо, желаех да го целуна, само че то е високо, не можех да го стигна. О единствено ръката с татусите беше свободна. Там го целунах. Много ми липсва бе! Искам да потъна в прегръдките му, показа Алекс.
Ако Иван и Пепя бяха тук ще се сгуша в тях и ще рева доста, сподели тя в отговор на въпроса на Мон Дьо какво би направила, в случай че най-близките й са тук, до нея.
" Вкъщи където и да се обърна, на всички места е той. Аз била доста обичана и прегръщана. Не съм заспивала непрегърната. Липса ми всичко, бележките заран, кафето. Смъртта на Иван ми отвори очите, че би трябвало сама да се боря. Просто желая тази болежка да излезе от мен. Искам да я изрева и да я изкрещя ", показа Алекс.
Тя описа и за една страшна нумерология, до която е стигнала последните дни - " Нашата разлика сред мен и Иван е 13 години. Разликата сред мен и огромната му щерка Люба е 13 години, сред Люба и София е 13 години, майка ми умря преди 13 години ".
" Неистово желая да изплувам. Да видя лъча, който пробива. Искам да изляза на зелена поляна с бели маргарити, да чуя птичка. Кога ще стане, не знам.. Научих се на самообладание, научих се да не върша проекти, а да пребивавам ден за ден. Смирена съм, ще мина и през този урок. Това, което споделят, че Господ праща тестване на мощните, аз не желая да съм мощна. Не си представях живота подобен, в действителност! Не си ги представях по този начин нещата. Израснала съм без татко, а в този момент и моето дете ще е по този начин. София ми сподели " знаеш ли какво е да плачеш за татко ти, който го няма и майка ти да е някъде по хората и да я няма ".
Нямаш избор. Оттук нанякъде. Надявам се пътят да не е бодлив, да бъде по лек, Дано!, пожела си актрисата Александра Сърчаджиева. Иван Ласкин на имения си ден - 6-януари, тази година.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ