Аз съм в нищото. На дъното съм все още. Не

Аз съм в нищото. На дъното съм към момента. Не знам по какъв начин да се измъкна. Истината е, че се усещам като едно малко дете, което го е боязън от незнайното, единствено, изгубено в гората, споделя актрисата
Истината е, че не трябваше да се стига дотук.
Случиха се неща, които доста объркаха всичко. Аз желая и благодаря с цялото си сърце и душа на доктор Цонев и екипа му от Втора градска болница, както и на хората от ВМА. Пропускам благодарности към „ Пирогов “. Това съобщи 40 дни след гибелта на актьора Иван Ласкин брачната половинка му Александра Сърчаджиева в изявление за Мон Дьо в „ Събуди се “.
„ Септември, като отидохме във Втора градска, хората доста се тормозиха – кракът му се поду и стана виолетов. Оказа се, че няма тромбофлибит, а е изгубил над 2 литра кръв в меките тъкани на крайници си. Беше признат с 90% смъртност. Не знам какво направиха и по какъв начин го направиха, само че го измъкнаха. Имаше цироза “, призна Алекс, само че добави, че тя не се получава единствено от алкохол.

„ Като отиде във ВМА хората направиха всичко допустимо, с цел да му оказват помощ, само че беше късно. Там беше станала някаква зараза на здравия крайник, не е по тяхна виновност. Хората ми споделиха, че той няма късмет. Единственият му късмет е незабавна трансплантация на дроб. Той не можеше да издържи новата зараза. Момчето си отиде. Гадна работа, не трябваше да става по този начин – няма да върша ексхумация, единствено да кажа “, добави тя.
„ Беше му писнало всички да пишат за него, че пие най-вече на света. Той реши по малкия екран преди време да каже, че пие доста, с цел да гръмне всички медии. Е, подари им го. Иван просто пиеше колкото един средностатистически българин. Не съумя да се пребори със света, в който живееше. Не можа да се оправи с фалша, лицемерието, злобата, той не разбра този свят и този свят не разбра Иван. След като си отиде, се оказа рицар, другояче преди този момент го спрягаха за неприятното момче “, сподели актрисата, написа Блиц.

„ Изведнъж, като си отиде, се появиха толкоз доста другари и хора, които преди го плюеха, а в този момент им бил кумир. Някои хора си направиха толкоз противен пиар на фона на цялата тази покруса, само че в случай че се усещат добре от това – окей, няма проблем. Аз знам с кого обаче изживях всичко “, съобщи Сърчаджиева. „ Бях във Фънки, като ми споделиха, че Иван е умрял. В 7:30 сутринта звънна чужд номер. Една жена ми се обади и ми сподели „ Господин Ласкин си отиде “. Събудих Антония, дамата на Фънки, и отидох да бълвам в тоалетната “, призна актрисата.
„ Не съм гневна на Иван, той не искаше да почине. На 20-и декември ми сподели „ Ей, Саше, ще се оправя. Ще си отгледам детето. Ще отидем на едно малко пътешестване “. Тогава плакахме и двамата. Той отиде на пътешестване, аз обаче останах на гарата, с цел да го очаквам. Това ми беше последният диалог с него. След това нямаше по какъв начин да влизам в реанимация. Беше 30-и декември, когато лекарка сподели, че нещата са сериозни. Тогава споделих, че желая да вляза и няма мощ на света, която да ме спре. Отидох – той беше в изкуствена кома. Целият беше в машини – желаех да го целуна, само че не можех.

Само ръката му с татуировките беше свободна – там го целунах. Много ми липсва. Искам да потъна в прегръдките му – имаше огромни ръце, огромен мъж… “, съобщи Алекс.
„ Ако можех да видя Иван и Пепа в този момент, щях да се затичам и просто да се сгуша в тях “, сподели тя.
„ Много ми липсва Иван… той е всичко.
Тази обич, която ми се случи, може би не на всеки човек би могла да се случи – тя е голяма и неистова.
Била съм толкоз обичана, прегръщана, милвана…
Липсва ми всичко – смехът му, възприятието му за комизъм, бележките заран, кафето, което ми приготвяше “, призна тя.

„ Осъзнах, че би трябвало да се боря безусловно сама. Искам болката да излезе от мен. Тя няма да мине в никакъв случай, само че желая да я изрева и изкрещя. В нашия живот всичко е 13. Разликата сред мен и Иван е 13 години. Между мен и огромната му щерка Люба е 13 години, сред нея и София разликата е 13 години. Майка ми умря преди 13 години, а сега… 13 години по-късно, умря Иван. Ще мина и през този урок “, показа тя.
„ Аз съм в нищото. На дъното съм към момента. Не знам по какъв начин да се измъкна. Истината е, че се усещам като едно малко дете, което го е боязън от незнайното, единствено, изгубено в гората. Неистово желая да изплувам и да видя лъча светлина. Искам да се катеря нагоре, да изляза на зелена поляна с бели маргаритки, това желая и да чуя птичка. Кога ще стане? Не знам… Научих се на самообладание и да не си върша проекти, а да пребивавам ден за ден “, съобщи Сърчаджиева.

Инфо: flagman.bg