Аз съм убеден привърженик на влизането в еврозоната и смятам,

...
Аз съм убеден привърженик на влизането в еврозоната и смятам,
Коментари Харесай

Владислав Горанов: Инфлацията идва да си събере вересиите

" Аз съм уверен последовател на влизането в еврозоната и считам, че без значение от забавянето през последните две години, имаме действителни шансове да се присъединим при започване на 2024 година Притеснително е това, че някои партии започнаха да заемат една по-предпазлива позиция по тематиката, имам предвид Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, което приписвам на страховете, че тази тематика комфортно се експлоатира от партия “Възраждане” и от страховете, че една теза в поддръжка на еврото ще прелее така и така изтъняващия електорат на тези обединения ", съобщи някогашният финансов министър Владислав Горанов.

" Нещата необичайно стартират да припомнят тематиката с участието на Северна Македония в Европейски Съюз от позиция на причините, и се тормозя, че хората ще стартират да се объркват. Ако ме питате за датата, в случай че имахме воля и политическа класа, можехме да се присъединим от началото на 2023 година, както се чака да се случи с Хърватия, и аз благородно изпитвам завист на моя другар Здравко Марич - финансов министър на Хърватия, че съумя да измине този път в интерес на всички хърватски жители ", добави още той.

" За мен 2024 година е постижима. Съмнявам се, че има политическа воля. За постигането в период на сходно интеграционно изпитание има потребност от необятен политически консенсус, който не виждам в ръководещата коалиция. Страхът на хората от еврото, който се насажда от политици с конюнктурни политически цели, освен не се парира от ръководещата коалиция, а се трансформира в боязън на партиите в обединението. За страдание, има и много грамотни икономисти, които градят кариерата си на антитези за еврото. Има доста мангъровци по тематиката. На всички тях ще кажа с подигравка - не изповядвайте имотните си покупко-продажби в евро и незабавно обърнете спестяванията си в левове. Както неотдавна прочетох едно много успешно заглавие: “По еврото ще ги познаете”, сподели Горанов.

" Надявам се депутатите да ме послушат, тъй като, до момента в който се прави този разбор, изключително в случай че се проточи, може да изпуснем шанса за влизане от началото на 2024 година Нека двата процеса - на техническа подготовка и на разбор на изгодите и проблемите, да текат редом. Що се касае за предходен разбор, убеждавам ви, че сходен отчет не ми е представян в качеството ми на министър, само че аз нямам потребност от убеденост за преобладаващите изгоди от участието в еврозоната.

Част от работата на Българска народна банка е и разбор на ценовата непоклатимост и аз бих се доверил на тяхната преценка. Това, което е аксиоматично, е правилно, че да бориш инфлация с разпределяне на пари на калпак, е като да гасиш огън с бензин. Инфлацията идва да си събере вересиите, нагледно казано, и в случай че някой си мисли, че с фискални ограничения може да пребори инфлацията, е добряк.

Несъздаденият приход би трябвало да изчезне, безплатният обяд би трябвало да се заплати. Подкрепям тезата, че ролята на фиска в подобен миг е да поддържа тези, които фактически инфлацията ще притисне до стената. Аз примерно не желая да ми дават отстъпка от 25 ст. за литър гориво и по-евтин самун. Той би трябвало да е за фактически нуждаещите се, а с тези ограничения и министрите, и бедните ще получат еднообразно подкрепяне ", добави Владислав Горанов.

" Повече от 25 година сме във валутен ръб, при който левът е закачен за еврото. Няма да е вест, в случай че кажа, че закрепеният валутен курс и валутният ръб не са съвършени и те не могат да са безконечен инструмент. Не ме разбирайте неправилно. Валутният ръб е едно от най-хубавите неща, които са ни се случвали след неуспеха на финансовото ръководство на страната през деветдесетте години на предишния век, само че този режим има ограничаващи въздействия във връзка с опциите за стопански напредък. Няма друга опция за излизането от валутен ръб с изключение на влизане в еврозоната, и то несъмнено при законово закрепения курс сред лв. и еврото, който никой нито в България, нито в еврозоната слага под въпрос.

Що се касае за тематиката с конвергенцията, макар че тук сме на друго мнение с Калин Христов от Българска народна банка, има съображение, изключително за страни с закрепен валутен курс, да се счита, че влизането в еврозоната ще даде позитивен подтик за по-ускорена конвергенция, и аз имам вяра в това.

Червените професори имат гений да намират причини за приватизация и национализация по едно и също време. Валутният курс, с който левът ще се размени с евро, е 1,95583 лева

Влизането в еврозоната не е панацея, само че това е вторият по величина валутен съюз. Държавите в еврозоната са най-богатата част от света и е по-лесно на по-бедните страни да генерират по-висок напредък от по-богатите. Ако имаш една фабрика и направиш още една, имаш 100% растеж, а в случай че имаш 100 заводи и направиш още една, имаш единствено 1%. Разбира се, еврозоната има своите структурни проблеми, някои от страните са много задлъжнели, само че това не анулира тематиката, че е един от най-успешните съюзи, който се модернизира и укрепва ", сподели още някогашният финансов министър.

" Водената фискална политика съгласно мен е прекомерно разточителна. Особено в частта на настоящите разноски. Дългосрочните задължения за разноски, които се поемат, допускат хронични дефицити, и то отвън рамките на допустимото. Наскоро S&P направи оценка, че фискалният недостиг за 2022 година ще доближи на 5% от Брутният вътрешен продукт, а мен в случай че питате, може и повече.

Това неизбежно ще докара до нужда за ограничения във връзка с бюджетния баланс и евентуална наказателна процедура против нас от Европейска комисия. Когато обаче си поел неотменими или най-малко мъчно отменими непрекъснати задължения за настоящи разноски - примерно пенсии, нямаш различен ход за фискална консолидация, с изключение на да вдигаш налози. Моето предизвестие е, че сходен риск ще се материализира и въпросът не е дали, а по кое време и отговорът е като че ли скоро ", показа още Горанов.

" Сегашният екип на финансовото министерство като че ли има концептуални разминавания с обичайните за последните 25 година стандарти за фискално ръководство. Надявам се да бъркам, само че като че ли трупането на дефицити и задължения не тормози никого от ръководещата коалиция. Увеличението на разноските с 2 милиарда лева над проекта за 2022 година с предстоящата актуализация значи съвсем 4 милиарда лева за 2023 година нови разноски при равни други условия, само че не виждам някой да се вълнува от това. Жалко, че десните партии в това ръководство в името на присъединяване в него изгубиха ценностната си система.

Загубихме доста време, споделям го с болежка и като провинен, взел участие в ръководството на страната. Грешният преход накара доста хора да изоставен страната и да търсят по-добър живот отвън България. Макар и късно, не всичко е изгубено, само че вложенията в образованието би трябвало да бъдат главен приоритет за всяко ръководство.

Не съумяваме да се възползваме и от обстановката със задържането на работоспособни хора, бягащи от войната в Украйна. Има запас и в тези по оценки към 160-170 хиляди души, които нито работят, нито учат, а могат да бъдат задействани. Демографията ще е главен проблем на пазара на труда и за това би трябвало да се приказва всеки ден.

Не считам, че сме разглезили бизнеса. Той чака справедлив разговор с държавното управление по всички тематики. Вярно е и това, че се намира на извънредно конкурентен пазар, какъвто е европейският, и всички ограничения, които другите страни вземат, елементарно се трансформират в претенции към властта в София, само че не е за занемаряване и фактът, че постоянно се съпоставя с едни от най-богатите страни в света. Проблемът е, когато липсва разговор и когато на пръв взор лесни и по опциите ни решения в интерес на бизнеса не се взимат изобщо или не се взимат в точния момент ", приключи Владислав Горанов.
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР