Аз съм скептичен, че държавата може ефективно да администрира цените,

„ Аз съм песимистичен, че страната може дейно да управлява цените, само че може да сътвори условия във тип на конкуренция и надзор тъй че цените да се балансират в някакви рационални граници “. Това сподели в изявление за предаването „ Лице в лице “ финансистът Левон Хампарцумян по отношение на поръчките на разнообразни институции да управляват цените на пазара, с цел да няма спекулативно повишаване след предстоящото приемане на еврото от 1 януари 2026 година

Българите, които не банкират, а си купуват с левове, изпитват максимален боязън от повишаване на цените. Държавата разгласи конгломерации от организации, които дружно ще ревизират всеки магазин, Национална агенция за приходите ще санкционира недобросъвестни търговци, а Комисия за защита на конкуренцията се разгласи против картелите.

Трябва ли тези ограничения да успокояват хората? Ексклузивен коментар по злободневната тематика направи елитния банкер.

Според него по-важно е страната да свие сивия бранш, с цел да се знае кои хора в действителност се нуждаят от подкрепяне.

„ Към днешна дата не знаем кой в действителност е в потребност и кой единствено на хартия е в потребност, тъй като имаме 30-40% сива стопанска система. Държавата би трябвало да натисне сивия бранш, с цел да може по-точно да идентифицираме нашите съграждани, които в действителност имат потребност от поддръжка “, счита финансистът.

По думите му стесняване на сивия бранш до 15% ще е триумф.

„ То няма да изчезне изцяло, само че вместо 30 %, в случай че стане 15, ще сме създали огромно достижение “, продължи Левон.

Тогава ще има пари за тези хора, които не са съумели в живота, заболели или изоставени от родственици и дами, да им се помогне, с цел да се усещат малко по-добре. А, когато те са в кюпа с хора, които не се нуждаят да им се оказва помощ, защото не си заплащат налозите, само че имат приходи, там е несправедливостта. Не на другите, които са си купили три яхти и две ферарита, защото по отношение на броя на популацията нищо не е това, сподели още в „ Лице в лице “ Левон Хампарцумян.

Разбира се, основното нещо е, че всеки един консуматор има крайната дума дали ще купи или няма да купи дадена стока.

Има да вземем за пример самун за 5-6 лв. към този момент, без еврото и без всевъзможни други неща. Но има хлябове за лев и 50, и за 2 лв.. А най-вероятно, в случай че промишлеността се напъне, ще ни направи и самун за 80 стотинки. Обаче хората с държанието си гласоподават за този или оня самун, който могат да си разрешат. Но няма смисъл да субсидираме хляба, а по-скоро да намерим нашите съграждани, които в действителност са в потребност. Защото имаме 340% сива стопанска система и тази сива стопанска система генерира към 33 милиарда за едни хора, които от камбанарията на общественото министерство наподобяват извънредно небогати, само че в действителност разполагат със доста повече средства. Защото получават пари в кеш, добави той.

Относно заблудите, свързани с приемането на еврото, той даде за образец изказванията по какъв начин цифровото евро щяло да ни източи парите и по какъв начин сме щели сме да плащаме задълженията на огромните страни.

За задълженията на огромните страни Хампарцумян разяснява: „ То няма с какво – ние сме толкоз по-малки от тях, че никой не ни преглежда като сериозен източник за заплащане на задължения “.
За цифровото евро посочи, че това към момента е концепция и подсети, че и сега огромна част от паричното обращение е безналично.

Източник – bTV