Аз съм сигурно 10% от това, което беше баща ми.

Аз съм несъмнено 10% от това, което беше татко ми. Той ми беше най-хубавият другар. Ще ми е доста мъчно, тъй като би трябвало да поема неговия бизнес.

Майка ми и татко ми са били дружно 40 години. Сега майка ми не знае по какъв начин да живее сама.

Говореше се, че бил погубен. Няма такова нещо. Той беше доста здрав, за цялостен живот да е взел 2-3 аспирина. Просто сърцето му спря като на часовник. Поне не се е мъчил.

Винаги ми е казвал да бъда себе си, да държа на думата си. Не ме е удрял, не ме е наказвал.

Плача всяка вечер. Опитвам се да ходя напред.

Чакам да минат 6 месеца и с майка ми ще се приберем в Америка за малко. После ще се върна, тъй като съм поел много задължения. Искам да си оправя крайници, предстоят ми интервенции в Турция.

Искам майка ми да е добре. Да имам крепко семейство, в каквото съм израснал.

Приятелката ми доста ми оказва помощ. Бях се отчаял, само че тя ме избута нагоре. Много друга е от дамите, с които съм бил. Много начетено момиче от ужасно, крепко семейство. Запознах се с родителите й, не е правилно, че те не ме утвърждават. Жълтите медии си измислят, само че не мога да ги спра.

Тя е на 24, аз съм съвсем на 35. Лекар е в клиниката, където върша рехабилитация. Не сме сгодени, само че имаме съществени планове.