Незабравими стихове на Никола Вапцаров
“Аз съм сигурна, че още дълго време подрастващите генерации ще черпят от неговата лирика духовна непорочност, бездънен и активен хуманизъм и нравствена мощ ” , казва за Никола Вапцаров френската авторка Жермен Ив Фарж.
На днешната дата се навършват 73 години от гибелта на един от най-обичаните български поети. На 23 юли 1942 година Никола Йонков Вапцаров е разстрелян откакто получава смъртна присъда за организиране на подривна активност против немските войски, в качеството си на механически асистент на Цвятко Радойнов, началник на Централната военна комисия при Централен комитет на Българска комунистическа партия. Тогава Вапцаров е на 33 години.
Да си спомним част от забележителното му творчество.
***
из “Завод ”
от стихосбирката “Моторни песни ” (1940)
Народът – елементарен,
живота – тежък, отегчителен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.
***
из “Земя ”
Тази земя,
по която тъпча в този момент,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е непозната.
***
из “Родина ”
Имам си родина и над нея
през деня грее синьото небе.
Вечер светят звездни полилеи
и гаси ги заран ярък ден.
…
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
само че ми трябва свобода и хлеб.
***
из “Огняроинтелигентска ”
Зная свойто място
във живота
и на вятъра
няма да се дам..
***
из “Испания ”
Какво бе ти за мене?
Нищо.
Една изгубена страна
на рицари и на платà.
Какво бе ти за мен? –
Огнище
на някаква обич жестока,
която диво се опива
от кръв,
от искра на ками;
от шлагери
и от китари;
от пристрастеност,
от ревнивост
и псалми.
Сега за мене ти си орис.
Сега за мене си съдба.
И аз вземам участие неразделно
в битката ти за независимост.
Сега пламтя, в този момент се веселя
на всеки военен твой успех.
и имам вяра в силата ти млада –
във нея свойта сила влех.
***
из “Песен за индивида ”
Ний спориме
двама със дама
на тематика
“Човекът на новото време. ”
…
Тя, бедната дама, стартира да плаче,
стартира във транс да крещи:
“Ужасно! Ужасно! – Разказвате
като че ли
като че там сте били! ”
Какъв ти тук смут?!
Той пеел индивидът. –
Това е прелестно, нали?
***
из “Пролет ”
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
единствено в зрачни сънища сънувана,
по какъв начин минаваш ниско над тополите,
само че не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет,
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна ужасно, огненометежнена
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
***
из “Не бойте се, деца ”
Работиме много
работим от заран до здрач.
Но хлябът е малко,
само че хлябът не стига деца.
…
Послушайте, дребни,
послушайте,мънички мои.
по този начин е през днешния ден,
вероятно било е и през вчерашния ден.
И аз, тъй като нямам храна,
тъй като няма с какво,
ето нà:
ше ви нахраня
със вера.
***
из “История ”
Какво ще ни дадеш, историо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхма незнайни хора
от заводи и канцеларии,
…
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
…
Но разкажи със думи елементарни
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
***
“Прощално ” на жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и отдалечен гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Крото ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам,
ще те целуна и ще си отида.
***
из “Вяра ”
Ето – аз вдишвам,
работя,
пребивавам
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и съпротивлявам се с него
доколкото мога.
…
Може би желаете
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята религия,
че на следващия ден ще бъде
животът по-хубав,
животът по умен?
…
Тя е бронирана
крепко в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
