“Аз съм щастлив с това, което ми се е случило.

...
“Аз съм щастлив с това, което ми се е случило.
Коментари Харесай

Проф. Станислав Памукчиев: Светът навън е банално детерминиран в своята крайност и в своята илюзорност

“Аз съм благополучен с това, което ми се е случило. Нещата ми наподобяват трагични и напрегнати. С доста вътрешна сгъстеност, експресия. С някакво трансцендентно очакване. С духовно субливно положение на очакване. И с доста горест и болежка вътре в себе си. Трябва да кажа, че това го носех през всичките години с голямо благополучие. Защото през изкуството, със изкуството, мислейки изкуството, аз разбирах и личния си живот и личната си екзистенция. А човек, когато се схваща със себе си и се обича, обича и тъгата си. Може и да разбере и тъгата на другите и да е великодушен и да ги обича и тях. Тоест, през този психически слой да се навлезе надълбоко в индивида и да се обича. Там е моят човечен възторг и моята благотворителност и самоуверено мога д акажа, че аз съм един благополучен човек ”. Така опаси щастието от живота проф. Станислав Памукчиев в студиото на “Посока Култура ”.

“Светът на открито е тривиално детерминиран в своята прекаленост и в своята нереалност. Чета, виждам и обработвам в себе си интуицията за вечността. Юнг приказва за това, че в човек има заложена вътрешен глас за дългото, огромното и безконечното. Тази вътрешен глас се уплътнява в мен с изкуство. С гледане и правене на изкуство. Това, което е извън е единствено дразнител и следващ опит да не се съгласявам с него в неговата прекаленост. Отчитам трагично свидетелството за крайността, за изтичащото линейно историческо-политическо време, което е нещото, което ни занимава повседневно, а аз стремглаво тичам от него ”, изясни професорът за света на открито.

“Проекциите на забележимия свят са проекции на една материална причинност и детерминираност. Пребиваване в материалното и там изкушението на настоението на живия живот, с неговите мотори да удовлетвориме пристрастеностите си, да удовлетвориме битието си и да го замениме с визията, че това е щастието, е доста стеснен небосвод. Пак ще кажа, разширението на този небосвод ми го даде правенето на изкуство ”, изясни професорът.

Чуйте повече за живота и изложбата " Траектории във времето " във видеото.
Източник: darik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР