Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението

„ Аз съм се заречен на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. “

Васил Левски в писмо до Филип Тотю, датирано на 1 март 1871 година

 „ Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. “

Из писмо на Левски до Панайот Хитов, написано през 1868 година

„ От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои съгласно нас в нашите задружни сили. Против тях не може упорствувам и най-силната буря. “

Из писмата, написани от Апостола

Навършват се 152 години от заловянето на Васил Левски - Апостолът на българската независимост, от османските управляващи.

На 26 декември 1873 година, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По пътя отвън Ловеч злополучно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – не остава удовлетворен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, с цел да види какъв брой коли тор би трябвало да се изсипят, само че избира да не рискува в битка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче незабавно в Ловеч за срещата и оттова е проведена хайка за залавянето на подозрителните лица.

Според други догатки изменник от хана в Къкрина известява за подозрителен гостенин. На 27 декември 1872 година е хванат от турските заптиета в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета, обкръжават рано сутринта ханчето, което е държано чартърен от Христо Цонев Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало денем. Затова Левски, макар че има тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, преценя, че единствено ще навреди на почтен човек и се пробва да излезе неусетно през вратника на яхъра, само че там също има засада. При бягството евентуално се закача на вратницата и заптиетата съумяват да го повалят на земята.

Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, само че самичък е улучен от патрон, който го визира зад лявото му ухо, което е и на половина отсечено от удар с нож при битката. Притеклите се на помощ заптиета съумяват да го уловят и вържат.

Васил Левски дава пояснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската изключителна следствена комисия на 9 януари 1873 година Пред съда Левски се държи извънредно твърдо и не издава никакви детайлности към организацията, като поема цялата отговорност за активността й върху себе си.

Гордо и борбено пази делото на революцията и правото на България да бъде свободна, наказан на смърт  и на днешната дата през  1873-та година, Апостолът на свободата е обесен на мястото, където през днешния ден се издига неговият монумент в столицата.

Смъртта му не просто провокира шок и тъга измежду революционните среди в България и в Румъния, само че бележи началото на рецесия и разтърсвания, от които революционното придвижване в никакъв случай няма да се възвърне изцяло.