Бъди добър войник и умри, когато паднеш
„ Аз съм режисьор и в случай че един клип не е прекрасен, виновността е на режисьора... Аз съм индивидът, който преди месец изиска вашата оставка, тъй като за мен вие сте отговорен “.
Това са думите на режисьора Людмил Иларионов към вътрешния министър Валентин Радев. На мотива ще обърнем внимание по-късно, само че самите думи красноречиво разказват една обстановка, едно разделяне – сред частния бранш (реалния живот) и държавния бранш (брега на спокойствието и безвремието).
В действителния живот, в случай че не си добър, изчезваш и различен ще те смени – по-добре се оправя по-бързият, по-силният, по-добрият. В държавния бранш, въпреки това, по-добре се оправя оня, който се е окопал по-дълбоко (противопоставянето замязя малко на нещо като съпоставяне сред хищници и кърлежи). Не, в тази ситуация не приказвам за самия министър, министрите са преходни, те не могат да се окопават. Става дума за цяло едно ведомство. През годините съм работил с разнообразни чиновници на Министерство на вътрешните работи, при разнообразни министри, че и при разнообразни управляващи. Това, което постоянно е правело усещане, е, че едни от тях носят на гърба си други, които са решили, че могат да се възползват от удобството на окопаването си и на това, че персонално не носят отговорност пред съвсем никого и че днешната си работа не би трябвало да отсрочват за на следващия ден, щом могат да я отсрочат за други ден.
Отваряме къса скоба за изявлението на министъра: „ Не ви знам името, само че няма ли да спрете въпреки всичко, на никого не сме обърнали толкоз внимание, колкото на вас “.
Първо говоренето на чужд на „ ти “ навежда на мисълта за доста огромна липса на… хм, да кажем почитание. Второ: кому е нужна интродукцията „ не ви знам името “ – т.е. „ к‘ъв си па ти, бе, никой! “ И най-после това с вниманието звучи като: „ ние сме толкоз надалеч и високо от всички вас, че не обръщаме внимание на жителите, тук вършим изключение и не ни харесва! “
Така, затваряме скобата и се връщаме на надалеч по-сериозния проблем:
Докато господин Иларионов може обществено да изрази възмущението си, то самите чиновници в системата, които са пострадали от сътрудниците си, не могат. Ударът по него е огромен несъмнено, само че е еднократен (това не го омаловажава!). Служителите на Министерство на вътрешните работи, които се борят с безумното чиновничество на сътрудниците си, го вършат всеки ден.
Сега да обърнем внимание на самата преживелица, която докара Иларионов до директен спор с министъра. След скандал на пътя е бил засечен с кола, замерян с бутилки (той и приятелката му), и са стреляли по тях. С газов револвер, само че въпреки всичко е стреляно! Наказателният кодекс е доста безапелационен по въпроса. Стрелецът е арестуван, взети са му натривки от ръцете, с цел да се откри дали е стрелял или не. Въпреки всичко трети месец всичко се бави. Обяснението на основния секретар на Министерство на вътрешните работи е, че липсват очевидци и по тази причина са назначени спомагателни експертизи. Чисто механически всичко това може да завърши много бързо, само че бумащината бави. Колкото и да желаят да му оказват помощ, проверяващите са с вързани ръце поради тромавата процедура, която затлачва вените на системата с такива производства, което пък още повече забавя работата (омагьосан кръг). А в този момент си представете, че измежду проверяващите има един чиновник (да, даже единствено един е достатъчен), който си клати краката и гледа клипчета в YouTube вместо да работи. Развръзката наподобява като че ли залепена със супер лепило за равнище на развиване „ на на никое място “.
Колко от вас са били обирани? И какъв брой от вас получиха известие след време, че следствието е прекъснато и никой и нищо не е разкрито? И какъв брой от вас си мислят, че досието е била подмятана, употребена да подпира крачето на бюрото, да си избършат разлятото кафе с нея, изтекла е отминалостта и айде в кошчето? Кой знае, може и да не сте надалеч от истината…
Г-н Иларионов бил пътувал до Велико Търново за различаване на причинителя и други изискуеми процедури? Бил си плащал с времето и парите си за пътуването? Системата не я интересува. Не се увличайте по мисълта, че Иларионов е представител на обществото, надлежно той Е обществото. Не, не е. Той е самичък сам против системата. От друга страна – чиновниците на Министерство на вътрешните работи СА системата. Ако са доброжелателни, нищо не могат да създадат, тъй като процедурата е тромава. Ако не са – крият бездействието си зад това, че процедурата е тромава. И в двата случая – греда! Значи какво би трябвало да се случи? Да се промени системата. Да може потърпевшият/свидетелят да извърши разпознаването, да даде показания и така нататък от всяко районно в страната, а не да пътува като вманиачен напред обратно. Да има централизирана онлайн система… или тук към този момент се отплеснахме във мечти, а?
Говорим за промени. Само че промените в армията и полицията са най-невероятните за осъществяване. Дори и най-елементарните промени се одобряват на нож. Защо ли? Защото, в случай че се случат, доста хора ще би трябвало да изхвърчат от системата, с цел да се отпушат артериите й. Тогава тези, които желаят и знаят по какъв начин се работи, ще могат да го вършат, тогава господин Иларионов няма да пътува като вманиачен, с цел да разпознава човек, който към този момент е разпознал, бил е арестуван, взети са му натривки и какво ли още не. Само че тогава хрантутниците ще би трябвало да се преквалифицират и да отидат някъде, където се работи. А те не желаят. Системата е цялостна с хора, чиято работа се свежда до това да носят една директория от стая в стая, да натрупат листчета в нея и да вземат показания от хора, които към този момент са ги давали, писали, потвърждавали… останало е единствено да ги нарисуват. Ако процедурата се освободи от бумащината и бюрокрацията, ще се освободи и от комфортното прикритие, което постоянно звучи по този начин: „ Ами такива са разпоредбите, господине, нищо не мога да направя “.
Значи би трябвало да се трансформират разпоредбите, другояче ще има да си мечтаем да станем правова страна. Закони си имаме и то нелоши. Но опрем ли до това някой да съблюдава спазването им… тресавище!
Пак стигаме до онази мръсна дума „ промяна “, която хем обезпечава поддръжка на политиците предизборно, хем изправя косата на държавния чиновник. Но по кое време и дали…
Да забележим. Аз персонално залагам на „ няма да е скоро “. А, господин Иларионов и другите, по които някой в миналото е стрелял, към вас се обръщам с откъс на починалия Леми Килмистър: „ Бъди добър боец и умри, когато паднеш “. Не занимавайте системата с нелепости – като работа да вземем за пример.
Това са думите на режисьора Людмил Иларионов към вътрешния министър Валентин Радев. На мотива ще обърнем внимание по-късно, само че самите думи красноречиво разказват една обстановка, едно разделяне – сред частния бранш (реалния живот) и държавния бранш (брега на спокойствието и безвремието).
В действителния живот, в случай че не си добър, изчезваш и различен ще те смени – по-добре се оправя по-бързият, по-силният, по-добрият. В държавния бранш, въпреки това, по-добре се оправя оня, който се е окопал по-дълбоко (противопоставянето замязя малко на нещо като съпоставяне сред хищници и кърлежи). Не, в тази ситуация не приказвам за самия министър, министрите са преходни, те не могат да се окопават. Става дума за цяло едно ведомство. През годините съм работил с разнообразни чиновници на Министерство на вътрешните работи, при разнообразни министри, че и при разнообразни управляващи. Това, което постоянно е правело усещане, е, че едни от тях носят на гърба си други, които са решили, че могат да се възползват от удобството на окопаването си и на това, че персонално не носят отговорност пред съвсем никого и че днешната си работа не би трябвало да отсрочват за на следващия ден, щом могат да я отсрочат за други ден.
Отваряме къса скоба за изявлението на министъра: „ Не ви знам името, само че няма ли да спрете въпреки всичко, на никого не сме обърнали толкоз внимание, колкото на вас “.
Първо говоренето на чужд на „ ти “ навежда на мисълта за доста огромна липса на… хм, да кажем почитание. Второ: кому е нужна интродукцията „ не ви знам името “ – т.е. „ к‘ъв си па ти, бе, никой! “ И най-после това с вниманието звучи като: „ ние сме толкоз надалеч и високо от всички вас, че не обръщаме внимание на жителите, тук вършим изключение и не ни харесва! “
Така, затваряме скобата и се връщаме на надалеч по-сериозния проблем:
Докато господин Иларионов може обществено да изрази възмущението си, то самите чиновници в системата, които са пострадали от сътрудниците си, не могат. Ударът по него е огромен несъмнено, само че е еднократен (това не го омаловажава!). Служителите на Министерство на вътрешните работи, които се борят с безумното чиновничество на сътрудниците си, го вършат всеки ден.
Сега да обърнем внимание на самата преживелица, която докара Иларионов до директен спор с министъра. След скандал на пътя е бил засечен с кола, замерян с бутилки (той и приятелката му), и са стреляли по тях. С газов револвер, само че въпреки всичко е стреляно! Наказателният кодекс е доста безапелационен по въпроса. Стрелецът е арестуван, взети са му натривки от ръцете, с цел да се откри дали е стрелял или не. Въпреки всичко трети месец всичко се бави. Обяснението на основния секретар на Министерство на вътрешните работи е, че липсват очевидци и по тази причина са назначени спомагателни експертизи. Чисто механически всичко това може да завърши много бързо, само че бумащината бави. Колкото и да желаят да му оказват помощ, проверяващите са с вързани ръце поради тромавата процедура, която затлачва вените на системата с такива производства, което пък още повече забавя работата (омагьосан кръг). А в този момент си представете, че измежду проверяващите има един чиновник (да, даже единствено един е достатъчен), който си клати краката и гледа клипчета в YouTube вместо да работи. Развръзката наподобява като че ли залепена със супер лепило за равнище на развиване „ на на никое място “.
Колко от вас са били обирани? И какъв брой от вас получиха известие след време, че следствието е прекъснато и никой и нищо не е разкрито? И какъв брой от вас си мислят, че досието е била подмятана, употребена да подпира крачето на бюрото, да си избършат разлятото кафе с нея, изтекла е отминалостта и айде в кошчето? Кой знае, може и да не сте надалеч от истината…
Г-н Иларионов бил пътувал до Велико Търново за различаване на причинителя и други изискуеми процедури? Бил си плащал с времето и парите си за пътуването? Системата не я интересува. Не се увличайте по мисълта, че Иларионов е представител на обществото, надлежно той Е обществото. Не, не е. Той е самичък сам против системата. От друга страна – чиновниците на Министерство на вътрешните работи СА системата. Ако са доброжелателни, нищо не могат да създадат, тъй като процедурата е тромава. Ако не са – крият бездействието си зад това, че процедурата е тромава. И в двата случая – греда! Значи какво би трябвало да се случи? Да се промени системата. Да може потърпевшият/свидетелят да извърши разпознаването, да даде показания и така нататък от всяко районно в страната, а не да пътува като вманиачен напред обратно. Да има централизирана онлайн система… или тук към този момент се отплеснахме във мечти, а?
Говорим за промени. Само че промените в армията и полицията са най-невероятните за осъществяване. Дори и най-елементарните промени се одобряват на нож. Защо ли? Защото, в случай че се случат, доста хора ще би трябвало да изхвърчат от системата, с цел да се отпушат артериите й. Тогава тези, които желаят и знаят по какъв начин се работи, ще могат да го вършат, тогава господин Иларионов няма да пътува като вманиачен, с цел да разпознава човек, който към този момент е разпознал, бил е арестуван, взети са му натривки и какво ли още не. Само че тогава хрантутниците ще би трябвало да се преквалифицират и да отидат някъде, където се работи. А те не желаят. Системата е цялостна с хора, чиято работа се свежда до това да носят една директория от стая в стая, да натрупат листчета в нея и да вземат показания от хора, които към този момент са ги давали, писали, потвърждавали… останало е единствено да ги нарисуват. Ако процедурата се освободи от бумащината и бюрокрацията, ще се освободи и от комфортното прикритие, което постоянно звучи по този начин: „ Ами такива са разпоредбите, господине, нищо не мога да направя “.
Значи би трябвало да се трансформират разпоредбите, другояче ще има да си мечтаем да станем правова страна. Закони си имаме и то нелоши. Но опрем ли до това някой да съблюдава спазването им… тресавище!
Пак стигаме до онази мръсна дума „ промяна “, която хем обезпечава поддръжка на политиците предизборно, хем изправя косата на държавния чиновник. Но по кое време и дали…
Да забележим. Аз персонално залагам на „ няма да е скоро “. А, господин Иларионов и другите, по които някой в миналото е стрелял, към вас се обръщам с откъс на починалия Леми Килмистър: „ Бъди добър боец и умри, когато паднеш “. Не занимавайте системата с нелепости – като работа да вземем за пример.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ