Аз съм проевропейски човек, но ми се струва, че българският

Аз съм проевропейски човек, само че ми се коства, че българският хайлайф няма самочувствие на представляващ страна, членка на Европейски Съюз. Развихме нрав на послушковци, на отличници, които се харесват на класната.

Въглищните централи основават проблем, само че са източник на евтина електрическа сила. Сегашните митинги на енергетиците и миньорите се подценяват, сподели за Българска национална телевизия проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.

Според него българският интерес страда от сходно държание на политиците. Оскъпяването на еленергията идва от това, че Европейски Съюз постанова всъщност един налог върху нея.

„ Какво значи зелена сила, ние всъщност не знаем дали индивидът въздейства върху световното стопляне. Хората живеят през днешния ден, в този момент, не споделям да замърсяваме всичко, само че тях ги интересува в този момент.

Да, ние ще затворим централите, тъй като някой е поел ангажимент, само че от експортьор ще се станем чист вносител на електрическа енергия “, добави проф. Вълчев.

Той разгласи самодейността „ Здравен барометър “, която управлява и която ще бъде показана.

„ Нашият екип прави проучвания и събра данни за развиването на здравния ред в България. Днес представяме резултатите от разбора на здравната система. Това ще е в 20-ина интерактивни карти. При всяко осветление на обществена система излиза наяве кой кой е, какъв брой са звената, какъв брой са хората и други Например за дефицита на медсестри – лекарите у нас са повече. Ако проследим данните от учебните заведения за медицински сестри до лечебните заведения, излиза наяве, че броят им е намалял с 10%, а лекарите са се нараснали с 5%. Може би поради ниското им възнаграждение хората няма да работят това – ще отидат в чужбина.

Следим и характерностите на популацията, които въздействат върху здравния статус – какъв брой са пушачите, приемащите алкохол, затлъстелите. В страни с по-добри здравни детерминанти хората живеят живот в здраве. У нас да вземем за пример живеем не доста в здраве.

У нас хората към 64 година вземат по шепа хапчета, в Швеция това става на 70 и няколко години.

Нашата система е насочена към диагностициране и лечение, което става по тежки медицински пътеки и 2/3 от разноските отиват по тази причина. Профилактиката е извънредно занижена.

Проф. Вълчев изясни, че на представянето на здравната карта в България ще бъде дискутиран и въпросът с дистрибуцията и неналичието на медикаменти.