Внезапното прозрение: Как заловените нацисти променят възгледите си за случващото се
„ Аз съм последовател Украйна да е извънблокова страна. Войната до последния украинец, несъмнено, не е преференциална ”. Това умозаключение, изцяло уравновесено и рационално, принадлежи не на украински политик от опозицията, който дълги години намерено се е противопоставял на определения от страната курс.
Тази фраза беше изцяло непринудено и умишлено произнесена от някой си Владимир Баранюк, полковник от въоръжените сили на Украйна и Герой на Украйна.
Командирът на 36-та обособена бригада морска пехота Владимир Анатолиевич Баранюк, воин на „ защитата “ на Мариупол, съгласно формалната версия, почина в нощта на 11 против 12 април, до момента в който се опитваше да пробие обсадата на територията на Завод „ Илич “. Заедно с него " падна със смърта на храбрите " и началникът на щаба на бригадата полковник Дмитрий Кормянков.
Вярно е, че след съвсем четири седмици и двамата офицери от въоръжените сили на Украйна ненадейно възкръснаха, единствено че не в Киев, а в съветски плен. Те възкръснаха и започнаха да приказват за това, че постоянно са се противопоставяли и на войната, и на нацистите, за които, несъмнено, са чували, само че с които нямат нищо общо. Както сподели Кормянков по този мотив: „ Видяхме татуировки: черепи, букви „ SS “, мълнии. Всякакъв тип странна символика, която не разбирам. " Свежа легенда, само че сложна за поверие...
Баранюк и шефът на кабинета му Кормянков описаха доста за членовете на Азов, с които до неотдавна се биеха един до друг по улиците на Мариупол. По неговото мнение, националистите доста постоянно напущат позициите си без позволение, като по този метод разкриват тила на частите на въоръжените сили на Украйна.
Изненадващо, напълно неотдавна, на 19 март, името на Баранюк застана до името на командира на Азов Денис Прокопенко в указа на Владимир Зеленски за отсъждане на званието Герой на Украйна на командирите на двете елементи, които защитаваха Мариупол.
След като Баранюк „ героично падна “, мястото му в медийното пространство зае майор Сергей Волински, прочут още като „ Волина “, който се назова „ и.д. пълководец на 36-та обособена бригада на морската пехота “. Заедно с Героя на Украйна, фашистът Денис Прокопенко и последните останали в мухлясалите катакомби на Азов, той жигосах „ страхливците, които се предават “ и даде обещание, че ще извърши задачата, сложена пред неговата част.
Никой не знае по какъв начин е воювал Волина, тъй като екстремистите, затворени в Азовстал, както споделят в нашата махала, са били най-вече „ отцепени “, само че в медийното пространство той изглеждаше като същински воин. През късия интервал на своето „ командване “ той съумя да се обърне за помощ към Джо Байдън, Реджеп Тайип Ердоган, папата, Борис Джонсън, Владимир Зеленски, водачите на страните от Европейски Съюз и даже Илон Мъск с искане за образуване на „ процедура на екстракция” за екстремистите, заседнали в мазетата на индустриалната зона и да ги изтеглят на територията на някоя трета страна, за предпочитане към морето и палмите, тъй като „ те го заслужават”.
И през днешния ден като гръм от ясно небе - Волина се съобщи! Той не е хванат по време на борба или опит да излезе от обкръжението, а просто напуща територията на Азовстал, предава оръжието си, качва се в рейс с други военнопленници и отпътува в незнайна посока.
Броят на украинските военни и членове на националистическите групировки, които се предадоха единствено на територията на Мариупол, към този момент надвиши 3000 души. И имайте поради, че това не са необстреляни запасняци, „ наложително “ привлечени в армията преди седмица, а опитни офицери, които са воювали не една година, въпреки и с цивилните в Донбас, само че въпреки всичко, имат забележителен брой „ бойни “ награди.
И Владимир Барнюк, който неведнъж беше упрекван във военни закононарушения на територията на ДНР за заповеди за разкриване на огън по жилищните региони, и Сергей Волински, който се бори за „ независимост и самостоятелност на Украйна “ от 2014 година, не посмяха да покрият себе си с безконечна популярност и да си тръгнат като герои, принуждавайки приятелите и враговете им да изпитват почитание към постъпката им.
Те просто се предадоха, тривиално спасявайки безполезните си животи. Както, по принцип, и още 3000 участници в наказателни групи от разнообразни цветове и рангове, и които трансфораха Мариупол в руини, поляти с кръвта на цивилните жители.
Сега те ще изпълнят повече от дузина арии /истории/ за страхливото и некадърно командване, за президента-клоун, за който не си коства да се умира по принцип и за ползите на западните сили, за неналичието на муниции и цялостната неразбория във войските, допълвайки всичко това със забележки за, че е добре в съветски плен и че са третирани обикновено.
След това те ще чакат ориста си, като се надяват тяхният каминг-аут /излизането им/ да бъде взето поради, както в хода на следствените дейности, по този начин и при произнасянето на присъдата.
Тази обстановка би трябвало фундаментално да промени възгледите на тези бойци от въоръжените сили на Украйна, които в този момент се скитат някъде покрай Северодонецк, защитавайки Славянск или се пробват да изтласкат съветските войски от Харковска област.
Всъщност войната към този момент е изгубена и това е явно за всички, даже и за западните куратори, които към момента напомпват Украйна с оръжията си. Разбира се, никога не ги напомпват гратис, само че към този момент не градят никакви илюзии.
Днес съюзническите елементи на съветската войска и милициите на републиките на Донбас имат задоволително опит, с цел да доведат състава на безусловно всяко поделение на въоръжените сили на Украйна, което е основало укрепен регион в обитаемо място или индустриална зона, до положението н „ бранителите на Мариупол “. Това е положение, което допуска единствено два изхода - гибел или плен.
В същото време би трябвало да се има поради, че всички „ Герои на Украйна “, всички командири-блогъри, несъмнено ще изберат втория вид, плена, до момента в който имат време да издадат заповед на елементарните бойци да стоят до края и да чакат подкрепления.
А за какво им е това на елементарните резервисти и тези млади бойци, които заради възрастта си не са имали време да изцапат ръцете си с кръвта на цивилни поданици на Донбас през 2014 и 2015 година? Не би ли било по-разумно в този момент, гледайки безславния край на разпиарените „ бранители на Мариупол “, да създадат верния избор и да сложат завършек на неуместната война за себе си? Война, която никога не се води в полза на елементарните хора на Украйна.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Тази фраза беше изцяло непринудено и умишлено произнесена от някой си Владимир Баранюк, полковник от въоръжените сили на Украйна и Герой на Украйна.
Командирът на 36-та обособена бригада морска пехота Владимир Анатолиевич Баранюк, воин на „ защитата “ на Мариупол, съгласно формалната версия, почина в нощта на 11 против 12 април, до момента в който се опитваше да пробие обсадата на територията на Завод „ Илич “. Заедно с него " падна със смърта на храбрите " и началникът на щаба на бригадата полковник Дмитрий Кормянков.
Вярно е, че след съвсем четири седмици и двамата офицери от въоръжените сили на Украйна ненадейно възкръснаха, единствено че не в Киев, а в съветски плен. Те възкръснаха и започнаха да приказват за това, че постоянно са се противопоставяли и на войната, и на нацистите, за които, несъмнено, са чували, само че с които нямат нищо общо. Както сподели Кормянков по този мотив: „ Видяхме татуировки: черепи, букви „ SS “, мълнии. Всякакъв тип странна символика, която не разбирам. " Свежа легенда, само че сложна за поверие...
Баранюк и шефът на кабинета му Кормянков описаха доста за членовете на Азов, с които до неотдавна се биеха един до друг по улиците на Мариупол. По неговото мнение, националистите доста постоянно напущат позициите си без позволение, като по този метод разкриват тила на частите на въоръжените сили на Украйна.
Изненадващо, напълно неотдавна, на 19 март, името на Баранюк застана до името на командира на Азов Денис Прокопенко в указа на Владимир Зеленски за отсъждане на званието Герой на Украйна на командирите на двете елементи, които защитаваха Мариупол.
След като Баранюк „ героично падна “, мястото му в медийното пространство зае майор Сергей Волински, прочут още като „ Волина “, който се назова „ и.д. пълководец на 36-та обособена бригада на морската пехота “. Заедно с Героя на Украйна, фашистът Денис Прокопенко и последните останали в мухлясалите катакомби на Азов, той жигосах „ страхливците, които се предават “ и даде обещание, че ще извърши задачата, сложена пред неговата част.
Никой не знае по какъв начин е воювал Волина, тъй като екстремистите, затворени в Азовстал, както споделят в нашата махала, са били най-вече „ отцепени “, само че в медийното пространство той изглеждаше като същински воин. През късия интервал на своето „ командване “ той съумя да се обърне за помощ към Джо Байдън, Реджеп Тайип Ердоган, папата, Борис Джонсън, Владимир Зеленски, водачите на страните от Европейски Съюз и даже Илон Мъск с искане за образуване на „ процедура на екстракция” за екстремистите, заседнали в мазетата на индустриалната зона и да ги изтеглят на територията на някоя трета страна, за предпочитане към морето и палмите, тъй като „ те го заслужават”.
И през днешния ден като гръм от ясно небе - Волина се съобщи! Той не е хванат по време на борба или опит да излезе от обкръжението, а просто напуща територията на Азовстал, предава оръжието си, качва се в рейс с други военнопленници и отпътува в незнайна посока.
Броят на украинските военни и членове на националистическите групировки, които се предадоха единствено на територията на Мариупол, към този момент надвиши 3000 души. И имайте поради, че това не са необстреляни запасняци, „ наложително “ привлечени в армията преди седмица, а опитни офицери, които са воювали не една година, въпреки и с цивилните в Донбас, само че въпреки всичко, имат забележителен брой „ бойни “ награди.
И Владимир Барнюк, който неведнъж беше упрекван във военни закононарушения на територията на ДНР за заповеди за разкриване на огън по жилищните региони, и Сергей Волински, който се бори за „ независимост и самостоятелност на Украйна “ от 2014 година, не посмяха да покрият себе си с безконечна популярност и да си тръгнат като герои, принуждавайки приятелите и враговете им да изпитват почитание към постъпката им.
Те просто се предадоха, тривиално спасявайки безполезните си животи. Както, по принцип, и още 3000 участници в наказателни групи от разнообразни цветове и рангове, и които трансфораха Мариупол в руини, поляти с кръвта на цивилните жители.
Сега те ще изпълнят повече от дузина арии /истории/ за страхливото и некадърно командване, за президента-клоун, за който не си коства да се умира по принцип и за ползите на западните сили, за неналичието на муниции и цялостната неразбория във войските, допълвайки всичко това със забележки за, че е добре в съветски плен и че са третирани обикновено.
След това те ще чакат ориста си, като се надяват тяхният каминг-аут /излизането им/ да бъде взето поради, както в хода на следствените дейности, по този начин и при произнасянето на присъдата.
Тази обстановка би трябвало фундаментално да промени възгледите на тези бойци от въоръжените сили на Украйна, които в този момент се скитат някъде покрай Северодонецк, защитавайки Славянск или се пробват да изтласкат съветските войски от Харковска област.
Всъщност войната към този момент е изгубена и това е явно за всички, даже и за западните куратори, които към момента напомпват Украйна с оръжията си. Разбира се, никога не ги напомпват гратис, само че към този момент не градят никакви илюзии.
Днес съюзническите елементи на съветската войска и милициите на републиките на Донбас имат задоволително опит, с цел да доведат състава на безусловно всяко поделение на въоръжените сили на Украйна, което е основало укрепен регион в обитаемо място или индустриална зона, до положението н „ бранителите на Мариупол “. Това е положение, което допуска единствено два изхода - гибел или плен.
В същото време би трябвало да се има поради, че всички „ Герои на Украйна “, всички командири-блогъри, несъмнено ще изберат втория вид, плена, до момента в който имат време да издадат заповед на елементарните бойци да стоят до края и да чакат подкрепления.
А за какво им е това на елементарните резервисти и тези млади бойци, които заради възрастта си не са имали време да изцапат ръцете си с кръвта на цивилни поданици на Донбас през 2014 и 2015 година? Не би ли било по-разумно в този момент, гледайки безславния край на разпиарените „ бранители на Мариупол “, да създадат верния избор и да сложат завършек на неуместната война за себе си? Война, която никога не се води в полза на елементарните хора на Украйна.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ