Никита Михалков: Аз съм антилиберал не защото съм консерватор, а защото виждам кои са либералите
" Аз съм кардинален антилиберал — само че не тъй като съм последовател на сталинизма или воинствен реакционер. Просто виждам кои са либералите. “ Това споделя световноизвестният режисьор Никита Михалков в интервю за ТАСС, оповестено във връзка 80-годишния му празник. Според него Русия не може да съществува без държавност и без вертикала на властта, тъй като „ по самото си определение, по размера и мащаба си тя не може да бъде друга “.
Михалков приказва за духовната съсипия на Запада, за заплахите на изкуствения разсъдък, за отговорността на изкуството и за ролята на Русия като притежател на добродетелност и традиция. „ Изкуственият разсъдък, в който няма съвест, съчувствие и обич, не може да владее света. Да възкресяваш с него умряли артисти и да им слагаш в уста думи, които в никакъв случай не биха изрекли, е принуждение над Бога — това е богоборчество “, споделя режисьорът.
По думите му, „ Западното кино загуби смисъла, тъй като престана да търси човешкото “, а актуалното изкуство е станало „ машинация, при която едно се показва за друго, а за милиони се продава нищо — парче дърво “. „ Днес човек може да стане богат инсинуатор, без даже да владее занаята.
Полина Богомолова от ТАСС беседва с Никита Михалков
— Никита Сергеевич, приказваме с вас малко преди рождения ви ден. С какви мисли посрещате тази кръгла дата?
— С чувство за смут. Отнасям се към това задоволително умерено, само че животът не ми разрешава да бъда лековерен. Затова за мен това е мъчителна история, която изисква голямо количество време и сили — само че ситуацията задължава. Невъзможно е юбилеят да се прекара безшумно и умерено, както би ми се желало. Не изпитвам задоволство, нито възприятието, че съм минал някакъв стадий — цялото време отива за работа. За мен това е просто следващият рожден ден. Цифрите нищо не значат, не ги чувствам.
— С какво сте най-зает в този момент?
— Трябва най-сетне да стартираме пълноценната работа на театъра — този развой е същинско тестване, лишава колосално количество време. За страдание, не може да се провежда и завърши едновременно. Макар че официално открихме театъра през май, като изиграхме режисура, към момента не можем да приключим с довършителните работи: идват майстори, доставят нещо.
Сега, на този стадий от живота ми, съм напълно ангажиран с театъра, с нов сюжет, с „ Бесогон “ и с набора в Академията. Предишният випуск с голям триумф гастролира из съветските градове, което доста ме радва.
— Новото пространство на театъра ви разрешава да създавате пробни спектакли. Планирате ли такива скоро?
— Възможностите, с които през днешния ден разполагаме, в действителност откриват огромни вероятности — можем да слагаме детски приказки, мюзикъли. Ще използваме тези технологии, само че ще се постараем да не подвластен от тях.
Например, потреблението на холография изисква особено съоръжение и подготовка. Невъзможно е през днешния ден да се играе театър с холография, а на следващия ден — без нея. Ако се пусне холографски театър, той би трябвало да върви избран интервал, да речем — седмица. През това време нищо не може да се мести или трансформира. Затова би трябвало доста тъкмо да се изготви календар на репертоара — това е рутинна, само че изискваща непрекъснато внимание работа.
— Как като цяло се отнасяте към потреблението на изкуствения разсъдък в театъра и киното? Може ли той в бъдеще да размени режисьорите, сценаристите, даже актьорите?
— Това е все едно да ме попитате по какъв начин се отнасям към унищожаването на човечеството. Как бих могъл да приема, че някаква бездушна субстанция, лишена от съвест, съчувствие и обич, ще владее света?
Считам, че изкуственият разсъдък е велико достижение на човечеството, само че е значимо да разберем кой на кого служи: изкуственият разсъдък на индивида, или индивидът — на него. И тук е заплахата: в случай че изкуственият разсъдък служи на индивида, би трябвало да знаем — на какъв човек, тъй като той може да служи и на лукавец.
Ако, да вземем за пример, изкуственият разсъдък — а към този момент имаме такива случаи — подтиква човек, който поддържа връзка с него, да убие майка си, а по-късно да се самоубие, би трябвало да си дадем сметка какви въпроси му е задал индивидът и какви отговори е получил, с цел да стигне до това. Затова се отнасям към тази тематика извънредно внимателно и изрично считам за неприемливо посредством изкуствен интелект да се „ възкресяват “ на екрана или в театъра умряли артисти, като им се дават реплики, които те в никакъв случай не биха произнесли приживе. Това е принуждение над Бога — богоборчество.
— Как оценявате днешното положение на съветската кино промишленост?
— Въпреки всички предсказания, с напускането на Холивуд киното в Русия не умря — даже в противен случай. Освен това хората към този момент чудесно владеят технологиите. Ако в миналото ни водеха в „ Белите стълбове “, с цел да гледаме [Ингмар] Бергман или [Федерико] Фелини — и ние сякаш надничахме през дребен прозорец към света, — през днешния ден всичко това е налично с натискането на един бутон.
Но ето в какво е казусът: „ по какъв начин “ постоянно заменя „ какво “. За да се сътвори нещо значимо в киното, е нужно несъмнено духовно развиване на личността — на режисьора, артиста, художника. Развитието на личността и търсенето на смисъла — това, съгласно мен, е камъкът на препъване.
Разбира се, посредством технологии може да се притегли фен, което води до появяването на голям брой приказки и мечти, увличащи децата с трикове, които преди бяха недостижими. Но човек не може да израсне над равнището на поминък, в случай че за него киното е просто специалност, а не самият живот. Ако не те вълнува търсенето на смисъл, в случай че не знаеш какво искаш да постигнеш у фена, по какъв начин да му окажеш помощ да живее, — тогава това си остава единствено поминък, който последователно изпразва киното от наличие и го лишава от духа на изкуството.
Според мен западното кино, което постоянно беше водач, през днешния ден губи позициите си точно тъй като в него е липсващ процесът на търсене на смисъл. Когато режисьор снима филм за това по какъв начин жена живее с автомобил, това значи, че създателят към този момент е престанал да се вълнува от човешкото. Той търси там, където човешкото е малко. Всяко деформиране първоначално наподобява забавно — като резултата на „ прозореца на Овъртън “.
Ето по какъв начин става това. Например — канибализъм. Може ли човек съществено да си показа зверски племена, които ядат човешко месо? Дори да се приказва за това е ужасно. После идва идващото: „ А за какво да не поговорим? Те също са хора — за какво го вършат? Може би нямат друго месо, може би имат свои закони? “ А по-късно: „ А за какво да не опитаме? “, „ А за какво да не го създадем наложително? “ И ето — това, което в миналото беше безусловно табу за човечеството, последователно става освен възможно, само че и наложително.
Същото виждаме и през днешния ден: съществуват „ църкви на сатанизма “, даже се разисква „ църковно утвърждение “ на еднополовите бракове. Унищожават се основите на човешката добродетелност и хуманизма, което води до тотално разлагане на всичко.
Погледнете актуалното изкуство. Образът на света се е трансформирал в машинация — едно се показва за друго. За милиони долари се продава нищо — парче дърво. Това води до обезсмисляне на майсторството. Великите художници, даже когато тръгваха в други направления — да вземем за пример от реалистичното изкуство към „ Бубнов валет “ или „ Магарешка опашка “ (авангардни обединявания от епохата на Сребърния век), — те притежаваха основата. Те можеха с молив да нарисуват най-трудното — ръка, ходило. Те владееха техниката, владееха занаята.
Днес към този момент не е належащо да владееш поминък, с цел да станеш богат инсинуатор. Никога не съм си представял, че „ Голият крал “ на Шварц ще се трансформира в писмено произведение.
— Може ли всичко това да се преодолее и върне обратно? Как?
— Децата на Стив Джобс, да вземем за пример, пишеха с писалка и четяха хартиени книги. Разрешаваше им се да употребяват устройствата, основани от личния им татко, единствено по един час дневно. Защото той разбираше ужаса, страха и заплахата на тази история и се опитваше да защищити децата си.
Но зад това стоят международни корпорации и големи пари — и да се бориш с тях е мъчно. В резултат тази битка се трансформира в персонален героизъм на обособения човек — поради личния му живот и този на околните му. Да устоиш на това е героизъм. Ако не осъзнаваш мащаба на тази заплаха, можеш даже да не схванеш по кое време преставаш да бъдеш човек.
Всички тези трендове към „ зелена сила “, глобализация, „ международно държавно управление “, „ златен милиард “, придвижвания като childfree, еднополови бракове — всичко това е това, за което е приказвал свети Антоний Велики:
„ Ще настъпят последните времена, когато девет заболели ще дойдат при един здрав и ще му кажат: ти си болен, тъй като не си като нас. “
И това е голяма заплаха.
— Какво мислите за филмите, които Министерството на просвещението предложи за учебната стратегия? Мнозина ги сметнаха за противоречиви.
— Ако на децата се дават за проби по съветски език текстове на Оксимирон (признат за непознат агент), с вярата, че това ще ги заинтересува — това е порнография, цялостно недоумение и безразличие към самите деца. Това е като историята на града Глупов от Салтиков-Щедрин. Както споделяше майка ми: „ Трябва да възпитаваш детето, до момента в който лежи косо на леглото. Легне ли надлъж — към този момент е късно. “
Считам, че е нужно кардинално да се промени системата на образование на децата — още от детската градина, от фамилията. Пушкина не го е направил Державин, а Арина Родионовна. Гаджетите, изкуственият разсъдък и технологиите не трябва да унищожават у дребния човек визията, че той е Божие творение.
Това би трябвало да се изяснява още от детството. При това няма значение каква вяра изповядва фамилията — значимото е осъзнаването на личното генезис и разбирането на нравствените, богоустановени закони, по които се е развивало човечеството.
Русия е като казан, в който всичко съществува естествено. Защо точно в Русия православието, ислямът, будизмът и юдаизмът са съжителствали умерено? И за какво през днешния ден, в зоната на СВО, един до друг за своята Родина се бият хора от изцяло разнообразни вероизповедания? До това ги докара специфичната военна операция… Но би трябвало да се научим да разбираме полезността на живота и на вярата без да се стига до такива катаклизми.
Затова, когато приказваме за децата, цялата система на обучение и образование би трябвало да стартира през цялото време. Човек би трябвало да се счита за човек още в утробата, не едвам откакто се роди. Оттам нататък е значимо по какъв начин го възпитават, какво чете, каква е атмосферата, в която пораства. Зная по какъв начин е било с мен, с моите деца, виждам по какъв начин моите деца поддържат връзка със своите — значи това е допустимо. А щом е допустимо в едно семейство, може би е допустимо и в една страна.
Това е извънредно сериозен въпрос, който изисква най-фин метод: по какъв начин да се приказва с дребните деца, защо, по какъв метод, какво би трябвало да узнаят на първо време, кое би трябвало да бъде основата на знанието им за света, за Бога, за своята страна и нейната история.
Стъпка по стъпка човек стартира да осъзнава своето поданство — и подобен човек няма да се колебае дали да пази страната си. Това, което би трябвало да се прави, се дефинира посредством най-конкретни образци на връзки сред хората още от детството.
Майка ми споделяше: „ Може да мислиш за мен каквото искаш, само че да приказваш — не смей. “ На пръв взор — необичайно: в случай че мисля, за какво да не го кажа? Каква е разликата сред това, което мисля, и това, което изказвам?
Важно е да се гледа обратно, към живота на хората, които са станали значими за страната: по какъв начин са живели, по какъв начин са били възпитани.
Да вземем Пушкин. Как се е появил човек, който е бил неверен, само че безпределно лоялен на всичко, което го е заобикаляло? Както е споделил самият той:
„ Не бих желал да сменя отечеството си или да имам друга история, с изключение на историята на нашите предшественици. “
Или по какъв начин е декларирал на императора, че макар незаконния план на своите другари-декабристи, би стоял паралелно с тях. Какъв би трябвало да е този човек, който осъзнава престъпността на постъпката им, само че споделя на царя, че би останал с тях? Може би, в случай че бе останал, нямаше даже да се стигне до самото въстание на декабристите.
Възпитанието и образованието са извънредно комплицирана и фина материя, с която би трябвало да се занимават хора, които имат право да го вършат.
— Никита Сергеевич, има ли някакво развиване по концепцията фрагменти от предаването ви „ Бесогон “ да се демонстрират в учебните „ Разговори за значимите неща “?
— Любовта би трябвало да е взаимна. Ние сме подготвени, само че от това се пробват да избират единствено това, което някому подхожда, а ние с тези хора може да имаме разнообразни идеологически позиции. Или ми вярвате и ми давате картбланш, или не. Засега изключително придвижване в тази посока няма.
По мое чувство „ Бесогон “ би имал смисъл в учебните заведения или университетите, в случай че един път седмично има час, отдаден на него — да се гледа една или две стратегии. Не ми би трябвало популярност, с цел да ме демонстрират още веднъж на екрана. За да се заприказва по дадена тематика, тя би трябвало първо да бъде повдигната.
Една моя другарка ми описа, че се прибрала у дома и чула гласа ми от стаята на сина си. Влязла, а там няколко негови 15-годишни съученици гледали „ Бесогон “. Попитала ги: „ Какво вършиме? “ А те отвърнали: „ Слушай, този блогър е ужасно забавен, доста готин. “ Тя ги попитала: „ А филмите му гледали ли сте? “ — „ О, той и филми снимал ли е? “ Тоест, те даже не знаят моите филми — и Бог с тях. Тях ги е привлякъл не режисьорът, а самият „ Бесогон “.
Да, на някого това може да не му харесва, тъй като аз съм кардинален антииберал, само че не тъй като съм последовател на сталинизма или някакъв воинствен реакционер. Просто виждам кои са либералите. Чета какво са мислили за тях нашите предшественици — Чехов, Достоевски, Аксаков, Тургенев, Пушкин — и разбирам, че това напълно не е сегашен проблем.
Както споделя Бърнард Шоу:
„ Демокрацията е въздушен балон, който виси над главите ви и ви кара да гледате нагоре, до момента в който други хора бъркат по джобовете ви. “
Вечната тематика — разногласието сред либерали, монархисти и консерватори — ще съществува постоянно. Важно е единствено едно: кое съзижда и кое разрушава.
Може ли Русия да съществува без държавност? Никога. Може ли Русия да съществува без вертикала на властта? Никога.
По самото си определение, по мащаба и размера си — не може. Ние към този момент сме се нагълтали с това, което преживяхме през 90-те, когато мнозина си фантазираха, че може. И до какво докара това? До съсипия на армията, образованието, опазването на здравето.
Трудно ми е непрекъснато да усещам нуждата да потвърждавам това. Но, въпреки това, в случай че не го правиш, не изпълняваш дадената ти от Бога задача. Това е като да дишаш — по различен метод е невероятно. И това е директно обвързвано с това, което върша в театъра, в киното, в метода, по който приказвам с децата си и с младежите.
— Няма по какъв начин да не ви попитам за премията „ Диамантената пеперуда “. Кога ще се състои първото връчване?
— Първата гала ще се организира в нашата „ Работилница № 12 на Никита Михалков “ на 27 ноември 2025 година.
— Разкажете какви са упованията ви от тази премия. Какво персонално вие бихте сметнали за триумф?
— Мисля, че триумфът на премията би трябвало да се мери с броя на страните и филмите, които ще вземат участие. Разбирам, че това е ново начинание — не всички имат вяра, не всички знаят — само че главната цел е да върнем на киното нравствените и националните полезности на тези страни, чието кино не се чува, не се вижда, не се познава.
Бихме желали премията да се трансформира в основа за основаването на Евразийска киноакадемия, в която могат да членуват всички, които споделят тези полезности. Държавите, които изпращат своите филми, декларират посредством тях почитание към своята история, страна, семейство, народ и просвета. Виждаме, че тези филми пазят смисли, търсят ги — не просто показват техника или специфични резултати.
В това отношение се надявам да станем привлекателни за доста страни, тъй като премията „ Диамантената пеперуда “ — удивително направена от художника Юрий Купер — не е единствено статуетка, а и сериозна материална поддръжка за кинематографистите.
Първата премия — за „ Най-добър филм “ — е на стойност, еквивалентна на 1 милион $. Всяка последваща — по 250 хиляди $. Тоест, да вземем за пример, за популярен режисьор като Маджид Маджиди, който основава гениални филми за жълти стотинки, това би била опция да снима огромен план и да поддържа своя голям гений.
Първата гала ще се състои в Москва. Възможно е, с цел да се утвърди самодейността, още година-две да я организираме тук, въпреки че Китай към този момент предложи да бъде хазаин на идващото издание.
Ако вземем Русия, Китай и Индия — по мащаб на кинопроизводство и по брой фенове — това са милиарди. Към нас към този момент се причислиха Турция, Пакистан, Сърбия, Южна Африка, страни от Латинска Америка (Куба, Венецуела) и доста други. Цяла Централна Азия откликна на поканата ни.
Много се надявам, че премията ще се трансформира в плацдарм за разкриване на нови имена — от една страна, и за показване на огромното кино на дребните страни — от друга.
— И финален въпрос: по какъв начин си представяте Русия след 50 години?
— По принцип, за мен би било задоволително просто да знам, че тя ще съществува.
— Благодаря ви, Никита Сергеевич!
— Елате отново! И си изпийте кафето — към този момент изстина. „ Пий кафе, чети вестник — до лятото ще станеш инженер. “
Източник:
Михалков приказва за духовната съсипия на Запада, за заплахите на изкуствения разсъдък, за отговорността на изкуството и за ролята на Русия като притежател на добродетелност и традиция. „ Изкуственият разсъдък, в който няма съвест, съчувствие и обич, не може да владее света. Да възкресяваш с него умряли артисти и да им слагаш в уста думи, които в никакъв случай не биха изрекли, е принуждение над Бога — това е богоборчество “, споделя режисьорът.
По думите му, „ Западното кино загуби смисъла, тъй като престана да търси човешкото “, а актуалното изкуство е станало „ машинация, при която едно се показва за друго, а за милиони се продава нищо — парче дърво “. „ Днес човек може да стане богат инсинуатор, без даже да владее занаята.
Полина Богомолова от ТАСС беседва с Никита Михалков
— Никита Сергеевич, приказваме с вас малко преди рождения ви ден. С какви мисли посрещате тази кръгла дата?
— С чувство за смут. Отнасям се към това задоволително умерено, само че животът не ми разрешава да бъда лековерен. Затова за мен това е мъчителна история, която изисква голямо количество време и сили — само че ситуацията задължава. Невъзможно е юбилеят да се прекара безшумно и умерено, както би ми се желало. Не изпитвам задоволство, нито възприятието, че съм минал някакъв стадий — цялото време отива за работа. За мен това е просто следващият рожден ден. Цифрите нищо не значат, не ги чувствам.
— С какво сте най-зает в този момент?
— Трябва най-сетне да стартираме пълноценната работа на театъра — този развой е същинско тестване, лишава колосално количество време. За страдание, не може да се провежда и завърши едновременно. Макар че официално открихме театъра през май, като изиграхме режисура, към момента не можем да приключим с довършителните работи: идват майстори, доставят нещо.
Сега, на този стадий от живота ми, съм напълно ангажиран с театъра, с нов сюжет, с „ Бесогон “ и с набора в Академията. Предишният випуск с голям триумф гастролира из съветските градове, което доста ме радва.
— Новото пространство на театъра ви разрешава да създавате пробни спектакли. Планирате ли такива скоро?
— Възможностите, с които през днешния ден разполагаме, в действителност откриват огромни вероятности — можем да слагаме детски приказки, мюзикъли. Ще използваме тези технологии, само че ще се постараем да не подвластен от тях.
Например, потреблението на холография изисква особено съоръжение и подготовка. Невъзможно е през днешния ден да се играе театър с холография, а на следващия ден — без нея. Ако се пусне холографски театър, той би трябвало да върви избран интервал, да речем — седмица. През това време нищо не може да се мести или трансформира. Затова би трябвало доста тъкмо да се изготви календар на репертоара — това е рутинна, само че изискваща непрекъснато внимание работа.
— Как като цяло се отнасяте към потреблението на изкуствения разсъдък в театъра и киното? Може ли той в бъдеще да размени режисьорите, сценаристите, даже актьорите?
— Това е все едно да ме попитате по какъв начин се отнасям към унищожаването на човечеството. Как бих могъл да приема, че някаква бездушна субстанция, лишена от съвест, съчувствие и обич, ще владее света?
Считам, че изкуственият разсъдък е велико достижение на човечеството, само че е значимо да разберем кой на кого служи: изкуственият разсъдък на индивида, или индивидът — на него. И тук е заплахата: в случай че изкуственият разсъдък служи на индивида, би трябвало да знаем — на какъв човек, тъй като той може да служи и на лукавец.
Ако, да вземем за пример, изкуственият разсъдък — а към този момент имаме такива случаи — подтиква човек, който поддържа връзка с него, да убие майка си, а по-късно да се самоубие, би трябвало да си дадем сметка какви въпроси му е задал индивидът и какви отговори е получил, с цел да стигне до това. Затова се отнасям към тази тематика извънредно внимателно и изрично считам за неприемливо посредством изкуствен интелект да се „ възкресяват “ на екрана или в театъра умряли артисти, като им се дават реплики, които те в никакъв случай не биха произнесли приживе. Това е принуждение над Бога — богоборчество.
— Как оценявате днешното положение на съветската кино промишленост?
— Въпреки всички предсказания, с напускането на Холивуд киното в Русия не умря — даже в противен случай. Освен това хората към този момент чудесно владеят технологиите. Ако в миналото ни водеха в „ Белите стълбове “, с цел да гледаме [Ингмар] Бергман или [Федерико] Фелини — и ние сякаш надничахме през дребен прозорец към света, — през днешния ден всичко това е налично с натискането на един бутон.
Но ето в какво е казусът: „ по какъв начин “ постоянно заменя „ какво “. За да се сътвори нещо значимо в киното, е нужно несъмнено духовно развиване на личността — на режисьора, артиста, художника. Развитието на личността и търсенето на смисъла — това, съгласно мен, е камъкът на препъване.
Разбира се, посредством технологии може да се притегли фен, което води до появяването на голям брой приказки и мечти, увличащи децата с трикове, които преди бяха недостижими. Но човек не може да израсне над равнището на поминък, в случай че за него киното е просто специалност, а не самият живот. Ако не те вълнува търсенето на смисъл, в случай че не знаеш какво искаш да постигнеш у фена, по какъв начин да му окажеш помощ да живее, — тогава това си остава единствено поминък, който последователно изпразва киното от наличие и го лишава от духа на изкуството.
Според мен западното кино, което постоянно беше водач, през днешния ден губи позициите си точно тъй като в него е липсващ процесът на търсене на смисъл. Когато режисьор снима филм за това по какъв начин жена живее с автомобил, това значи, че създателят към този момент е престанал да се вълнува от човешкото. Той търси там, където човешкото е малко. Всяко деформиране първоначално наподобява забавно — като резултата на „ прозореца на Овъртън “.
Ето по какъв начин става това. Например — канибализъм. Може ли човек съществено да си показа зверски племена, които ядат човешко месо? Дори да се приказва за това е ужасно. После идва идващото: „ А за какво да не поговорим? Те също са хора — за какво го вършат? Може би нямат друго месо, може би имат свои закони? “ А по-късно: „ А за какво да не опитаме? “, „ А за какво да не го създадем наложително? “ И ето — това, което в миналото беше безусловно табу за човечеството, последователно става освен възможно, само че и наложително.
Същото виждаме и през днешния ден: съществуват „ църкви на сатанизма “, даже се разисква „ църковно утвърждение “ на еднополовите бракове. Унищожават се основите на човешката добродетелност и хуманизма, което води до тотално разлагане на всичко.
Погледнете актуалното изкуство. Образът на света се е трансформирал в машинация — едно се показва за друго. За милиони долари се продава нищо — парче дърво. Това води до обезсмисляне на майсторството. Великите художници, даже когато тръгваха в други направления — да вземем за пример от реалистичното изкуство към „ Бубнов валет “ или „ Магарешка опашка “ (авангардни обединявания от епохата на Сребърния век), — те притежаваха основата. Те можеха с молив да нарисуват най-трудното — ръка, ходило. Те владееха техниката, владееха занаята.
Днес към този момент не е належащо да владееш поминък, с цел да станеш богат инсинуатор. Никога не съм си представял, че „ Голият крал “ на Шварц ще се трансформира в писмено произведение.
— Може ли всичко това да се преодолее и върне обратно? Как?
— Децата на Стив Джобс, да вземем за пример, пишеха с писалка и четяха хартиени книги. Разрешаваше им се да употребяват устройствата, основани от личния им татко, единствено по един час дневно. Защото той разбираше ужаса, страха и заплахата на тази история и се опитваше да защищити децата си.
Но зад това стоят международни корпорации и големи пари — и да се бориш с тях е мъчно. В резултат тази битка се трансформира в персонален героизъм на обособения човек — поради личния му живот и този на околните му. Да устоиш на това е героизъм. Ако не осъзнаваш мащаба на тази заплаха, можеш даже да не схванеш по кое време преставаш да бъдеш човек.
Всички тези трендове към „ зелена сила “, глобализация, „ международно държавно управление “, „ златен милиард “, придвижвания като childfree, еднополови бракове — всичко това е това, за което е приказвал свети Антоний Велики:
„ Ще настъпят последните времена, когато девет заболели ще дойдат при един здрав и ще му кажат: ти си болен, тъй като не си като нас. “
И това е голяма заплаха.
— Какво мислите за филмите, които Министерството на просвещението предложи за учебната стратегия? Мнозина ги сметнаха за противоречиви.
— Ако на децата се дават за проби по съветски език текстове на Оксимирон (признат за непознат агент), с вярата, че това ще ги заинтересува — това е порнография, цялостно недоумение и безразличие към самите деца. Това е като историята на града Глупов от Салтиков-Щедрин. Както споделяше майка ми: „ Трябва да възпитаваш детето, до момента в който лежи косо на леглото. Легне ли надлъж — към този момент е късно. “
Считам, че е нужно кардинално да се промени системата на образование на децата — още от детската градина, от фамилията. Пушкина не го е направил Державин, а Арина Родионовна. Гаджетите, изкуственият разсъдък и технологиите не трябва да унищожават у дребния човек визията, че той е Божие творение.
Това би трябвало да се изяснява още от детството. При това няма значение каква вяра изповядва фамилията — значимото е осъзнаването на личното генезис и разбирането на нравствените, богоустановени закони, по които се е развивало човечеството.
Русия е като казан, в който всичко съществува естествено. Защо точно в Русия православието, ислямът, будизмът и юдаизмът са съжителствали умерено? И за какво през днешния ден, в зоната на СВО, един до друг за своята Родина се бият хора от изцяло разнообразни вероизповедания? До това ги докара специфичната военна операция… Но би трябвало да се научим да разбираме полезността на живота и на вярата без да се стига до такива катаклизми.
Затова, когато приказваме за децата, цялата система на обучение и образование би трябвало да стартира през цялото време. Човек би трябвало да се счита за човек още в утробата, не едвам откакто се роди. Оттам нататък е значимо по какъв начин го възпитават, какво чете, каква е атмосферата, в която пораства. Зная по какъв начин е било с мен, с моите деца, виждам по какъв начин моите деца поддържат връзка със своите — значи това е допустимо. А щом е допустимо в едно семейство, може би е допустимо и в една страна.
Това е извънредно сериозен въпрос, който изисква най-фин метод: по какъв начин да се приказва с дребните деца, защо, по какъв метод, какво би трябвало да узнаят на първо време, кое би трябвало да бъде основата на знанието им за света, за Бога, за своята страна и нейната история.
Стъпка по стъпка човек стартира да осъзнава своето поданство — и подобен човек няма да се колебае дали да пази страната си. Това, което би трябвало да се прави, се дефинира посредством най-конкретни образци на връзки сред хората още от детството.
Майка ми споделяше: „ Може да мислиш за мен каквото искаш, само че да приказваш — не смей. “ На пръв взор — необичайно: в случай че мисля, за какво да не го кажа? Каква е разликата сред това, което мисля, и това, което изказвам?
Важно е да се гледа обратно, към живота на хората, които са станали значими за страната: по какъв начин са живели, по какъв начин са били възпитани.
Да вземем Пушкин. Как се е появил човек, който е бил неверен, само че безпределно лоялен на всичко, което го е заобикаляло? Както е споделил самият той:
„ Не бих желал да сменя отечеството си или да имам друга история, с изключение на историята на нашите предшественици. “
Или по какъв начин е декларирал на императора, че макар незаконния план на своите другари-декабристи, би стоял паралелно с тях. Какъв би трябвало да е този човек, който осъзнава престъпността на постъпката им, само че споделя на царя, че би останал с тях? Може би, в случай че бе останал, нямаше даже да се стигне до самото въстание на декабристите.
Възпитанието и образованието са извънредно комплицирана и фина материя, с която би трябвало да се занимават хора, които имат право да го вършат.
— Никита Сергеевич, има ли някакво развиване по концепцията фрагменти от предаването ви „ Бесогон “ да се демонстрират в учебните „ Разговори за значимите неща “?
— Любовта би трябвало да е взаимна. Ние сме подготвени, само че от това се пробват да избират единствено това, което някому подхожда, а ние с тези хора може да имаме разнообразни идеологически позиции. Или ми вярвате и ми давате картбланш, или не. Засега изключително придвижване в тази посока няма.
По мое чувство „ Бесогон “ би имал смисъл в учебните заведения или университетите, в случай че един път седмично има час, отдаден на него — да се гледа една или две стратегии. Не ми би трябвало популярност, с цел да ме демонстрират още веднъж на екрана. За да се заприказва по дадена тематика, тя би трябвало първо да бъде повдигната.
Една моя другарка ми описа, че се прибрала у дома и чула гласа ми от стаята на сина си. Влязла, а там няколко негови 15-годишни съученици гледали „ Бесогон “. Попитала ги: „ Какво вършиме? “ А те отвърнали: „ Слушай, този блогър е ужасно забавен, доста готин. “ Тя ги попитала: „ А филмите му гледали ли сте? “ — „ О, той и филми снимал ли е? “ Тоест, те даже не знаят моите филми — и Бог с тях. Тях ги е привлякъл не режисьорът, а самият „ Бесогон “.
Да, на някого това може да не му харесва, тъй като аз съм кардинален антииберал, само че не тъй като съм последовател на сталинизма или някакъв воинствен реакционер. Просто виждам кои са либералите. Чета какво са мислили за тях нашите предшественици — Чехов, Достоевски, Аксаков, Тургенев, Пушкин — и разбирам, че това напълно не е сегашен проблем.
Както споделя Бърнард Шоу:
„ Демокрацията е въздушен балон, който виси над главите ви и ви кара да гледате нагоре, до момента в който други хора бъркат по джобовете ви. “
Вечната тематика — разногласието сред либерали, монархисти и консерватори — ще съществува постоянно. Важно е единствено едно: кое съзижда и кое разрушава.
Може ли Русия да съществува без държавност? Никога. Може ли Русия да съществува без вертикала на властта? Никога.
По самото си определение, по мащаба и размера си — не може. Ние към този момент сме се нагълтали с това, което преживяхме през 90-те, когато мнозина си фантазираха, че може. И до какво докара това? До съсипия на армията, образованието, опазването на здравето.
Трудно ми е непрекъснато да усещам нуждата да потвърждавам това. Но, въпреки това, в случай че не го правиш, не изпълняваш дадената ти от Бога задача. Това е като да дишаш — по различен метод е невероятно. И това е директно обвързвано с това, което върша в театъра, в киното, в метода, по който приказвам с децата си и с младежите.
— Няма по какъв начин да не ви попитам за премията „ Диамантената пеперуда “. Кога ще се състои първото връчване?
— Първата гала ще се организира в нашата „ Работилница № 12 на Никита Михалков “ на 27 ноември 2025 година.
— Разкажете какви са упованията ви от тази премия. Какво персонално вие бихте сметнали за триумф?
— Мисля, че триумфът на премията би трябвало да се мери с броя на страните и филмите, които ще вземат участие. Разбирам, че това е ново начинание — не всички имат вяра, не всички знаят — само че главната цел е да върнем на киното нравствените и националните полезности на тези страни, чието кино не се чува, не се вижда, не се познава.
Бихме желали премията да се трансформира в основа за основаването на Евразийска киноакадемия, в която могат да членуват всички, които споделят тези полезности. Държавите, които изпращат своите филми, декларират посредством тях почитание към своята история, страна, семейство, народ и просвета. Виждаме, че тези филми пазят смисли, търсят ги — не просто показват техника или специфични резултати.
В това отношение се надявам да станем привлекателни за доста страни, тъй като премията „ Диамантената пеперуда “ — удивително направена от художника Юрий Купер — не е единствено статуетка, а и сериозна материална поддръжка за кинематографистите.
Първата премия — за „ Най-добър филм “ — е на стойност, еквивалентна на 1 милион $. Всяка последваща — по 250 хиляди $. Тоест, да вземем за пример, за популярен режисьор като Маджид Маджиди, който основава гениални филми за жълти стотинки, това би била опция да снима огромен план и да поддържа своя голям гений.
Първата гала ще се състои в Москва. Възможно е, с цел да се утвърди самодейността, още година-две да я организираме тук, въпреки че Китай към този момент предложи да бъде хазаин на идващото издание.
Ако вземем Русия, Китай и Индия — по мащаб на кинопроизводство и по брой фенове — това са милиарди. Към нас към този момент се причислиха Турция, Пакистан, Сърбия, Южна Африка, страни от Латинска Америка (Куба, Венецуела) и доста други. Цяла Централна Азия откликна на поканата ни.
Много се надявам, че премията ще се трансформира в плацдарм за разкриване на нови имена — от една страна, и за показване на огромното кино на дребните страни — от друга.
— И финален въпрос: по какъв начин си представяте Русия след 50 години?
— По принцип, за мен би било задоволително просто да знам, че тя ще съществува.
— Благодаря ви, Никита Сергеевич!
— Елате отново! И си изпийте кафето — към този момент изстина. „ Пий кафе, чети вестник — до лятото ще станеш инженер. “
Източник:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ