Филип Димитров: Аз съм премиерът, чието правителство обърна курса на българската държава
Аз съм министър председателят, чието държавно управление обърна курса на българската страна. Както е да е - имаше доста сложни решения, които да се взимат в процеса, най-важното наподобява бе това - спазвайки национално покрай разбирането за ред и правда, да правим гражданска война. Това съобщи пред Канал 3 Филип Димитров, министър председател на България от 1991 до 1992 година
"Това са две неща, които нормално си опонират, ние успяхме, и мисля, че това е заслуга на България. Както и на множеството от останалите източноевропейски страни ", разяснява Димитров.
"Ние тогава обръщахме цялата посока на страната, обстановката явно беше доста сложна, също така яснотата в обществото и хората, които правиха измененията, не беше 100-процентна, за доста неща трябваше да се поема отговорност, доста пъти без цялостна изясненост за това какво ще последва ", проучва юристът, през днешния ден парламентарен арбитър и заместник-председател на Венецианската комисия.
За огромните промени по това време той бе безапелационен, че "първата стъпка на моето държавно управление бе да освободи частната самодейност ".
"Защото даже преди реституцията, приватизацията, която се развиваше по малко по-сложен метод, даже преди тях хората започнаха да демонстрират частна самодейност в гаражите си, в мазетата си, въобще отпуши се нещо, което в последна сметка беше в положение да промени образа на страната. Така че собствеността е доста значима - да, само че тя има смисъл доколкото подкрепя, дава поле за частната самодейност ", уточни Филип Димитров.
По думите му процесът на превръщането на социалистическата стопанска система в пазарна е бил изключително тежък и непосилен. "Навремето беше казана една мъдра фраза - че да превърнеш социалистическата стопанска система в пазарна, е все едно да превърнеш рибената чорба в аквариум ".
Задачата е много сложна, тя беше мъчителна на всички места, има един подобен, малко чудноват, затворен български синдром - ние си мислим, че всички зародили проблеми са зародили единствено в България.
Отговорът е - не, те възникваха по доста подобен метод във всички останали страни, които имаха да минават по този път. Другата странна българска специфичност е желанието безусловно и настоятелно да твърдим, че ние, бидейки най-прекрасните на света, сме в действителност най-лошите от всички, при нас всичко е най-зле, което също се оказа малко пресилено.
Така че всичко, което приказваме за отношението към приватизацията, за подозренията в нейната уместност, че тя в доста случаи неизбежно създава издънки и резултати, които са по-различни от което си представяме, това важи освен за България.
Не мога да върна времето, още тогава имах малко по-различна концепция за потреблението на реституцията като инструмент, включително и нейното включване в индустриалната сфера, нещо, което не значи огромно облагодетелстване на някого, а по-скоро натоварване с отговорности, само че осъществявайки по този метод първото и главно условие за приватизацията - избавяне на страната от собствеността. "
Филип Димитров разгласи за "недостоверен " описа в медиите за тогавашната българска стопанска система като "за някакви златни кокошки, снасящи златни яйца, само че те били изядени и т. н. "
"В момента разнообразни хора по разнообразни мотиви описват едни доста глупави неща за някакви милиарди, които били активите на съответни предприятия, които са изгубени по пътя и т. н.
Не чух никой от тях да приказва за пасивите на тези предприятия. Фантазията, че е имало едно някакво огромно гърне със злато, което е трябвало да се изрови и използва, само че, видите ли, това не е станало както би трябвало, е мощно пресилено.
Разбира се, има неща, които са присвоени, окрадени, фактически в един интервал от време това течеше като развой, това беше една от аргументите да се положат толкоз доста старания, с цел да се забави процеса. Но най-същественото, главното е, че тази комунистическа стопанска система не работеше - за информация прочетете отчета на Петър Младенов от 11 декември 1989 година
Точно заради това, че не работеше, че беше затънала с едни пасиви, които мъчно можеха да се измерят, задача №1 за всички страни, освен за България, от някогашния социалистически лагер, бе да се отърват от собствеността. Колкото по-бавно, толкоз по-мъчително и толкоз по-малко удовлетворяващо.
Представите на българина за това нещо ги основават такива като вас (журналистите - бел. ред). Защото целият този роман за някакви златни кокошки, снасящи златни яйца, само че те били изядени и т. н., е просто недействителен. "
"Това са две неща, които нормално си опонират, ние успяхме, и мисля, че това е заслуга на България. Както и на множеството от останалите източноевропейски страни ", разяснява Димитров.
"Ние тогава обръщахме цялата посока на страната, обстановката явно беше доста сложна, също така яснотата в обществото и хората, които правиха измененията, не беше 100-процентна, за доста неща трябваше да се поема отговорност, доста пъти без цялостна изясненост за това какво ще последва ", проучва юристът, през днешния ден парламентарен арбитър и заместник-председател на Венецианската комисия.
За огромните промени по това време той бе безапелационен, че "първата стъпка на моето държавно управление бе да освободи частната самодейност ".
"Защото даже преди реституцията, приватизацията, която се развиваше по малко по-сложен метод, даже преди тях хората започнаха да демонстрират частна самодейност в гаражите си, в мазетата си, въобще отпуши се нещо, което в последна сметка беше в положение да промени образа на страната. Така че собствеността е доста значима - да, само че тя има смисъл доколкото подкрепя, дава поле за частната самодейност ", уточни Филип Димитров.
По думите му процесът на превръщането на социалистическата стопанска система в пазарна е бил изключително тежък и непосилен. "Навремето беше казана една мъдра фраза - че да превърнеш социалистическата стопанска система в пазарна, е все едно да превърнеш рибената чорба в аквариум ".
Задачата е много сложна, тя беше мъчителна на всички места, има един подобен, малко чудноват, затворен български синдром - ние си мислим, че всички зародили проблеми са зародили единствено в България.
Отговорът е - не, те възникваха по доста подобен метод във всички останали страни, които имаха да минават по този път. Другата странна българска специфичност е желанието безусловно и настоятелно да твърдим, че ние, бидейки най-прекрасните на света, сме в действителност най-лошите от всички, при нас всичко е най-зле, което също се оказа малко пресилено.
Така че всичко, което приказваме за отношението към приватизацията, за подозренията в нейната уместност, че тя в доста случаи неизбежно създава издънки и резултати, които са по-различни от което си представяме, това важи освен за България.
Не мога да върна времето, още тогава имах малко по-различна концепция за потреблението на реституцията като инструмент, включително и нейното включване в индустриалната сфера, нещо, което не значи огромно облагодетелстване на някого, а по-скоро натоварване с отговорности, само че осъществявайки по този метод първото и главно условие за приватизацията - избавяне на страната от собствеността. "
Филип Димитров разгласи за "недостоверен " описа в медиите за тогавашната българска стопанска система като "за някакви златни кокошки, снасящи златни яйца, само че те били изядени и т. н. "
"В момента разнообразни хора по разнообразни мотиви описват едни доста глупави неща за някакви милиарди, които били активите на съответни предприятия, които са изгубени по пътя и т. н.
Не чух никой от тях да приказва за пасивите на тези предприятия. Фантазията, че е имало едно някакво огромно гърне със злато, което е трябвало да се изрови и използва, само че, видите ли, това не е станало както би трябвало, е мощно пресилено.
Разбира се, има неща, които са присвоени, окрадени, фактически в един интервал от време това течеше като развой, това беше една от аргументите да се положат толкоз доста старания, с цел да се забави процеса. Но най-същественото, главното е, че тази комунистическа стопанска система не работеше - за информация прочетете отчета на Петър Младенов от 11 декември 1989 година
Точно заради това, че не работеше, че беше затънала с едни пасиви, които мъчно можеха да се измерят, задача №1 за всички страни, освен за България, от някогашния социалистически лагер, бе да се отърват от собствеността. Колкото по-бавно, толкоз по-мъчително и толкоз по-малко удовлетворяващо.
Представите на българина за това нещо ги основават такива като вас (журналистите - бел. ред). Защото целият този роман за някакви златни кокошки, снасящи златни яйца, само че те били изядени и т. н., е просто недействителен. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ