Аз съм позитивен човек… Като че ли ми е вградено.

Аз съм положителен човек… Като че ли ми е вградено. Винаги съм ухилен. Да, щастливец съм! ", споделя Светослав Дошков. А са минали броени дни откакто се разделя с една от фантазиите си. Той е бил определен в селекционните шампионати за " Отбор на вярата ", който тази година ще показа България на Световното състезание по футбол за хора в неравностойно състояние (Homeless Wolrd Cup) от 13 до 18 ноември в Мексико сити.

Избран в минало време - тъй като по време на тренировките Светослав възобновява тежка травма. " В лявото коляно. При едно доста внезапно придвижване... Усука ми се коляното ", споделя младежът и добавя, че това му е втора травма, която постанова дълъг оздравителен интервал. " Проблемът е във връзките. Затова към този момент не упражнявам с тима. Няма да отпътувам за Мексико ", споделя Светослав.

В момента Светослав е в Пловдив, където живее в следено жилище. Работи като помощник-готвач в ресторант. Доскоро се придвижвал с патерици. Той е бил уредник на участниците от Пловдив в селекционните шампионати за " Отбор на вярата ", които се организират през юли в София. " Участвахме с другари, с които сме израснали в институциите в Пловдив. Но не желая да изпадам в детайлности. ", споделя Светослав. Затова пък с ненаситност приказва за футбола като средство да пребори напрежението, да не помни най-малко за малко за всички компликации, да бъде благополучен.

Светослав обича футбола от дете, само че е упражнявал и лека атлетика. Дори има оценки - 6-то място на 400 метра, и 6-то на 800 метра на Републиканско състезание за юноши. " Подготвях се при професионален треньор. Сам се насочих. Изкараха ни карти за пътешестване и един ден взех решение да се разходя до Гребната база в Пловдив. Видях по какъв начин тичат на един стадион, отидох, попитах и те споделиха: " От на следващия ден заповядай! ", споделя Светослав. 

Към футбола също се е ориентирал напълно самичък. Страстта му към играта го владее още от ранна детска възраст.

" Като видя топка, просто обезумявам, не мога да не стартира да играя. Чакам с неспокойствие да се възстановя, да опитвам, да видя какво ще стане… Някои хора ми споделят, че не мога да продължа, само че аз не го имам вяра, тъй като доста, доста обичам футбола. Щастлив съм, когато съм на терена ".

Винаги е приемал спорта като средство за справяне със напрежението и самичък го е открил, без нечие въздействие. " Като изляза на терена, просто не мисля за проблеми, а единствено за футбола и по какъв начин да вкарам повече голове ", споделя с усмивка Светослав и добавя, че мечтаел да стане футболист, само че тази фантазия не се осъществила. Сега не мечтае, само че не тъй като е отчаян, а тъй като е по-целенасочен от всеки път.

Следващата година ще кандидатства в Пловдивския университет за специалността Физическо образование и спорт: " Кандидатствах, откакто приключих 12-и клас, само че ме " скъсаха ". Затова е решен идната година още веднъж да опита  да реализира задачата си. " Само да ми се оправи крака… Сигурен съм, че ще кандидатствам… Казаха ми, че в случай че казусът са връзките в коляното, изобщо няма да мога да вървя, само че аз съм положителен човек и считам, че ще се оправя. По принцип не виждам на проблемите като на такива. Аз знам, че за всеки проблем има вярно решение. И мисля повече върху решенията. За момента е най-важно да ми се оправи крайници, с цел да стартира още веднъж деен живот ", споделя Светослав. Възпитал се е да бъде положителен. Сам си е преподавател и по благополучие и целенасоченост. И е решен да сбъдне фантазиите си.

Иска да стане учител по физическо образование и спорт, а по-късно и треньор по футбол: " Искам да предам моята позиция към спорта на дребните деца. Искам и по-нататък, в случай че мога, да стана треньор по футбол. Това ми е най-голямата фантазия ".