„Чувствам се парализиран от безпокойство и животът ми се губи, докато се тревожа за всичко`
Аз съм омъжена жена при започване на 50-те с две деца младежи. Започнах да се безпокоя доста за всичко, в това число за възрастните ми родители (и двамата на 80), децата ми, работата ми (или неналичието й), парите и брака. Каквото и да е, безпокоя се за това.
В момента извозвам толкоз доста време в безпокойствие и прекалено мислене за всичко, че в действителност не върша нищо.
Физически аз усещам се извънредно, като че ли нямам сила. Някои дни се усещам толкоз неподвижен от терзание, че не върша нищо и просто се връщам в леглото, откакто съм оставил децата на учебно заведение.
Не знам какво се е случило с мен – аз преди беше доста по-позитивен и нещата не стигаха до мен по този начин, както в този момент. Чувствам, че изпускам живота си и знам, че съм сприхава и къса с децата, както го разясниха няколко пъти.
Отношенията ми със брачна половинка ми са ОК. Преди беше ужасно, само че мисля, че животът просто ми пречеше. Плюс това, не мисля, че той е доста съпричастен към това по какъв начин се усещам. Той п...
Прочетете целия текст »
