Тя си тръгна от живота ми, но така и не напусна сърцето ми
Аз съм естествен фамилен мъж с две дребни деца, който се пробва да избяга от клопката на една незабравима обич. Въпреки последвалите събития, не мога да кажа, че бракът ми беше трагичен. Напротив – с жена ми се разбирахме отлично и се подкрепяхме във всяко отношение. Аз се занимавах най-вече с бизнеса си, а брачната половинка ми – с нейния. Анализирайки обстановката, се възнамерявам, че въпреки всичко, с цел да изневеря, очевидно не са ми достигали внимание и деликатност, а може би просто ми се е желало да се влюбя като в младежките си години. Моята муза се споделяше Силвия и се запознахме на една конференция. Тя не се вписваше в параметрите 90-60-90, нито приличаше на тези девойки, от които постоянно се възползваха сътрудници и другари. Силвия беше напълно елементарна, само че в нея имаше нещо, което безусловно те омагьосва.
След конференцията продължихме да се срещаме, само че единствено като положителни познати.
Не сме правили обич, просто се радвахме всеки от нас да бъде в компанията на другия. Оказа се, че тя бе претърпяла тежък бракоразвод и към момента се намираше в меланхолия. Често тъгуваше, а тъгата й ме караше да изпитвам предпочитание да й доставя наслаждение, с цел да изпита най-малко за момент малко благополучие и наслада. Именно тогава осъзнах, че съм влюбен в нея. На една от нашите срещи Силвия ми благодари, че съм я измъкнал от депресията, само че в края на вечерта ме помоли да се разделим, тъй като не желала да съсипе брака и фамилията ми. Беше ми доста мъчно да приема решението й за разлъка. За пръв път не можах да сдържа сълзите си. Тогава Силвия ме прегърна и онази нощ се любихме. Направих доста опити да я не помни, само че на сърцето няма по какъв начин да заповядваш да спре да обича.
Съпругата ми видя, че наподобявам чудноват и тъмен, а един път ме хвана да преглеждам профила на Силвия във Facebook.
Щом разбра какво ме изтезава, тя ми сподели, че в случай че обичам друга, е по-добре да бъда с нея. Винаги ще й бъда признателен за поддръжката. Така и постъпих: събрах си багажа и отпътувах при моята обич. За страдание обичаната ми изпитваше мощно възприятие за виновност, че е разрушила едно семейство и ме помоли да се върна вкъщи. Онази нощ се любихме за последно, а след това си потеглих вечно. Раздялата ми със Силвия е най-мъчителното нещо в живота ми. След време научих, че е забременяла в нощта на сбогуването ни и е направила аборт, без да ми каже, че ще ставам татко. Година по-късно Силвия се омъжи за различен. След този следващ удар взех решение да скъсам всички влакна с предишното: смених си номера на телефона, изтрих си профила в обществените мрежи и със фамилията ми се преместихме в различен град. Но от любовта по този начин и не съумях да избягам….
Инфо: Лична драма
