Христо Проданов остана на 41 под Еверест
" Аз съм на върха, на върха съм - Христо. " Тези думи той изрече на 20 април 1984 година, когато развя родния трикольор на първия връх на планетата. Минути по-късно международните информационни организации ще разпространят като гръмотевица - " Катманду, 20 април. Днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата Еверест ". Това е първият човек, изкачил върха по Западната му стена, без да употребява кислороден уред. И ще прибавят, че това е най-ранното нанагорнище на върха за пролетен сезон (20 април), както и първо соло нанагорнище по Западния гребен (и към момента единствено). На върха Христо престоява 33 минути, от 18.15 до 18.48 часа, след което стартира слизането, което в никакъв случай не приключва.
Помните ли 20 април през 1984 година? Чрез радиото, малкия екран и вестниците - наши и непознати, Христо бе влезнал във всеки дом. " Обади ли се? " " Слиза ли? " " Къде е? " Въпроси, въпроси, които, уви, оставаха без отговор. Мъчително и мъчно минаваха минутите и часовете. Един българин изживяваше по най-достоен метод последните минути от своя живот, и то там, високо горе, в рамките на 8500 метра - в Границите на гибелта.
Почти всички участници в експедицията потеглиха в тъмната нощ и свирепата стихия на помощ. Не го откриха. Той се срасна със своя връх, с цел да остане ВРЪХ освен в българския алпинизъм, само че и в българската история...
Тази година на 24 февруари той трябваше да навърши 75 години. На тази дата щеше да получи от многочислените си фенове поздравления и пожелания за нови триумфи. Героят на България, първият българин, стъпил на Покрива на света, не навърши своите 75 години, тъй като ориста бе решила друго. Остави го единствено на 41 години. Отне ни го в най-звездния му момент - мига, в който българският алпинизъм бе постигнал най-големия триумф в цялата си история. Българин бе стъпил на първия връх на планетата, на Еверест, на 8848 метра.
Трудно и непостижимо е да се осмисли този факт, само че Христо го няма. На 24 февруари дружно с него трябваше да създадем равносметка на изминатия път, по този начин както вършат всички хора, достигнали своя 75-годишен празник. Правим тази равносметка и в този момент, само че, уви, сами - без него.
Роден и израснал в подножието на Балкана - в Карлово, още като възпитаник Христо по този начин се пристрастява към алпинизма, че той става смисъл и наличие на неговия живот. В Рила, Пирин и Стара планина той катереше с идентична пристрастеност. Търсеше най-трудните и разумни алпийски направления. Прокара над 30 нови пътя към върховете, и то от най-висока категория на компликация. Сменяше сътрудниците си постоянно - проф. Георги Атанасов, Атанас Кованджиев, Трифон Джамбазов, Благой Дживджанов, Асен Велев, Пламен Гурзовски. Винаги обаче търсеше най-прекия път от основата на стената до самия връх, или така наречените Диретисими. Стана основател и на зимните премиерни изкачвания.
С изявите си в Кавказ и Алпите той накара и най-строгите съдници да заговорят с почитание за българския алпинизъм. Ушба, Шхелда, Гранд Жорас, Матерхорн и Пти Дрю са върховете, пред които се прекланят всички алпинисти, а за Христо те просто бяха стадий от подготовката му към най-високите върхове в света. И най-важното - пред имената на всичките упоменати върхове можем да сложим първо българско. Каква забележителна спортна кариера!? Каква сбирка от върхове!? Първи българин на осемхилядник (Лхотце - 30 април 1981 г.). Първи българин на първия връх на планетата Еверест (20 април 1984 г.). И все солови изкачвания.
В Хиндукуш, Памир и Хималаите Христо сподели същинските си благоприятни условия. За малко време мина по няколко пъти всичките седемхилядници на Памир - 5 пъти на пик Ленин (Авицена), 4 пъти на пик Корженевска, 2 пъти на пик Комунизъм (Исмаил Самани) и 1 път на вр. Ношак в Афганистан. Събра в актива си 12 изкачвания на върхове над 7-те хиляди метра и по този индикатор той към момента е непостижим от нито един български планинар, макар че към този момент 34 години го няма. Едва преди 8 години един различен заслужен българин - Динко Томов от Сливен, съумя да изравни върха му, осъществявайки дванадесетото си нанагорнище на седемхиляден връх, като стъпи на вр. Мустаг Ата (7546 м) в Китай. За страдание, и за него към този момент приказваме единствено в минало време.
След Еверест чухме доста и най-компетентни оценки за Христо. Чухме ги от такива светила в алпинизма като Райнхолд Меснер, най великия планинар на всички времена, Едмънд Хилари, първия човек, стъпил на Еверест, проф. Едуард Мисловски, първия руски алпинист, достигнал огромната фантазия на генерации руски алпинисти - Еверест. Всички те бяха единомислещи - Христо Проданов е един от най-големите алпинисти в света. Към това ние бихме добавили, че в случай че Христо бе доживял своя 75-и рожден ден, той щеше да чества и цялостната сбирка на всичките 14 осемхилядника на нашата планета, наредил се директно след огромните Меснер, Кукучка, Лоретан... с цел да добави листата на 40 колекционери, които през днешния ден са 39 души. Навярно щеше да е събрал и втората по значимост сбирка от 7-те континентални първенеца. Да, щеше...
Въпреки че Христо остана вечно по скатовете на Еверест 15 години по-късно, в края на 1999 година, когато календарно приключи XX век, както всички спортни федерации излъчиха своя състезател на столетието, и Федерацията на българските алпийски клубове (ФБАК) направи допитване до своите членове. В анкетата " Българският планинар на XX век " взеха присъединяване 114 сегашни алпинисти, ветерани, деятели, както и 19 спортни редакции от всекидневния и периодически щемпел и електронните медии - общо 133 дали своят вот. След обработката на подадените анкетни карти излиза наяве, че Христо Проданов, посочен 90 пъти преди всичко, събира общо 1335 точки и изцяло справедливо бе разгласен за „ АЛПИНИСТ НА СТОЛЕТИЕТО ”. С 1004 точки второто място бе отредено на Николай Петков, а Дойчин Василев заема третото място с 630 точки.
И още едно справедливо самопризнание за Христо идва на 14 януари 2010 година При допитването на Българска национална телевизия до телевизионните си зрители за спортното събитие на XX век с 19.96% първото място заема изкачването му на вр. Еверест (20 април 1984 г.). Второто място е за националния ни тим по футбол, класирал се на IV място на международното състезание в Съединени американски щати 1994 година с 16.85%. А с 14.36% третото място остава за върха на Стефка Костадинова на висок скок, подложен на 30 август 1987 година в Рим.
Трудно, доста мъчно ми е да си показва Христо като 75-годишен, с побелели, а може би и малко оредели коси. И през днешния ден в съзнанието ми към момента е оня Христо - постоянно ухилен, обичайно спортно облечен, забързан и с взор, зареян някъде към висините. Пълен с възторг, с доста сила и проекти, отправени към нови върхове, тъй като неговото верую бе " Завиждам на хората, на които предстоят нови върхове ".
Помните ли 20 април през 1984 година? Чрез радиото, малкия екран и вестниците - наши и непознати, Христо бе влезнал във всеки дом. " Обади ли се? " " Слиза ли? " " Къде е? " Въпроси, въпроси, които, уви, оставаха без отговор. Мъчително и мъчно минаваха минутите и часовете. Един българин изживяваше по най-достоен метод последните минути от своя живот, и то там, високо горе, в рамките на 8500 метра - в Границите на гибелта.
Почти всички участници в експедицията потеглиха в тъмната нощ и свирепата стихия на помощ. Не го откриха. Той се срасна със своя връх, с цел да остане ВРЪХ освен в българския алпинизъм, само че и в българската история...
Тази година на 24 февруари той трябваше да навърши 75 години. На тази дата щеше да получи от многочислените си фенове поздравления и пожелания за нови триумфи. Героят на България, първият българин, стъпил на Покрива на света, не навърши своите 75 години, тъй като ориста бе решила друго. Остави го единствено на 41 години. Отне ни го в най-звездния му момент - мига, в който българският алпинизъм бе постигнал най-големия триумф в цялата си история. Българин бе стъпил на първия връх на планетата, на Еверест, на 8848 метра.
Трудно и непостижимо е да се осмисли този факт, само че Христо го няма. На 24 февруари дружно с него трябваше да създадем равносметка на изминатия път, по този начин както вършат всички хора, достигнали своя 75-годишен празник. Правим тази равносметка и в този момент, само че, уви, сами - без него.
Роден и израснал в подножието на Балкана - в Карлово, още като възпитаник Христо по този начин се пристрастява към алпинизма, че той става смисъл и наличие на неговия живот. В Рила, Пирин и Стара планина той катереше с идентична пристрастеност. Търсеше най-трудните и разумни алпийски направления. Прокара над 30 нови пътя към върховете, и то от най-висока категория на компликация. Сменяше сътрудниците си постоянно - проф. Георги Атанасов, Атанас Кованджиев, Трифон Джамбазов, Благой Дживджанов, Асен Велев, Пламен Гурзовски. Винаги обаче търсеше най-прекия път от основата на стената до самия връх, или така наречените Диретисими. Стана основател и на зимните премиерни изкачвания.
С изявите си в Кавказ и Алпите той накара и най-строгите съдници да заговорят с почитание за българския алпинизъм. Ушба, Шхелда, Гранд Жорас, Матерхорн и Пти Дрю са върховете, пред които се прекланят всички алпинисти, а за Христо те просто бяха стадий от подготовката му към най-високите върхове в света. И най-важното - пред имената на всичките упоменати върхове можем да сложим първо българско. Каква забележителна спортна кариера!? Каква сбирка от върхове!? Първи българин на осемхилядник (Лхотце - 30 април 1981 г.). Първи българин на първия връх на планетата Еверест (20 април 1984 г.). И все солови изкачвания.
В Хиндукуш, Памир и Хималаите Христо сподели същинските си благоприятни условия. За малко време мина по няколко пъти всичките седемхилядници на Памир - 5 пъти на пик Ленин (Авицена), 4 пъти на пик Корженевска, 2 пъти на пик Комунизъм (Исмаил Самани) и 1 път на вр. Ношак в Афганистан. Събра в актива си 12 изкачвания на върхове над 7-те хиляди метра и по този индикатор той към момента е непостижим от нито един български планинар, макар че към този момент 34 години го няма. Едва преди 8 години един различен заслужен българин - Динко Томов от Сливен, съумя да изравни върха му, осъществявайки дванадесетото си нанагорнище на седемхиляден връх, като стъпи на вр. Мустаг Ата (7546 м) в Китай. За страдание, и за него към този момент приказваме единствено в минало време.
След Еверест чухме доста и най-компетентни оценки за Христо. Чухме ги от такива светила в алпинизма като Райнхолд Меснер, най великия планинар на всички времена, Едмънд Хилари, първия човек, стъпил на Еверест, проф. Едуард Мисловски, първия руски алпинист, достигнал огромната фантазия на генерации руски алпинисти - Еверест. Всички те бяха единомислещи - Христо Проданов е един от най-големите алпинисти в света. Към това ние бихме добавили, че в случай че Христо бе доживял своя 75-и рожден ден, той щеше да чества и цялостната сбирка на всичките 14 осемхилядника на нашата планета, наредил се директно след огромните Меснер, Кукучка, Лоретан... с цел да добави листата на 40 колекционери, които през днешния ден са 39 души. Навярно щеше да е събрал и втората по значимост сбирка от 7-те континентални първенеца. Да, щеше...
Въпреки че Христо остана вечно по скатовете на Еверест 15 години по-късно, в края на 1999 година, когато календарно приключи XX век, както всички спортни федерации излъчиха своя състезател на столетието, и Федерацията на българските алпийски клубове (ФБАК) направи допитване до своите членове. В анкетата " Българският планинар на XX век " взеха присъединяване 114 сегашни алпинисти, ветерани, деятели, както и 19 спортни редакции от всекидневния и периодически щемпел и електронните медии - общо 133 дали своят вот. След обработката на подадените анкетни карти излиза наяве, че Христо Проданов, посочен 90 пъти преди всичко, събира общо 1335 точки и изцяло справедливо бе разгласен за „ АЛПИНИСТ НА СТОЛЕТИЕТО ”. С 1004 точки второто място бе отредено на Николай Петков, а Дойчин Василев заема третото място с 630 точки.
И още едно справедливо самопризнание за Христо идва на 14 януари 2010 година При допитването на Българска национална телевизия до телевизионните си зрители за спортното събитие на XX век с 19.96% първото място заема изкачването му на вр. Еверест (20 април 1984 г.). Второто място е за националния ни тим по футбол, класирал се на IV място на международното състезание в Съединени американски щати 1994 година с 16.85%. А с 14.36% третото място остава за върха на Стефка Костадинова на висок скок, подложен на 30 август 1987 година в Рим.
Трудно, доста мъчно ми е да си показва Христо като 75-годишен, с побелели, а може би и малко оредели коси. И през днешния ден в съзнанието ми към момента е оня Христо - постоянно ухилен, обичайно спортно облечен, забързан и с взор, зареян някъде към висините. Пълен с възторг, с доста сила и проекти, отправени към нови върхове, тъй като неговото верую бе " Завиждам на хората, на които предстоят нови върхове ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ