Спрете да правите от дъщерите слугини!
Аз съм на 6 години. Стоя върху табуретка и мия съдовете със остаряла тениска, като деликатно я насапунисвам с парче сапун за пране. И тогава една чаша се изплъзва от ръцете ми и се чупи!
– Ти даже не можеш да измиеш чиниите! Каква стопанка ще си? Кой ще се ожени за теб? Вече счупи две чаши за седмица. Не спечелвам милиони, с цел да ги закупувам непрекъснато! Вече е станала първокласничка, а не желае да оказва помощ на майка си! Не съм те поставила на стана, единствено те помолих да измиеш чиниите! – извиква мама.
На 10 години съм. Опитвам се деликатно да извадя прането от пералнята. Това не са модерните перални машини, а елементарна „ Перла “. Трябваше да изцедя прането добре в барабана, само че то беше горещо, мокро, тежко…
Вадя чаршафа и той пада напряко на мръсния под. Пак е замърсен.
— Ама ти си като Буратино! С дървени ръце! Един чаршаф не можеш да извадиш! Мъжът ти ще те върне на идващия ден, тъй като няма да има потребност от такава мърлячка!
На 12 години съм. Взимам брат ми от детската градина и се прибираме. Започвам да пържа яйца, тъй като хладилникът е изцяло празен. Има яйца, само че не и олио. Решавам да пожертвам. Напразно – залепват за тигана. Опитвам се да ги откъсна с шпатула, само че тогава тиганът се изплъзва от ръцете ми. Изгаря краката ми и прави дупка в кухненския килим.
Опитвам се да рева, без да издавам тон. Братчето ми се смее и мисли по какъв начин да скрие дупката.
— Станала си на 12 години, а не можеш да изпържиш яйце! Ако те помоля да обелиш картофите, ще има повече обелки, в сравнение с картофи. Кой ще се ожени за теб? Ще си останеш остаряла мома!
С придвижване на възрастта се пробвах към този момент да не мълча. Казах на майка ми, че нямам потребност от брак. За това, че й отговарях получавах спомагателни санкции.
— Така ли? Ще седиш на врата ми до края на живота си? С подобен темперамент никой няма да има потребност от теб, с изключение на майка ти!
Ето по този начин „ вярно “ се възпитават девойките у нас. Слушах такива забележки всеки ден от устата на майка ми. Някои от тях тя споделяше преждевременно, а някои напълно съзнателно. Най-лошото е, че всички възпитаваха дъщерите си по това време.
Брат ми в никакъв случай не е чувал сходно нещо по собствен адрес. Не беше заставен да оказва помощ у дома, нямаше отговорности, макар че живеехме в една стая.
На 5-годишна възраст играеше в пясъчника и не миеше чинии със сапун. Никой не му споделяше, че няма да се оженят за него, че ръцете му са цялостни с дупки, че е хаймана и нещастник…
Какво би станало, в случай че и момчетата се третираха по този начин? Да включим въображението си!
– Защо още не си заковал рафта? Вече си на 6 години. На тази възраст дядо ти към този момент самичък правеше къщички за птици. Коя жена ще те вземе за брачен партньор?
– На 10 години си и към момента не знаеш по какъв начин да поправиш контакта? Ставаш ли въобще за нещо? На другия ден след сватбата жена ти ще избяга от теб!
– Вече си на 15, а към момента не плащаш сметките?? Трябва да издържаш фамилията си, а не да седиш като паразит на врата на родителите си. Кому си необходим с празни джобове?
Как се бихте се почувствали по-късно? Ще ви е ъчно, нали? Мъчно ми е за всяко момиче, което от ранна детска възраст е научено не да бъде жена, а да бъде слугиня. Може би е време да сложим завършек на това? Какво ще кажете? Наистина ли към момента мислите, че почистването и готвенето са главната цел на прелестната половина на обществото?
