Историята на 45-годишната Марина: Разбих семейството си, заради моята голяма любов
Аз съм на 45 години, с сякаш съумяла кариера, имам всичко. Но си разруших фамилията, бях упрекната даже от най-близките си приятелки, че съм луда. А аз просто желая да бъда щастлива и имам вяра, че човек до последно би трябвало да има опция да направи своя избор. Дори и той да е неверен.
Това споделя Марина Колева в po-krasivi.net, написа Блиц. Ето и цялата й история:
Със брачна половинка ми имахме доста прекрасен брак, две деца, не се карахме, всичко сякаш беше наред. Но я нямаше онази тръпка, топлота. Всичко беше прекомерно равно, нищо не се случваше в този брак. Отдавна бяхме спрели да вършим секс, само че някак си даже не съм се замисляла да му изневерявам.
По-късно осъзнах, че съм не запомнила да бъда жена… Бях се затворила в кръга работа,къщи, почистване, редки излизания с приятелки и сякаш си бях добре, само че липсваше някаква страст, нещо, което да накара сърцето ми още веднъж да бие. Когато се оплаквах на мъжа ми, че не сме интимни към този момент четвърти месец, той се смееше и споделяше, че това е обикновено на нашите години. Казах си, че несъмнено е по този начин, нямаше да станем по-млади, към този момент не бях и онази енергична, палава мацка. Май тя беше умряла…
Тогава срещнах Него. Абсолютно инцидентно, пътувахме дружно в самолета по време на моя командировка, заговорихме се, той ми направи комплимент и аз усетих това погъделичкване, давайки си сметка, че от дълго време някой не беше поглеждал на мен като на жена.
Не можехме да спрем да си приказваме, като че ли се познавахме от дълго време и в този момент се виждаме още веднъж след дълга разлъка. Аз му споделих по какъв начин се усещам в фамилията си, за самотата и неналичието на сила. Той показа за тежкия бракоразвод, който имал. Преди самолетът да кацне, към този момент бяхме разменили телефоните си.
Обади ми се още на идващия ден и за мен не стоеше на въпрос дали да отида или не в жилището му на първата среща, където прекарах най-невероятните си три часа от доста време насам.
Постепенно започнахме да се виждаме все по-често, а на мен ми стана все по-трудно да неистина мъжа си.
Децата също станаха подозрителни, виждаха, че съм си накупила нови облекла и си обръщам повече внимание от всеки път. Един ден, до момента в който се обличах трескаво в жилището на любовника си той сподели – остани и аз останах. На другия ден се прибрах у дома, с цел да си амбалирам багажа. Два месеца по-късно към този момент бях разведена.
Не допусках, че ще се сблъскам с такова отношение от околните си. Съпругът ми ме изкара най-черната, децата ме упрекват, че нямат семейство, въпреки и да са огромни, приятелките ми споделят колкто добър мъж съм изпуснала. Но аз съм по-щастлива от всеки път. Живея с мъжа от самолета, двамата се разбираме по този начин, като че ли сме един човек. Затова имам вяра, че човек би трябвало да потърси щастието си. Независимо какъв брой е късно, без значение какъв брой ще му коства това.
Инфо: Петел
