Аз съм на 29, а съпругът ми е на 31.

Аз съм на 29, а брачният партньор ми е на 31. Женени сме от три години. Искам дете, а той споделя: „ Още е рано, би трябвало да поживеем за себе си “. Изчаках една година, след това още една. Сега чувствам, че времето минава, а той продължава да отсрочва.

Всеки диалог за деца приключва със скандал. Дори ми сподели: „ Ако искаш – раждай си сама “. В цялостно комплициране съм: не желая семейство без деца, а той няма желание да си трансформира мнението.

Как да взема решение – да очаквам ли още, или да си потегли?

Светлана, 29 години

Съвет от психолог:

Ситуацията е извънредно комплицирана и допускам, че диалозите за деца към този момент провокират мощно неспокойствие.

Случва се дамата да е подложена на напън от родственици, здравословни условия или личните си показа за семейство. Този напън се усеща като нетърпим. И тя желае да го показа с индивида до себе си, само че за него този напън също е нетърпим и в отговор той изпитва експанзия.

Бих ви предложила да поговорите за страховете си. Най-вероятно точно някакъв боязън пречи на брачна половинка ви да се съгласи с вашето решение. И тъкмо страхът ви тласка към това да родите допустимо най-скоро.

От какво тъкмо се опасява той? Какви негови проекти може да унищожи детето? А може би има личен боязън, че няма да се оправи? Че ще бъде неприятен татко? Или че ще си изкарва яда на детето, както да вземем за пример неговият татко е правил в детството му, а той не би желал това? Или пък към момента не е изцяло подготвен да поеме финансовата отговорност и се бои, че може да наподобява като неплатежоспособен мъж във вашите очи?

Срещала съм и подобен боязън, при който в фамилията има генетично заболяване и точно мъжът се бои да го съобщи на децата си.

Или противоположното, страхът му е да не загуби вашата обич. И до сълзи се опасява, че детето ще ви отнеме от него – с подобен случай също съм се сблъсквала един път в консултация. Там имаше такова обезверено отвращение да споделя обичаната си жена с който и да било, даже със личното си дете, че на никого не му се прииска да упорства.

В диалога за страховете е доста значимо да не ги омаловажавате и да не се пробвате незабавно да ги „ излекувате “. Понякога за хората е значимо просто да бъдат видени и чути в своите опасения, и най-важното – да не бъдат осъждани.

След този диалог вие сама ще можете да извършите извод дали си коства да останете в тази връзка, или фантазията ви за деца в никакъв случай няма да бъде допустима с този човек.

Вашата възраст и развиването на медицината разрешават да изчакате още малко с безапелационното решение на този въпрос. Но във всеки случай има смисъл да го помолите да дефинира периоди. Ако разбирам вярно, той не желае деца единствено сега и в близко бъдеще. Може би има някакъв проект, както постоянно се случва при мъжете. Възможно е да успее да ви назове дата, за която той самият вътрешно се приготвя. И тогава към този момент вие ще решавате, изхождайки от своите физиологични благоприятни условия.

Снимки: Freepik