Аз съм на 27 години, живея сама след смъртта на

Аз съм на 27 години, пребивавам сама след гибелта на родителите си в един от крайните квартали. В квартала имаме огромен парк. Аз съм последовател на здравословния метод на живот, тъй че търча вечер. И с цел да не ме е боязън, си взех куче – доберман на име Фас. Всъщност той е Фауст (прякор от развъдника), само че го редуцирах за по-удобно. И кучето е една доброта! Съседите към този момент ме питаха – тъп ли е, нещо, че от самото начало не са го чули да лае.

Че за какво да лае, в случай че всичко е наред?

И по този начин, вечерта излязохме в парка да тичаме. Паркът е запустял, спокоен.

И тогава чух чудноват тон. Първоначално ми се стори, че мяука котка, само че някак извънредно. Кучето ми потегли някъде настрана, към неосветена уличка.

Отначало не желаех да вървя там – беше ме боязън. Но още веднъж се чу същия тон, като зов. Включих фенерчето, отидох и видях!

Имаше количка, в нея плачеше бебе, към този момент напълно дрезгаво, а до нея на една скамейка лежи момиченце, очевидно майката.

Уплаших се – или е умряла или й беше неприятно, откакто не чуваше рева на детето! И какво правеше в парка толкоз късно. Исках първо да се обадя на полицията.

Приближих се, погледнах деликатно – тя спеше! Започнах да я разсънвам, тя едвам отвори очи. Беше уплашена, беше ужасена. Веднага потегли към количката и сграбчи детето, то стартира да плаче.

Като цяло чух следната история. Казва се Виктория, още нямаше 18 години. Сама е с детето, живеела в някакъв портиерски килер в някаква остаряла къща.

Срещнала бащата на детето в интернет, влюбила се, той я поканил в огромния град. Живеели в апартамент чартърен, намерила си работа като продавач в магазин.

Гаджето й не работело, само че от време на време имал огромни суми – казвал, че ги е спечелил. А когато забременя и коремът взел да се вижда, той просто избягал, до момента в който тя бил на работа.

Взел всичките си неща, даже част от нейните и липсващ. Все още дължала наем за два месеца. Тя даже не е сигурна по какъв начин се споделя той. Телефонът му е изключен, блокирал я е във фейсбук. Как да го търси и дали е належащо – тя не знае.

Почти цялата месечна заплата трябвало да даде за наем, само че притежателите я изгонили. Добре, че портиерът й разрешил да живее в този килер против помощ почистването на двора. Миела и входове против някой лев.

Когато останала без пари и жилище, припаднала на работа, откарали я в болничното заведение, където я обърнали преди да роди.

Когато се родил синът й Максим, тя купила използвана количка, ресурс от памперси и дрешки. Така живеели с бебето, на самун и вода, готвят на електрическа печка. Добр съседи от време на време давали храна.

У дома си има майка, само че се е пропила от дълго време. Баща й е лежал в пандиза за кражба и там е умрял. Майка й даже не го взела да го погребе. Имла и по-голям брат, само че той избягал от вкъщи, когато Вики била  на 10 години. Жив ли е, здрав ли е, нищо не знае.

И тогава млякото й почнало да изчезва. някаква жена я посъветвала да пие бира – споделила й, че оказва помощ. Купила си едно кенче, изпила половината, разходила се с дребната в парка, седнала на една скамейка – и след това я разсъниха през нощта.

Уплаших се, че някой в случай че е желал, можеше да вземе детето! Късмет беше, че оттова не мина някоя гадина!

Накратко, заведох я у дома, в килера, по пътя купих мляко, кифлички, кисели млека, манджи, за които имах задоволително пари.

Като го видях този килер, едвам не припаднах – стая към 4 метра, малко прозорче с решетка. От мебелите – маса, стол, окачалка и отпуснат диван. В ъгъла имаше две карирани чанти с нейните неща.

Цял ден не можах да дойда на себе си от тази орис. Накрая взех колата, отидох ори Вики и й споделих, че се мести да живее при мен – апартаментът ми е огромен, има доста място.

Тя избухна в сълзи, сподели, че няма какво да заплати.

Казах, просто по този начин, тя ще живее при мен като моя сестра.

Все отново, в случай че имах сестра (или брат), щяхме да живеем дружно, да си оказваме помощ. Така ще бъде! Дадох й слънчева стая, докара си нещата.

Сега живеем дружно – двете Викита, аз също съм Виктория. А Максим е толкоз хубаво дете! И нашата котка Васил се грижи за него – пази го, до момента в който спи, топли го.

вики се оказа прочут кулинарен експерт – приключила е лицей за сладкар. Детето ще порасне – ще й намерим работа по специалността.

Вече имаше съседи, които ме осъдиха – била съм глупачка да пущам непозната, кой знае какъв човек съм пуснала в дома си и даже съм го записала.

Може би са прави, само че не бих могла да постъпя иначе…