Пристъп на инфантилност: 5 причини, поради които се страхуваме да пораснем
" Аз съм момиче (жена), не желая да вземам решение нищо - желая да се оправям без старания ", или: „ Да, мъж съм, само че желая да ми е леко и всичко да се случва както в детството – без доста да му мисля “. Това да ви звучи познато? На всички ни е присъщо да си мислим по този начин. Уви, това е сигнал, който ни подсказва, че ни е обхванал страхът от порастването. Добрата вест е, че всеки (в това число и тези над 30-годишна възраст) е податлив да прояви инфантилност. Пристъпите на инфантилност са рискови. Карат ни да се усещаме в някаква зона на сигурност, само че сходно чувство е лъжливо и колкото по-дълго си разрешаваме да оставаме „ в детството “, толкоз по-сложно става да се измъкнем в действителността. Да се опитаме да си разбираем, за какво хората се опасяват да пораснат и какво е добре да променим в себе си, с цел да не се озовем в клопката на вдетиняването.
Някои биха контрирали с въпроса, че кое е неприятното „ да запазим детското в себе си “, на което има един явен отговор – в случай че беше безвредно, нямаше въобще да порастваме.
И по този начин, петте съществени фактора, които ни тласкат към детинщини:
Не сме привикнали да поемаме отговорност
Когато мама и баща вземат решения вместо теб, това е вярно. Но! Само в случай че сте на 5 години. Може да опитате да разгледате по-внимателно връзките си с родителите си и да отбележете какъв брой постоянно казвате да или не на нещо, като се преценявате с мнението на роднините. Имайте поради, че голяма част от девойките и младите дами (в по-малка степен младежите и мъжете) минават през живота, като се опират душевен на мнението на някой различен. В това всеки от нас открива нещото, което може да се назова „ освобождение от персонална отговорност “; просто се самозаблуждаваме, като караме мозъка си да си мисли, че готовото решение, пък било то и не наше, е към този момент разполагаем в главата ни. За да преодолявате такива моменти на бягство от персонална отговорност, по-често анализирайте и забележете какви страсти предопределят избора ви на дейности.
Затаи ли сме в себе си завист
И до момента в който я кътаме в мислите си, тя непрекъснато трови живота ни. Да, за това възприятие никой не ни е отговорен, с изключение на самите ние. В моментите, когато мощно възнегодуваме против „ неправдата в този свят “ незабелязано се оказваме в предишното, а това ни кара: а) да превъртаме още веднъж и още веднъж в главата си ненужните разговори с грозните реплики, които сме си разменили; и б) безпричинно да се самосъжаляваме, затъвайки още повече в размишления какъв брой отвратителни и жестоки са всички в близост. Усетите ли, че се случва нещо такова, пробвайте да спрете и да превключите вниманието си от неприятното към положителното. Учете се да прогонвате отрицателните страсти и гнева, когато ви се прииска да се „ нацупите “ още веднъж. Струва ви се комплицирано, само че то е единствено тъй като не сте опитвали; пробвайте и ще разберете, че по-сложно е да си озлобен, в сравнение с доброжелателен.
Отлагаме значимите дейности за по-късно
Докато някои хора вземат всичко от живота, вие не можете да решите да имате ли деца, да измененията ли имиджа си (поне прическата да бяхте сменили на онази, за която мечтаете отдавна) или да поискате нарастване на заплатата. Изпадаме в положение като всяко дете да чакаме подобаващ миг за всяко решение, обаче опитът стартира да ни учи, че в доста връзки сме се спирали единствено поради страха нещо да променим. Добрата вест е, че можете да се оправим с сходно държание, освен това, без да се постанова да поставяме кой знае какви старания. Експерти са създали способ, в който оферират да си напишем в една таблица с две колони следните неща: в едната колона вписваме всичко, което сме съумели да сътворим и сме в положение да свършим в този момент и незабавно, а във втората – тъкмо по този начин – това, което желаеме, само че все не ни стига храброст да го създадем. Учените настояват, че сравняването и разбора на тези описи оказват помощ в битката против инфантилността. Нещо повече – погледнати от този ъгъл достиженията, които сме записали е допустимо да ни вдъхновят и за нещо, за което не сме мислили толкоз постоянно. Възнаграждавайте се за всяко достижение, колкото и нищожно да ви се коства то.
Страхуваме се да сгрешим
— Ами в случай че направя нещо неправилно? Ужасната мисъл е хрумвала на всеки, даже и да минава за най-решителният човек на сфера. Да, никой не е отменил правилото за сериозното мислене по отношение на личните ни действия, само че под маската на перфекционизма постоянно крием отвращение и даже мързел да създадем някакви промени в живота си. Понякога си коства да бъдеш почтен със себе си. Например, страхувате се да поемете самодейността в работата и да предложите нещо ново. Хайде да забележим, какво толкоз ще се случи, в случай че ви „ порежат “ и не го одобрят? Очевидно е, че такова нещо въобще не е мотив да ви уволнят, а даже и да не получите позитивен отговор от управлението, то шефът може да забележи, че имате предпочитание да мислите и действате, а не просто да я карате някак си.
Мислим си, че да си възрастен е скучно
Стереотипите, че в живота на възрастните има малко място за наслада, значително са заложени от детските ни години. Когато става въпрос за уроците или други значими неща от бита, децата постоянно чуват директиви от вида: „ Спри да се забавляваш, хвани се като огромните “. Родителите не си дават сметка, само че по този метод несъзнателно предават на децата си концепцията, че насладата и веселието са налични единствено за тези, които към момента не са пораснали, и като цяло да се усмихваш е… несериозно занятие. Очевидното, което можем да създадем: да опровергаем заложеният в мисленето ни стандарт. Първо, научете се да забелязвате дребните неща от всекидневието, които ви карат да се усмихвате. Красив изгрев, вкусна закуска, прелестен диалог с сътрудник - всичко това може да бъде записано в сметката ви с хубави моменти в края на един ден. Второ, не забравяйте, че да се веселим е умеене, което също може и би трябвало да се култивира и развива. За да постигнете триумфи в това начинание, почнете да приемате с признателност това, което имате и по-малко да се ядосвате за нещата, които мъчно бихте съумели да постигнете. Търсете общуването с положителни хора, с търпеливи и умеещи да ви оценят персони. И в никакъв случай не забравяйте, че да се радваш на всеки ден е въпрос на съзнателен избор.
Парадоксално звучи, само че преодолените пристъпи на вдетиняване са това, което ни разрешава за по-дълго да запазим „ детското в себе си “ – очарованието да живеем в естетика със света.
Някои биха контрирали с въпроса, че кое е неприятното „ да запазим детското в себе си “, на което има един явен отговор – в случай че беше безвредно, нямаше въобще да порастваме.
И по този начин, петте съществени фактора, които ни тласкат към детинщини:
Не сме привикнали да поемаме отговорност
Когато мама и баща вземат решения вместо теб, това е вярно. Но! Само в случай че сте на 5 години. Може да опитате да разгледате по-внимателно връзките си с родителите си и да отбележете какъв брой постоянно казвате да или не на нещо, като се преценявате с мнението на роднините. Имайте поради, че голяма част от девойките и младите дами (в по-малка степен младежите и мъжете) минават през живота, като се опират душевен на мнението на някой различен. В това всеки от нас открива нещото, което може да се назова „ освобождение от персонална отговорност “; просто се самозаблуждаваме, като караме мозъка си да си мисли, че готовото решение, пък било то и не наше, е към този момент разполагаем в главата ни. За да преодолявате такива моменти на бягство от персонална отговорност, по-често анализирайте и забележете какви страсти предопределят избора ви на дейности.
Затаи ли сме в себе си завист
И до момента в който я кътаме в мислите си, тя непрекъснато трови живота ни. Да, за това възприятие никой не ни е отговорен, с изключение на самите ние. В моментите, когато мощно възнегодуваме против „ неправдата в този свят “ незабелязано се оказваме в предишното, а това ни кара: а) да превъртаме още веднъж и още веднъж в главата си ненужните разговори с грозните реплики, които сме си разменили; и б) безпричинно да се самосъжаляваме, затъвайки още повече в размишления какъв брой отвратителни и жестоки са всички в близост. Усетите ли, че се случва нещо такова, пробвайте да спрете и да превключите вниманието си от неприятното към положителното. Учете се да прогонвате отрицателните страсти и гнева, когато ви се прииска да се „ нацупите “ още веднъж. Струва ви се комплицирано, само че то е единствено тъй като не сте опитвали; пробвайте и ще разберете, че по-сложно е да си озлобен, в сравнение с доброжелателен.
Отлагаме значимите дейности за по-късно
Докато някои хора вземат всичко от живота, вие не можете да решите да имате ли деца, да измененията ли имиджа си (поне прическата да бяхте сменили на онази, за която мечтаете отдавна) или да поискате нарастване на заплатата. Изпадаме в положение като всяко дете да чакаме подобаващ миг за всяко решение, обаче опитът стартира да ни учи, че в доста връзки сме се спирали единствено поради страха нещо да променим. Добрата вест е, че можете да се оправим с сходно държание, освен това, без да се постанова да поставяме кой знае какви старания. Експерти са създали способ, в който оферират да си напишем в една таблица с две колони следните неща: в едната колона вписваме всичко, което сме съумели да сътворим и сме в положение да свършим в този момент и незабавно, а във втората – тъкмо по този начин – това, което желаеме, само че все не ни стига храброст да го създадем. Учените настояват, че сравняването и разбора на тези описи оказват помощ в битката против инфантилността. Нещо повече – погледнати от този ъгъл достиженията, които сме записали е допустимо да ни вдъхновят и за нещо, за което не сме мислили толкоз постоянно. Възнаграждавайте се за всяко достижение, колкото и нищожно да ви се коства то.
Страхуваме се да сгрешим
— Ами в случай че направя нещо неправилно? Ужасната мисъл е хрумвала на всеки, даже и да минава за най-решителният човек на сфера. Да, никой не е отменил правилото за сериозното мислене по отношение на личните ни действия, само че под маската на перфекционизма постоянно крием отвращение и даже мързел да създадем някакви промени в живота си. Понякога си коства да бъдеш почтен със себе си. Например, страхувате се да поемете самодейността в работата и да предложите нещо ново. Хайде да забележим, какво толкоз ще се случи, в случай че ви „ порежат “ и не го одобрят? Очевидно е, че такова нещо въобще не е мотив да ви уволнят, а даже и да не получите позитивен отговор от управлението, то шефът може да забележи, че имате предпочитание да мислите и действате, а не просто да я карате някак си.
Мислим си, че да си възрастен е скучно
Стереотипите, че в живота на възрастните има малко място за наслада, значително са заложени от детските ни години. Когато става въпрос за уроците или други значими неща от бита, децата постоянно чуват директиви от вида: „ Спри да се забавляваш, хвани се като огромните “. Родителите не си дават сметка, само че по този метод несъзнателно предават на децата си концепцията, че насладата и веселието са налични единствено за тези, които към момента не са пораснали, и като цяло да се усмихваш е… несериозно занятие. Очевидното, което можем да създадем: да опровергаем заложеният в мисленето ни стандарт. Първо, научете се да забелязвате дребните неща от всекидневието, които ви карат да се усмихвате. Красив изгрев, вкусна закуска, прелестен диалог с сътрудник - всичко това може да бъде записано в сметката ви с хубави моменти в края на един ден. Второ, не забравяйте, че да се веселим е умеене, което също може и би трябвало да се култивира и развива. За да постигнете триумфи в това начинание, почнете да приемате с признателност това, което имате и по-малко да се ядосвате за нещата, които мъчно бихте съумели да постигнете. Търсете общуването с положителни хора, с търпеливи и умеещи да ви оценят персони. И в никакъв случай не забравяйте, че да се радваш на всеки ден е въпрос на съзнателен избор.
Парадоксално звучи, само че преодолените пристъпи на вдетиняване са това, което ни разрешава за по-дълго да запазим „ детското в себе си “ – очарованието да живеем в естетика със света.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ