Малкият Арас живее благодарение на машина, майка му моли за помощ
„ Аз съм майка. Единственото, което желая, е детето ми да живее. “
Това не са думи от филм. Не са и пресилване, написано в миг на обезсърчение. Това е викът на една майка, която всеки ден гледа по какъв начин 2-годишният ѝ наследник оцелява с помощта на уред.
Малкият Арас води борба, която никое дете не би трябвало да води.
Всичко стартира през януари с нещо, което наподобява познато на съвсем всяко семейство – кашлица и висока температура. Диагнозата е грип А. Детето е признато за лекуване, а родителите имат вяра, че след няколко дни всичко ще остане зад тила им.
Само че два дни по-късно животът им се прекатурва.
„ Детето ми спря да уринира. Започна да се подува. Посиня пред очите ми. Никога няма да не помни този миг “, споделя майката Насие Зенур Миман.
Следва незабавна борба за живота на Арас. Лекарите съумяват да го върнат, само че от този ден нататък нищо към този момент не е същото.
От 22 януари 2026 година дребното момче е на диализа всеки ден. Без изключение. По два часа. Всеки Божи ден.
„ Ако пропуснем даже един ден, положението му незабавно се утежнява “, споделя майката.
Семейството напуща дома си и остава надалеч от околните си, с цел да може детето да продължи животоподдържащото лекуване. Дните им минават сред болнични стаи, апарати, паника и боязън. А единствената вяра за естествен живот е бъбречна трансплантация.
Първоначално фамилията започва дарителска акция с вярата, че нужната сума ще бъде по силите им. Благодарение на голямата вълна от съпричастност за малко време са събрани над 10 000 евро, а родителите прибавят още толкоз персонални средства.
Тогава имат вяра, че най-тежкото е зад тях.
Но идва нов удар.
След спомагателни генетични проучвания лекарите откриват, че положението на Арас е доста по-тежко от предстоящото. Вместо трансплантацията да бъде идната стъпка, детето първо би трябвало да премине през дълготрайно и тежко лекуване, с цел да бъде нормализирано.
В момента Арас е в Детска реанимация.
„ Всеки ден е тестване. Всеки ден гледаме по какъв начин дребното ни дете се бори за живота си “, написа майката.
Разходите порастват непрестанно, а нужната сума към този момент доближава към 60 000 евро – непостижима за фамилията.
И все пак, една майка продължава да се държи за вярата.
Надеждата, че детето ѝ някой ден ще може да живее без машини. Да играе. Да тича. Да има детство.
Защото от време на време сред едно дете и шанса му за живот стоят хора, които просто вземат решение да оказват помощ.
Това не са думи от филм. Не са и пресилване, написано в миг на обезсърчение. Това е викът на една майка, която всеки ден гледа по какъв начин 2-годишният ѝ наследник оцелява с помощта на уред.
Малкият Арас води борба, която никое дете не би трябвало да води.
Всичко стартира през януари с нещо, което наподобява познато на съвсем всяко семейство – кашлица и висока температура. Диагнозата е грип А. Детето е признато за лекуване, а родителите имат вяра, че след няколко дни всичко ще остане зад тила им.
Само че два дни по-късно животът им се прекатурва.
„ Детето ми спря да уринира. Започна да се подува. Посиня пред очите ми. Никога няма да не помни този миг “, споделя майката Насие Зенур Миман.
Следва незабавна борба за живота на Арас. Лекарите съумяват да го върнат, само че от този ден нататък нищо към този момент не е същото.
От 22 януари 2026 година дребното момче е на диализа всеки ден. Без изключение. По два часа. Всеки Божи ден.
„ Ако пропуснем даже един ден, положението му незабавно се утежнява “, споделя майката.
Семейството напуща дома си и остава надалеч от околните си, с цел да може детето да продължи животоподдържащото лекуване. Дните им минават сред болнични стаи, апарати, паника и боязън. А единствената вяра за естествен живот е бъбречна трансплантация.
Първоначално фамилията започва дарителска акция с вярата, че нужната сума ще бъде по силите им. Благодарение на голямата вълна от съпричастност за малко време са събрани над 10 000 евро, а родителите прибавят още толкоз персонални средства.
Тогава имат вяра, че най-тежкото е зад тях.
Но идва нов удар.
След спомагателни генетични проучвания лекарите откриват, че положението на Арас е доста по-тежко от предстоящото. Вместо трансплантацията да бъде идната стъпка, детето първо би трябвало да премине през дълготрайно и тежко лекуване, с цел да бъде нормализирано.
В момента Арас е в Детска реанимация.
„ Всеки ден е тестване. Всеки ден гледаме по какъв начин дребното ни дете се бори за живота си “, написа майката.
Разходите порастват непрестанно, а нужната сума към този момент доближава към 60 000 евро – непостижима за фамилията.
И все пак, една майка продължава да се държи за вярата.
Надеждата, че детето ѝ някой ден ще може да живее без машини. Да играе. Да тича. Да има детство.
Защото от време на време сред едно дете и шанса му за живот стоят хора, които просто вземат решение да оказват помощ.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ