Аз съм културолог, а не политолог и в моите очи

Аз съм културолог, а не политолог и в моите очи думата „ политика “ значи друго. Тя идва от „ полис “ и произхождайки от тази благородна дума, значи „ грижа за полиса “. Ще ми се повече да приказваме за политиката като грижа за полиса, а не като предизборни боричкания. Това съобщи в изявление за БГНЕС културологът и учител в Софийски университет проф. Александър Кьосев.
„ Навремето, в зората на Прехода, когато породи обединяването на демократичните сили – Съюз на демократичните сили (Съюз на демократичните сили – бел. ред.), бяхме уверени, че това е целият политически набор. Той обгръща както леви, по този начин и десни партии, зелени придвижвания, демократичен център и впрочем. Имаше обаче един мастодонт, това беше Българска комунистическа партия, с правоприемник Българска социалистическа партия, която чакахме да се разпадне и тогава да възникне един естествен политически живот. Тези партии, които съставляваха Съюз на демократичните сили, по натурален метод ще се отделят една от друга и всяка ще добие политическа еднаквост, ще има леви, десни, център и т.н, целият набор. Та ние се заблуждавахме, че политическият живот ще се възстановява. Какво се случи обаче от моята поколенческа вероятност? Случи се това, че БКП/БСП не се разпадна, за разлика от други места в Източна Европа, където сходни партии изчезнаха, останаха с мизерна поддръжка или се трансформираха в нещо ново. В други условия електоратът на предходните ръководещи комунистически партии се сви и те станаха това, което заслужаваха да бъдат. По една или друга причина обаче БКП/БСП продължи да съществува. Не единствено това, само че докара страната до две тежки, съвсем национални произшествия. Говоря за банкрута на страната по време на Виденов и за това, което се случи с КТБ, най-голямата кражба на века. Така или другояче Българска социалистическа партия оцеля. Продължава да има един резистентен електорат, който се лъже, че тя е лява партия “ и живее в соц-носталгии “, прави паралел с предишното проф. Кьосев, с цел да изясни актуалната обстановка.
Вместо да се разпадне другата част на спектъра, акцентира още той, се разпадна Съюз на демократичните сили, разлюспвайки се в голям брой ефимерни, дребни партии. Дойде царят, след това породи ГЕРБ и по този начин породи нещо, подменящо дясното. Всъщност тези партии са просто върхът на дребни или огромни клиентелистки и корупционни мрежи, добави проф. Кьосев, съгласно който това личи най-ясно в тази ситуация КТБ и при източването на европейските фондове.
„ Накрая се случи най-срамното: остатъкът от Съюз на демократичните сили се прикачи към ГЕРБ. В моите очи ГЕРБ съставлява реплика на десноцентристка партия, а с изключение на тази партия се появиха още партии-имитанти, които видимо изповядват дясна идеология. Такава беше Национална движение „Симеон Втори", такава беше РЗС, такава е и „ Воля “. Патриотите пък популистки имитират национализъм за власт и облаги, това е най-лошото нещо “, счита още културологът.
Според него политическият набор у нас има имитативен темперамент, което изказване проф. Кьосев аргументира по този начин: „ Не пази ползите на жители и прослойки, а прави други две неща: първо – пази своите клиентелистки мрежи и второ – убеждава жителите, че всинца са маскари. Това са двете значими задания на тези политически субекти. Огромна част от българските жители повярваха и изпаднаха в тежка резигнация. Започнаха да слушат чалга, в която музика няма нищо неприятно, в случай че тя не беше с престъпен и мутренски заряд, изключително първоначално, т.е. и с антиполитически и анти-полисен заряд. Тя трябваше да скандализира тези елити от началото на Прехода, които желаеха смяна. Вместо това ни предложиха статукво и носталгия по социализма “.
За пандемията от COVID-19 проф. Кьосев счита, че „ относителната и краткотрайна удовлетвореност “ на множеството хора в България не им дава опция да видят „ злополуката на ръководството ѝ “. „ Те не знаят, че живеят в злополука, а мислят, че живеят в статукво. Това е тъжна история “, смята той и добавя: „ Става дума за огромно забавление. Защо хората не желаят да съблюдават пандемичните ограничения? Ами тъй като желаят да се веселят. Вазов е споделил, че „ робските нации доста обичат да се веселят “.
Проф. Кьосев регистрира и различен проблем – политиците показват безспорна неотстъпчивост един към различен, с цел да станат забележими и различими за гласоподавателите, защото стратегиите им са мъчно различими една от друга.
„ Скандалът е най-хубавата реклама. Ако пребиваваш в скандал, който стане табиет и премине в безсрамен консенсус, тогава той единствено ти прави реклама. Какво стана с Бойко Борисов? Появиха се едни скандални фрагменти с кюлчета злато и банкноти. Нищо! Във всяка една страна с обикновено възпитание, министър-председателят би си отпътувал незабавно. Е, имаше някакви митинги, те траеха дълго и разпаднаха по един, бих споделил, много неприличен метод, излъчиха едно отровно трио, което краткотрайно остана дуо, до момента в който към него не се прилепи Мая Манолова. Тежък черноглед съм за това, което идва. Моето потомство слиза от сцената. Какво ще пристигна по-късно е доста забавно, тревожа се малко. Знам, че това не звучи добре. Населението обича положителни послания, само че това не ме интересува. Казвам го по този начин, както го мисля “, счита проф. Александър Кьосев.
Според него обаче една част от силата на летните митинги въпреки всичко ще се излее в урните на идните парламентарни избори. „ Ще се излее, без подозрение тя ще поддържа шоу-партията на Слави Трифонов. Ще поддържа и „ Демократична България “, може би и „ Изправи се! Мутри вън! “ и така нататък “, смята проф. Кьосев, съгласно който към тези партии се е формирало национално вдъхновение по време на антиправителствените демонстрации, за сметка на спадащия рейтинг на ръководещите. „ Тези партии ще влязат в Народното събрание, сигурен съм, само че признавам, аз чаках по-голяма сила. Разчитах на възмущението, което се оказа неточност. Възмутените към този момент са малко, а изтощените са доста. Тези, на които безусловно им е писнало. Политиката към този момент не значи полис, умората и резигнацията унищожават обикновените форми на парламентарно-политически живот “, смята културологът.
На въпроса за какво културните политики отсъстват от предизборните диспути или са напълно едва застъпени, проф. Кьосев отговори: „ Демократична България “ създаде стратегия от 160 страници, в която има бранш „ Човешки капитал “, а в него бранш „ Култура “. Аз управлявах групата, която работеше по него, най-малко 10 души са взели участие, които са съществени специалисти. Тя може да бъде прочетена на уеб страницата на партията. Когато става дума за PR и медии, наподобява други неща са „ по-секси “ и се приказва за тях. Ако ни дадат мандат, както споделя Христо Иванов, ние има какво да създадем и знаем по какъв начин да го създадем. Има такава стратегия и тя е подробна, с съответни ограничения, разпределени във времето. Културата не е бранш, тя е витална среда. Културната политика не се занимава единствено с създателите и с тези, които основават културни богатства, тя се занимава с публиките и с методите на културен живот. Това е най-важното: културата е измерение на живота, ние живеем в културата, тя е като въздухът, който дишаме. Към нея би трябвало да има грижа, сходна на екогрижата за природата. Природа и просвета вървят дружно, те нашия свят и са изискването на нашия живот. Както има грижа за чиста природа, би трябвало да има грижа и за разнообразна, множествена и чиста просвета “.