`Трудно намирам приятели и се чувствам изоставена`
Аз съм жена на 30 години с две дребни деца и постоянно ми е било мъчно да срещам другари и да подкрепям другарства отивам. Не съм сигурен за какво е по този начин. Мисля, че надълбоко в себе си съм много свенлив, макар че съм приказлив, когато съм на открито или пред портите на учебното заведение.
Имам положителни другари, които познавам от години, само че ние не пребивавам повече един до различен, защото се реалокирах със брачна половинка и децата си и не сътворих същия тип значими другарства тук. Имам един човек, който считам за добър другар, само че, почтено казано, тя е много ненадеждна и не е толкоз налична. Започвам да ставам параноичен, че тя в действителност не желае да бъде другарка с мен, само че няма сърце да ми го каже!
Тя постоянно споделя, че е заета с децата си и работа, като да вземем за пример това е опрощение за рухване отвън радара. Но оня ден, когато минавах около кафенето, в което вървят всички майки, тя беше там с група хора. Честно казано, почувствах се толкоз засегнат, че в действителност плаках на път за у дома. Чувствам се тъпо, че се ч...
Прочетете целия текст »
