За чара на старите неща...
Аз съм основната героиня на този текст. Аз, жена на 38 години с сполучлив брак, работа, която боготворя и едно дете, което осмисли живота ми! И с въпрос, който ме изтезава в последно време – за какво все по-често се връщам към старите неща? Гледам остарели филми, чета остарели книги, танцувам на остарели песни, даже с детето гледаме анимационни филми от моето детство… Улавям се, че те ме вършат щастлива, хиля се по-често на глас, а сетих се, даже играя с детето на игри от моето детство и то е доста щастливо от този факт.
Дали се случва нещо с мен и се нуждая да отпочивам с нещо несъмнено и познато, или просто новото и модерното не е за мен? Защо не ми харесват модерните звуци, които са шлагери измежду младежите, за какво не одобрявам новите създатели на книги? Опитвах, само че не ме допират както класиците, както книгите, които четяхме и в този момент на драго сърце прелиствам. Защо днешните филми са по-скоро техника, скъпи артисти и към 10 реплики във филм, къде е киното, което гледахме и се вълнувахме, плачехме, смеехме се, мечтаехме…и най-много възхищавахме се на актьорска игра… Търсих скоро стихове по интернет, най-хубавите стихотворения си остават на класиците – поети, няма в този момент такива думи и по този начин да се предават възприятията, че да не ти излиза стих от главата…
Тези дни, в развой на ремонт, правейки стая за сина ми, също открих, че не ми харесват мебелите с най-модерен дизайн, харесахме типичен, удобни и стилни елементарни мебели, за които платихме напълно естествена цена… И не преставам с въпроса, на който сама би трябвало да си отговоря – за какво се случва това с мен? Трябва ли да се тормозя от това, че нещо се разминавам с „ времето ”? Да се опитам ли да схвана днешните идеали и цели на младите създатели? Не си мислете, че съм от тези нехайни за външния си тип дами, в противен случай – прави ми удоволствие да наподобявам добре, не ми е непозната суетата, само че напълно умерена и с мой си жанр, не слугувам на марки и фешън корици… Дори да ви призная, че стилните икони на днешните младежи са ми смешни, доста ме разсмиват и забавляват… Боже, несъмнено аз не съм наред, веднага като всички са полудели по силикон, марки коли, песни с доста „ смислени текстове ”, облекла, с които дамите са като парцаливи кукли, филми, които са озвучени като свиреп плач, книги, които толкоз са съвременни и нереални, че чак трагични, а новините и малките екрани – не ми се написа за тях…
Мисля че одъртявам, само че красиво и щастливо, не мисля че ще си продам душата на супер модерното, щом ме прави спокойна остарялото и класическото, технологиите ги одобрявам и съм актуален човек, служа си с компютър, само че няма да разреша на 5-годишния си наследник да не разбере малко от моето благополучие и от това какво е било нашето детство, към този момент успявам…
Иска ми се да кажа на младежите да се борят, да не се оставят на течението, аз съм от хората, които имат вяра в децата на България, само че единствено тъй като някой някъде е оповестил нещо за ужасно и съвременно, им се промиват мозъците. Вярвайте в себе си, вие имате лични хрумвания и жанр, не го продавайте, не изхвърляйте от съзнанието си това пламъче, което ви пали за еднаквост и самоуважение. Вие сте бъдещето на България! А аз ще не преставам да чета Вапцаров и да се веселя на зрънцето религия, което към момента живее в мен!
Инфо: www.myvelikoturnovo.com
