Отново без България. По навик. Жалко...
Аз съм едно от децата на 90-те. Които неизбежно добавяха към първите си научени думички в живота няколко специфични и една велика такава. Пленителни шест букви, които съчетани дружно, години по-късно бяха единствената основателна (за нас тогава) причина да не сме в учебно заведение по време на час.
Футбол.
Магическа дума. Такава, която в наши дни позагуби част от блясъка си, лутаща се сред клюки, трансферни спекулации, легенди и митове за баснословни суми, които преди време даже не си помисляхме, че можем да използваме в подтекста на обичаната игра.
Краят на футбола
Неизбежната орис на Царя
За страдание тонът този път е по-скоро минорен. Защото за следващ път до началото на това незабравимото събитие, с което нашето потомство израсна, остават единствено няколко дни. А България я няма на Мондиала . Вече по-скоро по табиет.
Няма по какъв начин по-младите от мен да схванат на какво се дължат тези " ниски тонове " и негативни частици, лъхащи от речта, която употребявам.
Източник:
Защото да, в този момент също има български спортни триумфи. Отделни, по-скоро в самостоятелни спортове. Които още веднъж ни карат да сме горди от произхода, националността и капацитета си. Но са епизодични. И нито един от тях не съумява по оня метод да сплоти всички в едно.
Не е същото.
Цялата страна беше по улиците! Всеки един от нас. По цяла нощ!
Източник:
(Колаж: БНР)
Оставахме без глас при всеки гол на някой от тези, които в този момент потвърждават, че имат тресчици за дялкане, що се касае до управническите им заложби. Но тогава, като футболисти, ни караха да мечтаем !
Пулсът се ускоряваше неимоверно, когато от старите тв приемници, които през днешния ден се употребяват само като поставки за саксии, звучеше химнът. Бяхме деца, само че нямаше потребност някой да ни споделя по какъв начин да се усещаме и за какво би трябвало да се гордеем. Кога да се радваме и какво е " гол ".
Всички го разбрахме дружно!
Източник:
Да, не печелехме персонално ние. Побеждаваха Стоичков, Сираков, Костадинов, Лечков, Балъков... Нямахме персонална полза от всичко, което се случваше. Нямаше онлайн залози, брой корнери, идващ гол и над 2,5 в мача. Но я имаше неповторимата, неописуема, струваща се евентуално леко пресилена на всички младежи през днешния ден страст. Невероятно възприятие.
Източник:
Колко години по-късно и като че ли затваряйки очи, всичко още веднъж се завръща . Спомените нахлуват, сълзите напират.
Отваряш обаче очи и катастрофираш челно с действителността. Без България на Световното състезание. Отново. За следващ път. Вече даже никой не се и надява. Претръпнахме. Не чакаме. Омръзна ни.
Защо? Къде се обърка всичко? Изпуснахме ли момента и заради каква причина не задържахме оня напредък, реализиран с години интензивен труд? Който като че ли ни бе подарен от Онзи, който по думите на великия Мичман " беше българин ".
Все въпроси, по които можем да чуем и прочетем десетки отзиви. Някои от тях ангажирани с избрани персони, търсещи лична полза от създалата се обстановка. Обвинения, упреци и прекачване на топката, а надлежно и на виновността. По български .
Източник:
Истината е, че един от тези наши велики герои - Петър Хубчев реализира чудеса с тима в последните международни квалификации. Записахме резултати, които даже не си бяхме и мечтали да имаме в статистиката си.
Източник:
Нарушихме отрицателни обичаи и останахме на няколко крачки от немислимото, поради елитната компания в групата ни. И това, което бе сторено, е почтено за почитание. Защото надскача опциите, с които смятахме, че разполагаме.
Но е реалност, че годините бяха изгубени, а връзката с това последно наше велико достижение във футбола - скъсана. Докога? Ще забележим ли нещо сходно още веднъж? Само оня, който към този момент не сме напълно сигурни, че е българин, знае.
Източник:
Фактите са налице. И би трябвало да се съобразим с тях.
Телевизори-поставки, от които химнът не звучи, балкони без трибагреници, самоуверено и гордо изпънати на тях. И Мондиал с доста благоприятни условия за залог, само че без рубрика " България " измежду тях .
Източник:
Надяваме се Салах да се оправи в точния момент за началото в Русия, желаеме Роналдо или Меси да завоюва шампионата и някой от тях да грабне голмайсторския приз. Децата ни носят фланелки с техните имена. На португалци, англичани, аржентинци.
И чакаме да забележим ще има ли отново отбор-изненада. С някой костарикански Ицо, френски Данчо или египетски Боби в него.
Без алтернатива " България ". По табиет . Жалко...
И последният спомен за Велика България е към този момент в историята
Юбилеят на Ицо постави точката
Футбол.
Магическа дума. Такава, която в наши дни позагуби част от блясъка си, лутаща се сред клюки, трансферни спекулации, легенди и митове за баснословни суми, които преди време даже не си помисляхме, че можем да използваме в подтекста на обичаната игра.
Краят на футбола
Неизбежната орис на Царя
За страдание тонът този път е по-скоро минорен. Защото за следващ път до началото на това незабравимото събитие, с което нашето потомство израсна, остават единствено няколко дни. А България я няма на Мондиала . Вече по-скоро по табиет.
Няма по какъв начин по-младите от мен да схванат на какво се дължат тези " ниски тонове " и негативни частици, лъхащи от речта, която употребявам.
Източник:
Защото да, в този момент също има български спортни триумфи. Отделни, по-скоро в самостоятелни спортове. Които още веднъж ни карат да сме горди от произхода, националността и капацитета си. Но са епизодични. И нито един от тях не съумява по оня метод да сплоти всички в едно.
Не е същото.
Цялата страна беше по улиците! Всеки един от нас. По цяла нощ!
Източник:
(Колаж: БНР)
Оставахме без глас при всеки гол на някой от тези, които в този момент потвърждават, че имат тресчици за дялкане, що се касае до управническите им заложби. Но тогава, като футболисти, ни караха да мечтаем !
Пулсът се ускоряваше неимоверно, когато от старите тв приемници, които през днешния ден се употребяват само като поставки за саксии, звучеше химнът. Бяхме деца, само че нямаше потребност някой да ни споделя по какъв начин да се усещаме и за какво би трябвало да се гордеем. Кога да се радваме и какво е " гол ".
Всички го разбрахме дружно!
Източник:
Да, не печелехме персонално ние. Побеждаваха Стоичков, Сираков, Костадинов, Лечков, Балъков... Нямахме персонална полза от всичко, което се случваше. Нямаше онлайн залози, брой корнери, идващ гол и над 2,5 в мача. Но я имаше неповторимата, неописуема, струваща се евентуално леко пресилена на всички младежи през днешния ден страст. Невероятно възприятие.
Източник:
Колко години по-късно и като че ли затваряйки очи, всичко още веднъж се завръща . Спомените нахлуват, сълзите напират.
Отваряш обаче очи и катастрофираш челно с действителността. Без България на Световното състезание. Отново. За следващ път. Вече даже никой не се и надява. Претръпнахме. Не чакаме. Омръзна ни.
Защо? Къде се обърка всичко? Изпуснахме ли момента и заради каква причина не задържахме оня напредък, реализиран с години интензивен труд? Който като че ли ни бе подарен от Онзи, който по думите на великия Мичман " беше българин ".
Все въпроси, по които можем да чуем и прочетем десетки отзиви. Някои от тях ангажирани с избрани персони, търсещи лична полза от създалата се обстановка. Обвинения, упреци и прекачване на топката, а надлежно и на виновността. По български .
Източник:
Истината е, че един от тези наши велики герои - Петър Хубчев реализира чудеса с тима в последните международни квалификации. Записахме резултати, които даже не си бяхме и мечтали да имаме в статистиката си.
Източник:
Нарушихме отрицателни обичаи и останахме на няколко крачки от немислимото, поради елитната компания в групата ни. И това, което бе сторено, е почтено за почитание. Защото надскача опциите, с които смятахме, че разполагаме.
Но е реалност, че годините бяха изгубени, а връзката с това последно наше велико достижение във футбола - скъсана. Докога? Ще забележим ли нещо сходно още веднъж? Само оня, който към този момент не сме напълно сигурни, че е българин, знае.
Източник:
Фактите са налице. И би трябвало да се съобразим с тях.
Телевизори-поставки, от които химнът не звучи, балкони без трибагреници, самоуверено и гордо изпънати на тях. И Мондиал с доста благоприятни условия за залог, само че без рубрика " България " измежду тях .
Източник:
Надяваме се Салах да се оправи в точния момент за началото в Русия, желаеме Роналдо или Меси да завоюва шампионата и някой от тях да грабне голмайсторския приз. Децата ни носят фланелки с техните имена. На португалци, англичани, аржентинци.
И чакаме да забележим ще има ли отново отбор-изненада. С някой костарикански Ицо, френски Данчо или египетски Боби в него.
Без алтернатива " България ". По табиет . Жалко...
И последният спомен за Велика България е към този момент в историята
Юбилеят на Ицо постави точката
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ