“Аз съм един ужасен, зъл човек. Всеки един от малкото

“Аз съм един ужасяващ, злобен човек. Всеки един от дребното хора, които съумяха да ме опознаят, в последна сметка ме намразиха. ” Тази тъжна равносметка си прави нашият 91-годишния воин в моментите, когато излиза от мъглата на деменцията. Отегчен и погнусен от прекомерно дълго продължаващия живот, с часове той седи, сбръчкан на две в прашасалото кресло, мърмори си нещо ядосано под носа и клати глава. Когато някой идва да го посети, той се нахвърля против него с нищо непредизвикани обиди и псувни. После още веднъж утихва и съсухреното му старческо тяло се прегърбя още повече под бремето на разкаянието:

“Винаги съм бил една четвърт естествен и три четвърти хомосексуален, само че се пробвах да убедя себе си и другите в противоположното. И това беше на-голямата ми неточност в живота. ”

Уилям Съмърсет Моъм, най-малкият от четирима братя, се ражда през 1894 година в родилното поделение на английското посолство в Париж. Първата си огромна трагедия  претърпява едвам осемгодишен – гибелта на майка му по този начин го раздрусва, че от този момент стартира да заеква.

Няколко години по-късно губи и татко си. Останал кръговиден сирак, грижите за него поема чичо му, женен свещеник със студено сърце, който по-късно ще опише в шедьовъра си “Души в окови ” (1915) като “нежесток, само че малоумен човек. ” С навършването на 16-годишна възраст идва краят на престоя при ненавистния чичо – интервал, който Моъм дефинира като “пълна тъга. ” Младежът отпътува да учи немски в Хайделберг, а там около езика научава и други работи, губейки девствеността си с момче-англичанче.

Литературната си кариера Моъм стартира през 1897-а с написването на “Лайза от Ламбет ”. Ще минат обаче 10 години преди да настъпи огромният пробив и да стартират да валят огромните пари. И го прави в театъра. Още първата му пиеса, “Лейди Фредерик ”, жъне мигновен триумф, какъвто, апропо, ще реализиран и множеството от пиесите, които ще напише през идващите две десетилетия.

Положителният банкет на рецензията и публиката го освобождава от робията на всеки новак публицист, борещ се за физическо и креативно оцеляване – писането за пари. “Слава богу, към този момент мога да виждам залеза, без да мисля по какъв начин ще го опиша, ” въздиша с облекчение той. 

Живеейки във времена, когато да си гей не е стикер, който с горделивост да залепиш на челото си, Моъм приема доста персонално унизителния обществен правосъден развой в обвиняване за содомитство против Оскар Уайлд. Последвалите процеса събития, които унищожават тялото и духа на един от най-знаковите, екстравагантни и ярки създатели на Острова, карат Моъм да премисли целите си и да се убеди в преимуществата на това да бъде “нормален ”.

Или най-малко да се преструва на подобен. Да, би трябвало да се задоми и то допустимо по-скоро, с цел да разсее всевъзможни подозрения по отношение на ексцентричната си половост и най-много с цел да не го реализира трагичната орис на неговия сътрудник. До този миг той се е употребил от услугите извънредно на млади проституиращи мъже и, обзет от параноя, няма по какъв начин да не се опасява, че е въпрос на време някой от тях да се раздрънка и да му докара пакост на главата.

Затова потегля на лов за брачна половинка.

С първото момиче, което си харесва, удря на камък. Актрисата Сю Джоунс от 50 метра го надушва, че е гей и че ще я употребява единствено за заслон и отхвърля брачното му предложение. Този крах обаче не го обезкуражава и още по-малко го отклонява от задачата му, която е да заживее възпитан живот. През 1914 година стартира да се среща със Сири Уелкам, с която се познават от няколко години.

Сири е някогашна брачна половинка на американския фармацевтичен магнат Хенри Уелкъм. Напуска го, откакто стартира връзка с различен богат американец, притежателят на огромна верига универсални магазини Гордън Селфридж. Когато стартира да излиза с Моъм, Сири Уелкам е на 37, а на колана й се поклащат не един и два мъжки скалпа на зарязани любовници. Въпреки че е удивително разкрепостена за времето си жена, която не робува на моралните стандарти, Сири въпреки всичко желае да се омъжи наново.

Съмърсет й се вижда подобаващия за тая работа човек – той е прочут и богат и бракът с него ще й донесе обществен авторитет и опция да разгърне личните си креативен качества. На Моъм не му подхожда по какъв начин безочливо му се предлага, само че философски понася компанията й. Сири от своя страна тотално се вманичава по писателя и стартира да го следва по петите като куче. В последна сметка съумява да го примами да я обладае и с непредвидената си бременност да го впримчи в паяжината си.

Не че Моъм не е желал тъкмо това, само че методът, по който се случва, го карат да намрази Сири. В гражданския указател новородената Мери Елизабет в началото е вписана като щерка на Хенри Уелкъм, тъй като през 1915-а той и Сири към момента не са публично разведени. Забележка под линия: И до ден сегашен има подозрения по отношение на бащинството на Съмърсет Моъм.

Когато Първата международна война избухва, Моъм към този момент не е на възраст, с цел да се бие на фронта, по тази причина отпътува за Франция да кара кола за спешна помощ като доброволец към английския Червен кръст. Един от сътрудниците му е Фредерик Джералд Хакстън – юноша, родом от Сан Франциско, чиято хубост мигновено запленява Моъм и той безпаметно се влюбва в него. Двамата стават освен любовници, само че и спътници в живота през следващите  30 години.

След раждането на Елзи Моъм получава предложение от английските секрети служби да замине за Швейцария в качеството на техен сътрудник. През по-голямата част на първата година Сири и бебето са с него в Женева, което, дружно с писателската му специалност, ми подсигурява комфортно прикритие за активността, която прави. През ноември 2016-а го трансферират в Самоа – в това той вижда чудесна опция да се махне от змиярника, в който се е трансформирал женевският му дом. Приема назначението с още по-голяма наслада, тъй като Хакстън споделя, че ще го придружи на новата му задача. По-добре няма по какъв начин да се стекат събитията!

Със своя автентичен сексапил и приказливост Хакстън е цялостен противовес на интровертния, свенлив публицист. “Той беше в положение да се сприятели за нула време с всекиго, без значение дали бяхме на транспортен съд, в бар или хотел, “ написа за любовника си Моъм, “Покрай него успявах да се срещна с доста забавни хора, които при други условия даже не бих посмял да заговоря. ”

Сири не е глупава жена и се досеща каква е повода за неохотата на Съмърсет да съжителства с нея. Но тя е умел състезател и един път навила си на пръста, че още веднъж ще надене на него венчален пръстен, не стопира да се бори по всевъзможен начин да реализира задачата си. Когато задачата на Моъм в южните колонии завършва и той отпътува за Щатите, тя мигновено го последва. Хванат натясно – както безусловно, по този начин и от възприятието за дълг, Моъм се принуждава да се ожени за нея. Месецът е май, а годината 1917-а.

Би било меко да се каже, че бракът им е неуместен и освен поради хомосексуалните пристрастености на Моъм.  Желанията, упованията и ползите на двамата съпрузи се разминават като бързи влакове, а това неизбежно слага на тестване взаимната им търпимост. Но това, което тотално унищожава връзката им, е фактът, че Сири демонстрира неблагоразумието да се влюби в мъжа си. Постоянната й потребност да бъде обгрижвана и полово задоволявана, както и неистовата й ревнивост карат писателят да се отврати от нея още повече.

Удовлетворена, че е постигнала задачата си, Сири се връща в Англия, а Моъм продължава агентурната си активност.

След края на войната Моъм е изправен пред алтернативата дали да се върне във Англия, при законната си брачна половинка, или да бъде с любовта на живота си, младия Хакстън, на който в това време е наложена доживотна възбрана за влизане в страната поради обвинявания в непристойни хомосексуални дейности. Въпреки че по-късно е оправдан, Хакстън към този момент е жигосан като “нежелан чужденец ”.

Моъм избира приблизително състояние – когато е в Лондон, играе ролята на образцов татко и брачен партньор, само че когато го стегне шапката (а това се случва все по-често поради нагнетяващите се неприятни връзки със Сири), той си събира багажа и пътешества по света с Фреди. Близкия Изток, Холивуд, Сан Франциско, Хонолулу, Австралия… Двамата влюбени се усещат по-свободни от всеки път и даже не се сещат за мъгливата Англия. Финалната спирка на дългото им пътешестване е Сингапур, където остават още шест месеца.

В отсъствието на брачна половинка си Сири не си скубе косите от обезсърчение. О не, тя не е такава жена. Вместо да седи и да реве, тя работи старателно и съумява да се наложи като един от най-търсените интериорни дизайнери в столицата. Освен това и леглото й в никакъв случай не изстива, тъй като непрекъснато кани в него разнообразни джентълмени. Когато Моъм научава, че жена му популяризира зловредни клюки за персоналните им връзки и че му изневерява, той взема решение, че това е неговата карт бланш към свободата. Сири не отхвърля виновността си и се съгласява да се разделят. След развода през 1929 година тя остава в дома им в Лондон, а той заживява с Фреди Хакстън във вила “Ла Мореск ” в Кап Фера̀, Южна Франция.

За Моъм следват 10 години безметежно благополучие – с обичания мъж във френската вила, обслужвана от 13 души личен състав, където разточителни празненства с ексцентрични посетители се вихрят нонстоп. Когато обаче Втората международна почуква на вратата и изключително откакто Франция кляка пред Германия през юни 1940-а, Моъм, който самият Гьобелс персонално държи на мушка, е заставен да се върне в Англия и оттова да поеме към Америка. Хакстън, бидейки жител на неутрална страна, остава още известно време във вилата, пробвайки са да държи фронта, по този начин да се каже, само че след време и той ще поеме към родината, където знае, че ще бъде на несъмнено място.

Повечето от военните години Моъм прекарва в уютния дом на американския си журналист, Нелсън Дабълдей. Живее повече от непретенциозно – и не тъй като не може да си разреши разкош, а тъй като желае да покаже съпричастност към сънародниците си, които през това време са принудени да търпят огромни ограничения. С Хакстън се виждат рядко поради работата, която е поел във Вашингтон. Самият Моъм с удивление открива, че не му липса толкоз, колкото е очаквал и дори стартира да обмисля  разновидността след войната да се завърне в “Ла Мореск ” без него. Трябвало е обаче да внимава какво си пожелава, тъй като гибелта на Хакстън от туберкулоза през ноември 1944-а трансформира хипотетичния вид в действителност.

Още преди да разбере за тежкото заболяване на любовника си, Моъм към този момент си е намерил негов заместител в лицето на Алън Сърл. Родом от един от най-бедните лондонски квартали, 39-годишният Сърл има опит като любовница – преди Моъм е  бил ухажор на различен, доста по-стар от него публицист – Литън Стрейчи.

Биографите на Моъм са раздвоени по повод личността на Сърл, тъй като някои от близкото обграждане на двойката го разказват като светец, а други пък като изверг. Едно обаче се знае сигурно – че Сърл съумява да влезе под кожата на писателя и да го манипулира сполучливо. Влиянието му върху Моъм е толкоз мощно, че последният прави опит да обезнаследи щерка си и да направи Сърл собствен законен правоприемник като го осинови, само че съдът не позволява.

В пост-военните години Моъм си построява модел на живот, който праволинейно следва. Зимите и пролетите прекарва във френската вила, следват няколко седмици пътешествия в чужбина, наложителна спирка за ободрителен престой в някой изящен спа хотел във Виши, Абано или край Женевското езеро, след това идва оживеното откъм обществени събития лято на Ривиерата, а цикълът приключва през есента в личния му апартамент в лондонския хотел “Дорчестър ”.

Понеже е суетлив, Моъм се старае да се поддържа във форма. Освен това се бори с напредващата напреднала възраст с всички вероятни средства, в това число с подмладяващи инжекции, които му слагат постоянно в една швейцарска клиника. Но, както знаем от опит, в неравностойната борба с времето губещият най-после постоянно е индивидът.

Към края на виталния си път писателят става все по-раздразнителен и експлозивен, сенилността стартира да замъглява гениалния му мозък и той последователно се трансформира в атрофирала сянка на индивида, който в миналото е бил.  Озлобението си към всички и всичко излива в мемоарната си книга “Равносметката ” (1962), която е посрещната с отрицание и отвращение в литературните среди. Това е по този начин, тъй като в нея Моъм приказва злостно за починалата си някогашна брачна половинка, а отношението му към Хакстън е повече от надменно и обидно. А калпавият му опит да отхвърли хомосексуалността си провокира единствено саркастичен смях.

Съмърсет Моъм издъхва в болница в Ница през нощта на 16 декември 1965 година от затруднения след рухване и инсулт. Няколко дни по-късно е кремиран, а урната с праха му е положена в Кралското учебно заведение в Кентърбъри, до стената на библиотеката, носеща неговото име.