Антиутопията от “Портокал с часовников механизъм“ или новият имидж на Канада
“Аз съм деспот, само че със мощен либерален уклон “.
Конрад Аденауер
Преди дни водачът на консерваторите Пиер Полиевър от трибуната на Парламента изнесе „ шокиращи обстоятелства за хора, които в метрото са били удряни в лицето с пикел (кирка за лед) запалвани живи, което прави усещане - това са все инцидентни офанзиви против непознати по улиците на Ванкувър и Торонто “.
Действително през последните дни и седмици Канада стана очевидец на вълна от експанзия по улиците и в публичния превоз, непозната по своите мащаби и темперамент. Само в Торонто жена и 16-годишно момче бяха намушкани в два обособени случая, водач на рейс беше прострелян с револвер, а двама чиновници на превоза бяха преследвани от наркозависим със спринцовка. Също по този начин в Торонто продуцент на утринния блок на публичното радио CBC “почина от затруднения след нахлуване от група тийнейджърки “ без какъвто и да е мотив.
Каква е повода огромните градове на Канада: Торонто, Монреал и изключително Ванкувър, да бъдат безусловно всекидневно залети от необяснима вълна на безпричинна експанзия, напълно непозната за известната с реда и спокойствието си северна съседка на Съединени американски щати, гордееща се с обичайния си статус на “Швейцария на Америка “ и противовес на насилието, заливащо Съединени американски щати?
Този имидж за жалост наподобява е към този момент във предишното. Днес по улиците на огромните градове на Канада, и то в най оживените търговски или финансови центрове, нищо подозиращи минувачи са пребивани с железни прътове, наръгвани с ножове, спринцовки, запалвани живи. Трудно разбираем е фактът че жертвите и причинителите въобще не се познават, т.е. липсва какъвто и да е претекст.
Къде тогава да търсим повода за тази безсмислена, неоправдана експанзия, очевидна манифестация на разпад на публичния ред и правда, разрушаваща обществената тъкан на едно общество, бодро крачещо към дверите на някакво към този момент институционизирано нео-варварство, непосредствено заимствано от различен прочут филм антиутопия - „ MadMax ”, „ Лудият Макс “?
Кое трансформира другояче толкоз порядъчните, изумително вежливи и до болежка политически правилни Канадци в зомби-герои от гореспоменатите филми?
Тук има една значима детайлност. Защо точно при младите – младежите, както и при 20 годишните се следи тази детонация на неоправдана, необяснима експанзия, постоянно, уви, завършваща с съдбовен излаз?
Причините, въпреки и сложни, не са толкоз сложни за здравомислещ, справедлив разбор, само че самото умозаключение, отнасящо се до логиката на скрития произход на тяхното настройване, както и взаимоотношение е… меко казано притеснително.
Но по реда си. Да стартираме с първата причина:
На първо място легализирането през 2018 година на леките опиати. Като марихуана и канабис от демократичното държавно управление на Джъстин Трюдо, основало сегашната просвета, освен на досегаемост (24 часа доставка онлайн), само че на първо място на безотговорност, в случай че да вземем за пример сте под въздействието на опиат и притежавате постоянна рецепта. Днес в столицата Отава, в която пребивавам, евентуално броят на ”Cannabisshop ” не отстъпва на броя на кафенетата. Някои от тях, в това число известната марка “Starbucks ”, затвориха кепенците, с цел да отворят следващите ”Cannabisshop ”. Правителството на Трюдо и, както казионните медии триумфално обявиха, че де-криминализацията на марихуаната, изтъквам е “смайващ триумф “, евентуално електорален, защото в голямата си част точно младите гласоподаватели гласоподаваха за Трюдо. Разбира се, медиите, както и се очакваше, съзнателно прикриха зародилите проблеми от тази нова вълна на “либерализация “, игнорирайки нейната “тъмна “ страна.
Какво имам поради: Според формалните данни на държавното управление, през 2020 г потреблението на марихуана. е скочило на 20%. Ежедневната приложимост на марихуана се е нараснала от 5,4% г до 7,9%. Още по-тревожен е отчетът от 2022 година на Министерството на публичната сигурност, посочващ, че нарушаванията при шофиране с опиати са скочили с 43% след легализацията на марихуаната. Според отчета, „ шофирането под въздействието на опиати е главен фактор за съдбовните произшествия и младежите не престават да бъдат най-голямата група водачи, които умират при произшествия и тествани позитивно за опиати “ .
Без подозрение, младите са най застрашената група, само че не само когато са зад кормилото. Тук става дума за различен проблем. Според последните изследвания по-вероятно е подрастващите да се пристрастят към марихуана, в случай че стартират да я използват преди 18-та си година. И това е обвързвано с смяна на тяхното психическо развиване, нараснала периодичност на самоубийства, шизофрения, неуравновесеност.
Парадоксално - даже и дребните деца се оказват жертва на тази политика. Според публични данни, инцидентното усвояване на марихуана при дребни деца доста се е нараснало след легализацията.
През 2021 година болничното заведение в Торонто “Sick kids “ разгласява отчет, съгласно който неволното усвояване, а и оттова интензивното лекуване за тежко отравяне с марихуана, се е нараснало четирикратно при дребните деца. Това е сериозен здравословен проблем, пораждащ повръщане, смяна на държанието, припадъци, проблеми с координацията, даже кома. Според изследване на болничното заведение в Отава, оповестено в JAMA (Journal of American Medical Association) Open, се показва , че след легализацията е имало девет пъти повече визити на отделението за отравяне на марихуана от деца под 10 години .
Средната възраст на тези деца е била три години и девет месеца. Най-големият източник на консумация на марихуана идва от свободно продаващите се дъвки и близалки, съдържащи огромни количества марихуана. Допринасящ фактор за използването на марихуана през днешния ден е нарасналата потентност на THC (основния психоактивен съставен елемент в марихуаната), който предизвиква съществени душевен и поведенчески проблеми.
Welcome to the Canadian Zombie land !
Легализирането на опиатите не би трябвало да се преглежда отвън подтекста на опиоидната рецесия в Канада. Всеки ден шестнадесет канадци са приети в болница заради свръхдоза (отравяне) с опиоиди и към момента не е ясно каква тъкмо е тактиката на Канадското държавно управление с цел да ограничи това събитие. Още повече, бидейки наясно с голямата обществена цена на този невиждан, както към този момент някои политически (некоректни) наблюдаващи го дефинираха, геноцид против младите.
Само в град Ванкувър 6 най-вече младежи умират от свръхдоза всеки ден!
Както към този момент загатнах, медицински открит факт е, че използването на канабис, изключително при юноши, е непосредствено обвързвана с смяна на тяхното умствено съзряване само че и с нараснала периодичност на шизофрения, на поведенчески отклонения, както и на самоубийствата. Какво тъкмо държавното управление на Трюдо е имало поради, окачествявайки легализирането на опиатите като “смайващ триумф “? Втората причина:
Системното недофинансиране на здравната система - изключително в последните години всеобщо се закриват медицински клиники, в това число отделения за спешна помощ. Изобщо няма да е пресилено, в случай че се каже, че сега чувството в страната е, че здравната система е сложена на изкуствено дишане. Смущаващият факт, че през днешния ден, в 2023 година, пет милиона канадци са без фамилен доктор, е единствено удостоверение за една здравна система пред колапс.
Нещо повече, коефициентът на лекар-пациент в Канада е измежду последните от всички индустриализирани народи: единствено с 2,2 лекари на хиляда души, нареждайки на 24-то място измежду 28 страни от OECD (The Organisation for Economic Co-operation and Development). Така измежду страните от Г8 Канада се подрежда на последното място, когато става въпрос за достъп до доктор . Тези обстоятелства се удостоверяват и от изследването на медицински личен състав през 2019, извършено от Канадската федерация на профсъюзите на медицинските сестри, с откриватели от Университета в Реджайна, разкриващо, че 83 на 100 от медицинските сестри считат, че главният здравен личен състав на тяхната институция е непълен, с цел да отговори на потребностите на пациентите. Казано по-просто, медицинският личен състав не е в положение да прави своята работа заради дефицит на щатни бройки. Това евентуално изяснява идващия, също индикативен факт - съвсем едно от пет свободни работни места през първото тримесечие на 2021 година е било в опазването на здравето и обществената помощ. Въпросът за какво няма искащи е по-скоро риторичен. Парадоксалното е, че това се отнася за същата здравна система, която единствено допреди 25 години (отново от данни на OECD) бе считана за една от най-успешните в света. Разликата с през днешния ден е голяма. Сега е обикновено да чакаш 10 и повече часа в поделение за спешна помощ, преди да имаш достъп до доктор – време, в което съгласно редица изявления хората просто издъхват.
Но да се върнем още веднъж на главната тематика на тази обява – без подозрение най-драматичният аспект на днешната здравната система в Канада е епидемията на психологичните болести. 20 % от канадското население, т.е. всеки 5 канадец, страда от психологично заболяване . Официалните данни сочат че алкохолизмът и най-много злоупотребата с наркотични субстанции, засягат 6.7 милиона канадци. Особено това е годно за огромните канадски градове, където огромна част от бездомните хора имат психологично заболяване. Най- трагичното е, че огромната част от тях са оставени без всевъзможен достъп до лекуване, т.е. те са отвън здравната система. Резонният въпрос е каква в действителност е повода за сходна институционална неглижираност?
Третата причина
Преди дни в Парламента консервативният народен представител Джейк Стюарт упрекна демократичното държавно управление на Трюдо, че е разрешило система за освобождение под гаранция, трансформирала се в де факто в “ revolving door ” - “въртяща се врата “ , имайки поради друга една политика на либерализиране на правосъдната система, т.нар “ catch and release ” , което в превод значи арестуване и (моментално) освобождение, въведена единствено една година (?!) след легализирането на леките опиати. Както е известно, през юни 2019 година законопроектът C-75 актуализира наредбите за освобождение под гаранция в Наказателния кодекс на Канада, който на процедура подрежда на полицията и съдиите да следват “ правилото на въздържаност “. Тази невиждана смяна в системата за освобождение под гаранция, по този начин най-малко бе обяснено, е била предопределена да реши казуса със задръстените съдилища и най-много със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи от популацията като коренното население, ЛГБТ, бездомните и наркозависимите .
Както загатнах, C-75 предизвиква полицията да пуска арестуваните, без да е належащо чуване за освобождение под гаранция, в контраст с практиката до този миг. Тоест работата на полицията, да си го кажем напряко, се обезсмисля, защото задържаните се пускат още веднъж на независимост. По този метод новата демократична политика на “ catch and release ” сътвори нов юридически феномен. Така да вземем за пример, става известно, че, колкото и парадоксално да звучи това, можете да бъдете задържан няколкократно в границите на един ден!
Ето един характерен случай за политиката “catchandrelease ”, оповестен CBCNews. 27-годишен задържан 30 пъти от началото на 2019 г.; упрекнат в 86 закононарушения от Наказателния кодекс; с 22 обвинявания, свързани с влизане с щурм и навлизане /кражба/ и имущество, добито посредством престъпление; шест обвинявания, свързани за насилствени престъпления; 58 обвинявания за несъблюдение на заповеди за освобождение (47 оттеглени); общо 59 оттеглени обвинения; 13 обвинявания в Закона за нарушение на собствеността, употребяващи тежки наркотици/психични проблеми..
Не по-малко сложни за осмисляне са идващите шокиращи данни на полицейската асоциация във Ванкувър, съгласно които за 1600 престъпни действия в града са виновни. ….40 престъпно изявени лица.
Приключвам тази тематика с последното от поредицата убийства на полицейски чиновници, когато на 27 декември 2022 година служителят на реда от провинция Онтарио Гжегож Пиерчала беше погубен (застрелян) от престъпно изявено лице, освободено под гаранция. Или, както го синтезира началникът на полицията Крис Херидж в Сеинт Томас в Онтарио: “Хората са задържани, отиват на съд, освобождават ги и цикълът стартира изначало “.
Заключение
Със сигурност родителите на дребни деца, на младежи, асоциациите на медицинските сестри, на пара-медиците, докторите, както и полицейските асоциациите в страната, не изпитват изключително вдъхновение, да не приказваме за “смазващ триумф “ от узаконяване на опиати, както и от практиката “ catch and release ”. Напротив, те са извънредно ядосани, тъй като в някои случаи са изгубили най-ценното - децата си, или работата си, а в тази ситуация с служителите на реда – живота си. Да оставим жителите, които изпитват терзание и боязън по улиците на огромните градовете на Канада.
Прави усещане, че сходна реакция не се споделя от всеки. Какъв позитивен резултат би могъл да се открие в ерозирането на основополагащите правила на държавността, такава каквато я познаваме от последните четири века - поръчител за публичния ред в лицето на полицията или общо-достъпната здравна система? Оказва се, че този развой подхожда на главния представител на Световния стопански конгрес Клаус Шваб: “ Ние се гордеем с ръководители на младото потомство като министър-председателя (Джъстин) Трюдо… Ние проникваме в кабинета му. Бях на банкет за премиера Трюдо и разбрах, че половината от кабинета му, или даже повече от половината от кабинета му, в действителност са млади международни водачи. “
Това изявление не е изолирано, през не толкоз далечната 2017 година година тъкмо преди вълната на “либерализиране “ самият Клаус удостовери, че Трюдо и цялото Канадско държавно управление са мощно повлияни от неговия дневен ред. Да си напомним един неособено споменаван факт. През 2020 година по време на речта си в Организация на обединените нации Трюдо не инцидентно употребява термина “занулиране “, описвайки канадската пандемична политика. Въпросът, в действителност, който би трябвало да си зададем е за какво това занулиране се отнася и до обичайния имидж на канадското общество?
* Проф. Ивайло Груев - Преподавател по политология в Университета в Отава, Канада
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Конрад Аденауер
Преди дни водачът на консерваторите Пиер Полиевър от трибуната на Парламента изнесе „ шокиращи обстоятелства за хора, които в метрото са били удряни в лицето с пикел (кирка за лед) запалвани живи, което прави усещане - това са все инцидентни офанзиви против непознати по улиците на Ванкувър и Торонто “.
Действително през последните дни и седмици Канада стана очевидец на вълна от експанзия по улиците и в публичния превоз, непозната по своите мащаби и темперамент. Само в Торонто жена и 16-годишно момче бяха намушкани в два обособени случая, водач на рейс беше прострелян с револвер, а двама чиновници на превоза бяха преследвани от наркозависим със спринцовка. Също по този начин в Торонто продуцент на утринния блок на публичното радио CBC “почина от затруднения след нахлуване от група тийнейджърки “ без какъвто и да е мотив.
Каква е повода огромните градове на Канада: Торонто, Монреал и изключително Ванкувър, да бъдат безусловно всекидневно залети от необяснима вълна на безпричинна експанзия, напълно непозната за известната с реда и спокойствието си северна съседка на Съединени американски щати, гордееща се с обичайния си статус на “Швейцария на Америка “ и противовес на насилието, заливащо Съединени американски щати?
Този имидж за жалост наподобява е към този момент във предишното. Днес по улиците на огромните градове на Канада, и то в най оживените търговски или финансови центрове, нищо подозиращи минувачи са пребивани с железни прътове, наръгвани с ножове, спринцовки, запалвани живи. Трудно разбираем е фактът че жертвите и причинителите въобще не се познават, т.е. липсва какъвто и да е претекст.
Къде тогава да търсим повода за тази безсмислена, неоправдана експанзия, очевидна манифестация на разпад на публичния ред и правда, разрушаваща обществената тъкан на едно общество, бодро крачещо към дверите на някакво към този момент институционизирано нео-варварство, непосредствено заимствано от различен прочут филм антиутопия - „ MadMax ”, „ Лудият Макс “?
Кое трансформира другояче толкоз порядъчните, изумително вежливи и до болежка политически правилни Канадци в зомби-герои от гореспоменатите филми?
Тук има една значима детайлност. Защо точно при младите – младежите, както и при 20 годишните се следи тази детонация на неоправдана, необяснима експанзия, постоянно, уви, завършваща с съдбовен излаз?
Причините, въпреки и сложни, не са толкоз сложни за здравомислещ, справедлив разбор, само че самото умозаключение, отнасящо се до логиката на скрития произход на тяхното настройване, както и взаимоотношение е… меко казано притеснително.
Но по реда си. Да стартираме с първата причина:
На първо място легализирането през 2018 година на леките опиати. Като марихуана и канабис от демократичното държавно управление на Джъстин Трюдо, основало сегашната просвета, освен на досегаемост (24 часа доставка онлайн), само че на първо място на безотговорност, в случай че да вземем за пример сте под въздействието на опиат и притежавате постоянна рецепта. Днес в столицата Отава, в която пребивавам, евентуално броят на ”Cannabisshop ” не отстъпва на броя на кафенетата. Някои от тях, в това число известната марка “Starbucks ”, затвориха кепенците, с цел да отворят следващите ”Cannabisshop ”. Правителството на Трюдо и, както казионните медии триумфално обявиха, че де-криминализацията на марихуаната, изтъквам е “смайващ триумф “, евентуално електорален, защото в голямата си част точно младите гласоподаватели гласоподаваха за Трюдо. Разбира се, медиите, както и се очакваше, съзнателно прикриха зародилите проблеми от тази нова вълна на “либерализация “, игнорирайки нейната “тъмна “ страна.
Какво имам поради: Според формалните данни на държавното управление, през 2020 г потреблението на марихуана. е скочило на 20%. Ежедневната приложимост на марихуана се е нараснала от 5,4% г до 7,9%. Още по-тревожен е отчетът от 2022 година на Министерството на публичната сигурност, посочващ, че нарушаванията при шофиране с опиати са скочили с 43% след легализацията на марихуаната. Според отчета, „ шофирането под въздействието на опиати е главен фактор за съдбовните произшествия и младежите не престават да бъдат най-голямата група водачи, които умират при произшествия и тествани позитивно за опиати “ .
Без подозрение, младите са най застрашената група, само че не само когато са зад кормилото. Тук става дума за различен проблем. Според последните изследвания по-вероятно е подрастващите да се пристрастят към марихуана, в случай че стартират да я използват преди 18-та си година. И това е обвързвано с смяна на тяхното психическо развиване, нараснала периодичност на самоубийства, шизофрения, неуравновесеност.
Парадоксално - даже и дребните деца се оказват жертва на тази политика. Според публични данни, инцидентното усвояване на марихуана при дребни деца доста се е нараснало след легализацията.
През 2021 година болничното заведение в Торонто “Sick kids “ разгласява отчет, съгласно който неволното усвояване, а и оттова интензивното лекуване за тежко отравяне с марихуана, се е нараснало четирикратно при дребните деца. Това е сериозен здравословен проблем, пораждащ повръщане, смяна на държанието, припадъци, проблеми с координацията, даже кома. Според изследване на болничното заведение в Отава, оповестено в JAMA (Journal of American Medical Association) Open, се показва , че след легализацията е имало девет пъти повече визити на отделението за отравяне на марихуана от деца под 10 години .
Средната възраст на тези деца е била три години и девет месеца. Най-големият източник на консумация на марихуана идва от свободно продаващите се дъвки и близалки, съдържащи огромни количества марихуана. Допринасящ фактор за използването на марихуана през днешния ден е нарасналата потентност на THC (основния психоактивен съставен елемент в марихуаната), който предизвиква съществени душевен и поведенчески проблеми.
Welcome to the Canadian Zombie land !
Легализирането на опиатите не би трябвало да се преглежда отвън подтекста на опиоидната рецесия в Канада. Всеки ден шестнадесет канадци са приети в болница заради свръхдоза (отравяне) с опиоиди и към момента не е ясно каква тъкмо е тактиката на Канадското държавно управление с цел да ограничи това събитие. Още повече, бидейки наясно с голямата обществена цена на този невиждан, както към този момент някои политически (некоректни) наблюдаващи го дефинираха, геноцид против младите.
Само в град Ванкувър 6 най-вече младежи умират от свръхдоза всеки ден!
Както към този момент загатнах, медицински открит факт е, че използването на канабис, изключително при юноши, е непосредствено обвързвана с смяна на тяхното умствено съзряване само че и с нараснала периодичност на шизофрения, на поведенчески отклонения, както и на самоубийствата. Какво тъкмо държавното управление на Трюдо е имало поради, окачествявайки легализирането на опиатите като “смайващ триумф “? Втората причина:
Системното недофинансиране на здравната система - изключително в последните години всеобщо се закриват медицински клиники, в това число отделения за спешна помощ. Изобщо няма да е пресилено, в случай че се каже, че сега чувството в страната е, че здравната система е сложена на изкуствено дишане. Смущаващият факт, че през днешния ден, в 2023 година, пет милиона канадци са без фамилен доктор, е единствено удостоверение за една здравна система пред колапс.
Нещо повече, коефициентът на лекар-пациент в Канада е измежду последните от всички индустриализирани народи: единствено с 2,2 лекари на хиляда души, нареждайки на 24-то място измежду 28 страни от OECD (The Organisation for Economic Co-operation and Development). Така измежду страните от Г8 Канада се подрежда на последното място, когато става въпрос за достъп до доктор . Тези обстоятелства се удостоверяват и от изследването на медицински личен състав през 2019, извършено от Канадската федерация на профсъюзите на медицинските сестри, с откриватели от Университета в Реджайна, разкриващо, че 83 на 100 от медицинските сестри считат, че главният здравен личен състав на тяхната институция е непълен, с цел да отговори на потребностите на пациентите. Казано по-просто, медицинският личен състав не е в положение да прави своята работа заради дефицит на щатни бройки. Това евентуално изяснява идващия, също индикативен факт - съвсем едно от пет свободни работни места през първото тримесечие на 2021 година е било в опазването на здравето и обществената помощ. Въпросът за какво няма искащи е по-скоро риторичен. Парадоксалното е, че това се отнася за същата здравна система, която единствено допреди 25 години (отново от данни на OECD) бе считана за една от най-успешните в света. Разликата с през днешния ден е голяма. Сега е обикновено да чакаш 10 и повече часа в поделение за спешна помощ, преди да имаш достъп до доктор – време, в което съгласно редица изявления хората просто издъхват.
Но да се върнем още веднъж на главната тематика на тази обява – без подозрение най-драматичният аспект на днешната здравната система в Канада е епидемията на психологичните болести. 20 % от канадското население, т.е. всеки 5 канадец, страда от психологично заболяване . Официалните данни сочат че алкохолизмът и най-много злоупотребата с наркотични субстанции, засягат 6.7 милиона канадци. Особено това е годно за огромните канадски градове, където огромна част от бездомните хора имат психологично заболяване. Най- трагичното е, че огромната част от тях са оставени без всевъзможен достъп до лекуване, т.е. те са отвън здравната система. Резонният въпрос е каква в действителност е повода за сходна институционална неглижираност?
Третата причина
Преди дни в Парламента консервативният народен представител Джейк Стюарт упрекна демократичното държавно управление на Трюдо, че е разрешило система за освобождение под гаранция, трансформирала се в де факто в “ revolving door ” - “въртяща се врата “ , имайки поради друга една политика на либерализиране на правосъдната система, т.нар “ catch and release ” , което в превод значи арестуване и (моментално) освобождение, въведена единствено една година (?!) след легализирането на леките опиати. Както е известно, през юни 2019 година законопроектът C-75 актуализира наредбите за освобождение под гаранция в Наказателния кодекс на Канада, който на процедура подрежда на полицията и съдиите да следват “ правилото на въздържаност “. Тази невиждана смяна в системата за освобождение под гаранция, по този начин най-малко бе обяснено, е била предопределена да реши казуса със задръстените съдилища и най-много със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи от популацията като коренното население, ЛГБТ, бездомните и наркозависимите .
Както загатнах, C-75 предизвиква полицията да пуска арестуваните, без да е належащо чуване за освобождение под гаранция, в контраст с практиката до този миг. Тоест работата на полицията, да си го кажем напряко, се обезсмисля, защото задържаните се пускат още веднъж на независимост. По този метод новата демократична политика на “ catch and release ” сътвори нов юридически феномен. Така да вземем за пример, става известно, че, колкото и парадоксално да звучи това, можете да бъдете задържан няколкократно в границите на един ден!
Ето един характерен случай за политиката “catchandrelease ”, оповестен CBCNews. 27-годишен задържан 30 пъти от началото на 2019 г.; упрекнат в 86 закононарушения от Наказателния кодекс; с 22 обвинявания, свързани с влизане с щурм и навлизане /кражба/ и имущество, добито посредством престъпление; шест обвинявания, свързани за насилствени престъпления; 58 обвинявания за несъблюдение на заповеди за освобождение (47 оттеглени); общо 59 оттеглени обвинения; 13 обвинявания в Закона за нарушение на собствеността, употребяващи тежки наркотици/психични проблеми..
Не по-малко сложни за осмисляне са идващите шокиращи данни на полицейската асоциация във Ванкувър, съгласно които за 1600 престъпни действия в града са виновни. ….40 престъпно изявени лица.
Приключвам тази тематика с последното от поредицата убийства на полицейски чиновници, когато на 27 декември 2022 година служителят на реда от провинция Онтарио Гжегож Пиерчала беше погубен (застрелян) от престъпно изявено лице, освободено под гаранция. Или, както го синтезира началникът на полицията Крис Херидж в Сеинт Томас в Онтарио: “Хората са задържани, отиват на съд, освобождават ги и цикълът стартира изначало “.
Заключение
Със сигурност родителите на дребни деца, на младежи, асоциациите на медицинските сестри, на пара-медиците, докторите, както и полицейските асоциациите в страната, не изпитват изключително вдъхновение, да не приказваме за “смазващ триумф “ от узаконяване на опиати, както и от практиката “ catch and release ”. Напротив, те са извънредно ядосани, тъй като в някои случаи са изгубили най-ценното - децата си, или работата си, а в тази ситуация с служителите на реда – живота си. Да оставим жителите, които изпитват терзание и боязън по улиците на огромните градовете на Канада.
Прави усещане, че сходна реакция не се споделя от всеки. Какъв позитивен резултат би могъл да се открие в ерозирането на основополагащите правила на държавността, такава каквато я познаваме от последните четири века - поръчител за публичния ред в лицето на полицията или общо-достъпната здравна система? Оказва се, че този развой подхожда на главния представител на Световния стопански конгрес Клаус Шваб: “ Ние се гордеем с ръководители на младото потомство като министър-председателя (Джъстин) Трюдо… Ние проникваме в кабинета му. Бях на банкет за премиера Трюдо и разбрах, че половината от кабинета му, или даже повече от половината от кабинета му, в действителност са млади международни водачи. “
Това изявление не е изолирано, през не толкоз далечната 2017 година година тъкмо преди вълната на “либерализиране “ самият Клаус удостовери, че Трюдо и цялото Канадско държавно управление са мощно повлияни от неговия дневен ред. Да си напомним един неособено споменаван факт. През 2020 година по време на речта си в Организация на обединените нации Трюдо не инцидентно употребява термина “занулиране “, описвайки канадската пандемична политика. Въпросът, в действителност, който би трябвало да си зададем е за какво това занулиране се отнася и до обичайния имидж на канадското общество?
* Проф. Ивайло Груев - Преподавател по политология в Университета в Отава, Канада
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ