Аз съм човек, който гледа само напред, само това ме

Аз съм човек, който гледа единствено напред, единствено това ме интересува - напред. Никога обратно. Назад е поуката, човек може единствено да се поучи, от това, което е било обратно. Но всичко е напред. Победата е напред! 

Виждам, че някои хора се отнасят към мен с неуважение, не им се дразня, с нищо не могат да ме наранят. Но задавам въпроса - кои сте вие, които ме съдите? 

Това показа попримата Лили Иванова пред журналиста Светослав Иванова в предаването " 120 минути ", което довечера БТВ излъчи.

В откровения диалог Лили Иванова споделя още:

- На върха е много прохладно. На всеки връх има единствено един човек, не може да има двама. На всеки връх е самотно и прохладно. 

- Нямахме пари. Баща ми и майка ми събраха пари от родственици, с цел да ми купят първото акордеонче.

- Преди да изляза на сцената изпитвам терзание - ще се оправя ли, по какъв начин ще се оправя.

- Единственият човек от нашата колегия, музикалната, който ме поздрави след " Олимпия ", е Богдана (Карадочева). 

- Приятелите ми не са доста, само че са качествени. Всички хора, с които съм работила до момента и са били в групата ми, са ми останали другари.

- Показността ме нервира. Показност без покритие... 

Ето целия диалог:

Светослав Иванов: Много ми е прелестно да се забележим още веднъж, г-жо Иванова.
- Благодаря за поканата. И на мен ми е изключително прелестно.

- Ние сме в Националната художествена изложба. Преди не бях правил изявление с никого тук, това е едно доста особено място. Спомням си преди тук имаше една картина, в този момент е в " Квадрат 500 ", може би най-ценната картина, която България има сега. Това е " Луцифер " на Фон Щук. Моментът, в който падналият ангел на земята се изправя и поглежда. Много хора се стъписват, още от времето на Фердинанд, който я купува, от погледа му - той в действителност е доста, доста злокобен. Та, да стартираме с този въпрос: Вие сблъсквала ли сте се с демони в миналото?

- Не, не съм се сблъсквала. Не си припомням. Но познавам по някакъв метод хората по очите, мога да кажа и да обясня от кой момент се получи това нещо. Бях на концерти преди доста години в Хасково. Излизам от хотела вечерта и виждам една лисица, бяха я хванали. Истинска жива лисица на един дървен кол, с цел да не се хвърли върху някого, несъмнено. На врата си имаше стоманена гривна. А нейният взор беше яростен, беше освирепяла горката. Никога няма да не помни този взор. И някакси привикнах хората да ги виждам в очите, и познавам по очите един човек дали е добър или е неприятен.

- Ако продължим тази линия, срещали ли сте доста хора с очи на ангели, за които може да кажете, че са положителни? Да кажете: Той ме гледа с положително.
- Има и такива хора, не можем да кажем, че всички са неприятни. И Слава Богу, че има.

- Кои е най-ранният Ви спомен от Вашите родители?

- Спокойствие сред двамата, никакви кавги, никакви обиди и съгласие. Какво повече може да се желае в едно семейство.

- Кой повече оказа въздействие върху Вашето образование?
- Ами, повече съм била с майка ми, тъй като татко ми пътуваше. В началото, когато още не съм била родена и когато съм била напълно малко бебе, той работеше в общината. След измененията нещата се трансформираха. Караше един огромен камион, с цел да устоя фамилията. Това е. Аз бях доста по-често с майка ми и баба ми.

- Вие избирате специалността на здравната сестра. Това е благородна специалност.
- Хуманна.

- Хуманна. Точно по този начин. Кое Ви води към тази специалност тогава, като младеж?
- Аз съм от Кубрат. Там съм отраснала и приключила. И най-близкият град, в който можеха майка ми и татко ми да ме устоят, беше Варна. И в Медицинското учебно заведение, отидох и приключих за здравна сестра.

- Как Ви се стори ученето и самата специалност по-късно?
- Нормално. Сега мисля, че не ми се коства доста да е естествена. Чувам, че има дефицит на медицински сестри.

- Това е доста огромен проблем.
- Проблем е, тъй като заплащането е доста ниско. Ако покачат заплащането, всички приключили за медицински сестри, няма да търсят работа в чужбина, ще си останат в родината. Да не би нашите политици да имат ниско възнаграждение!?

- В изборния ден Вие отидохте и гласувахте. Защо това е значимо?
- Винаги. Никога не съм пропуснала да отида да гласоподавам, в никакъв случай. Няма подобен миг в живота ми.

- Как си обяснявате, че доста хора не изпитват потребност да гласоподават, изключително в последно време?
- Щом мислят по този начин и не изпитват тази нужда да гласоподават, нямат право на следващия ден да са недоволни.

- Между другото, първата Ви плоча е издадена в Румъния? Защо в Румъния?
- Просто са ме забелязали. А през днешния ден някой хора се вършат, че дори не ме виждат.

- Няма такива хора.
- Има. Но не им се дразня, не ме интересуват. Аз работех в един спектакъл в Букурещ, спектакъл " Танасе ", пеех и имах една група, която свиреше в хотел " Амбасадор ", ресторант. Аз пеех две-три песни и ме чуха, всяка вечер идваха да ме слушат музиканти от " Електри Корт ", тяхното музикално издателство, сприятелихме се и те незабавно направиха всичко допустимо да направя плоча там.

- Как се почувствахте тогава, когато излезе? Това е първата.
- Ами, признателна на една компания, от която първо бях видяна, а не от българите.

- Примата на българската сцена и музика?
- Да.

- Колко прохладно е на върха, по какъв начин го усещате?
- На върха е много прохладно. На всеки връх считам, че има единствено един човек, не може да има двама.

- Самотно ли е? Студено ли е?
- Студено, прохладно. На всеки връх е самотно и прохладно.

- Кои са приятелите на Лили Иванова? Колко са?
- Не са доста, само че са качествени. Всички хора, с които съм работила до момента и са били в групата ми, са ми останали другари.

- Вие по какъв начин разбирате кого да допуснете до себе си?
- По очите.

- Вие, госпожа Иванова, по кое време осъзнахте...
- Може да си приказваме на " ти ".

- Много ще ми е прелестно.
- Много те почитам и знам, че ме уважаваш. Да си приказваме на " ти ".

- Така е. Благодаря! С твое разрешение, ти по кое време осъзна, че си известна?
- Аз съм приключила Медицинското учебно заведение във Варна и там също бях известна с това, че свирех на акордеон. Имахме агитка, имахме срещи с Морското учебно заведение. Не считам, че съм търсила да имам специфична популярност, не! 

- Как и от кое място беше първият акордеон, ти го загатна?
- Майка ми и татко ми събираха пари от другари, от родственици. Нямахме пари по това време. Баща ми имаше родственици, майка ми имаше родственици, събраха се пари и ми купиха едно акордеонче, което, не мога да си спомня дори през днешния ден какво е било и какво е представлявало, не знам.

- Това е било огромен подарък тогава, нали?
- Да. Голям подарък. Аз съм човек, който доста обича да гледа напред.

- Напред, единствено напред, към бъдещето?
- Само напред, обратно няма нищо. Това, което е било обратно, то е минало, и не можем да го върнем. Аз съм човек, който гледа единствено напред, единствено това ме интересува - напред. Никога обратно. Назад е поуката, човек може единствено да се поучи, от това, което е било обратно. Но всичко е напред. Победата е напред!

- Има ли разлика от метода, по който излизате а сцената в зала " Олимпия " или в огромната " Арена " в София, или в някой град?
- Не. За мен публиката е идентична на всички места. Старая се да пея по същия метод във всяка зала и пред всяка аудитория.

- Има ли го вълнението преди концерт? Не знам дали да го назовавам терзание или неспокойствие.
- То е терзание. Преди да изляза на сцената, отново е терзание. Това не е неспокойствие, то е терзание ще се оправя ли, по какъв начин ще се оправя.

- Имаш ли някакъв обред, нещо, което правиш преди да излезеш?
- Не, с изключение на да се прекръстя, нямам различен обред.

- Вярваш ли в Бог?
- Да, имам вяра, че има някаква мощ, която никой не я е видял, само че имам вяра, че я има.

- Кой е най-трогателният жест от твои обожател?
- Най-трогателни са жестовете на децата, те идват при мен с едно цвете и ми го подаряват.

- А има ли сътрудници на Лили Иванова, които ти цениш, обичаш музиката им?
- Харесвам Богдана.

- Богдана Карадочева?
- Да. Тя беше, в този момент се сещам, единственият човек от нашата колегия, музикалната, който ме поздрави след " Олимпия ".

- Единственият?
- Единствена. Никой различен не ме поздрави.

- Въпреки че това беше толкоз огромна вест?
- Е, беше, само че това е.

- Добре. Да приказваме за хубавите неща.
- Какво да си го обясняваме, минало-бешало.

- Точно. Минало-бешало. Аз си мислех, преди да стартираме това изявление дали вълнението е все толкоз мощно преди всеки концерт. 14 декември, това са повече от 15 000 души, 15-17 000 души, това е огромен концерт?
- Вълнението е прекомерно огромно, само че в случай че няма неспокойствие, няма смисъл да излизам на сцената.

- Много дами изключително сега чакат въпроса и твоя отговор, по какъв начин Лили Иванова поддържа своята форма и своето здраве?
- Не съм ходила при някакъв доктор да ми каже по какъв начин да се храня и с какво да се храня. Аз сама съм си измислила моя метод. Не хапвам прекомерно доста, не хапвам солено, не хапвам кисело, не хапвам тлъсто, такива неща. Аз сама съм си избрала моята диета. Но значимото е човек да не прекалява с нищо.

- С нищо?
- С нищо.

- А сънят?
- Сънят е доста значим за артиста. Най-малко би трябвало да спи един артист.

- Четете ли книги?
- Да, чета доста книги. Ще те изненадам - последната книга, която прочетох беше за Хитлер.

- Какво научи за него?
- Че този, който е преследвал евреите, е бил евреин. Това научих.

- Това е огромната подигравка на история в действителност.
- Да,

- Когато Лили Иванова огледа към днешния свят, по какъв начин наподобява той от твоя взор?
- Не се пробвам нито да подлагам на критика, нито да влизам доста във вътрешността. Аз самата съм доста дисциплинирана, желая да съблюдавам моите режими и аз ги съблюдавам. Не мога да изучавам никого. Никой не е пристигнал да ме попита по какъв начин да спи, по какъв начин да се храни, с цел да не дебелее. Ако има потребност от подобен съвет, да ме попита, аз ще му кажа. Но да експортирам лекции, елате, слушайте моята лекция, това не ми харесва. Коя съм аз, че да ги изучавам. Аз по този начин обмислям.

- Лили Иванова.
- Не са пристигнали да ме попитат. Да дойдат и да ме попитат, аз ще им кажа.

- Лесно ли прощаваш?
- Зависи защо става въпрос. Не прощавам лъжата, кражбата, лицемерието също. Виждам, че някои хора се отнасят към мен с неуважение, коя съм аз или доста значимо. Кои са те, аз задавам въпроса - кои сте вие, които ме съдите?

- Защото злонамерени мнения има за всеки, безусловно всеки, който е обществена персона.
- Аз зная.

- Това значи ли, че те те раняват по някакъв метод, че те доближават до теб?
- С нищо не мога да бъда засегната. Аз се отнасям с неуважение към тях, те не ме интересуват.

- Как звучи молитвата на Лили Иванова, защото споменахме Бог доскоро?
- Да съм здрава, да са здрави моите близки, най-близки хора. Това е. Какво може да желае повече човек от това да е здрав.

- Ако сега ни гледат девойки, млади дами, на 13-14-16-годишна възраст, какво ще им кажете за живота, който им следва да изживеят?
- Не бих си го разрешила.

- Защо? Това е доста скъпо?
- Еми, не бих си разрешила да ги изучавам. Знам, че българинът не обича да го учат, това са моите усещания.

- Какви искаш да видиш българина? Какво би трябвало да промени в себе си?
- Не, не желая да го изучавам на нищо. Ако някой съответно пристигна да ме попита какво да направи в съответен случай, ще му кажа, само че по този начин да си разрешавам да давам препоръки, не бих.

- Има някаква невзискателност, срамежливост. Скромен човек.
- Кой това?

- Ти.
- Аз не знам дали бих го нарекла невзискателност, само че не обичам да манифестирам. Показността ме нервира. Показност без покритие.

- Когато е идвало младо момиче, което желае да стане певица...
- Ами, не е пристигнало в никакъв случай.

- Наистина ли?
- Не (смее се). Някой беше пристигнал преди 10-15 години и вика: " Много съм болна ". - Няма да ядеш, споделям. Отговаря: - " Ами, като ми се яде ". - ато ти се яде, яж, какъв съвет мога да ти дам. - Не мога. " Много ми се яде ". - Защо ме питаш?

- Коя е обичаната българска дума на Лили Иванова?
- Родина.

- Защо?
- Защото не съм напуснала моята татковина, в никакъв случай няма да я напусна за нищо на света.

- Беше ми доста прелестно!
- И на мен. И благодаря, благодаря за вниманието, благодаря за уважението.

- Аз благодаря!