Аз съм бежанка от Харков. Преживях този ад и дойдох

" Аз съм бежанка от Харков. Преживях този пъкъл и пристигнах в слънчева Одеса, перлата, сърцето на нашата Украйна ", споделя 50-годишната Тетяна Хлапова, която е прекарала 40 години от живота си в страната.

 На врата ѝ към момента има белег от шрапнел от третия ден на войната, когато апартаментът ѝ бил ударен. На идващия ден избягала в Одеса. Сега тя се е върнала небрежно до дома си в Харков, с цел да вземе зимни облекла и да изчака края на войната в Ирландия, " тъй като тук не сме предпазени нито за секунда, в който и да е град ".

„ Имаме „ правилото на двете стени “ – крием се там, където няма порти и стъкла “, описа Марина Лозовенко

" Във всеки един миг можеш просто да бъдеш ударен и цялото ти тяло да бъде раздрано. След като войната завърши – а аз имам вяра, че Украйна ще победи тази гнусота, тези вампири – ще се върна вкъщи. Ще се върна, без значение от всичко ", споделя Хлапова.

Ръката ѝ трепери, до момента в който прави видеозапис на останките от разрушената катедрала " Преображение Господне " в Одеса и проклина Русия - своята татковина.

Иконата на настойничката на града била извадена отдолу под руините

Откакто Украйна получава независимостта си от Москва през 1991 година, Одеса гледа на себе си по-различно от останалите огромни градове в страната поради дългата си, спорна история и вероятностите, които се простират надалеч оттатък границите ѝ.

Сирените в града се включват към 30 минути след среднощ

Миналото на града е преплетено с живота на някои от най-почитаните персони в Русия, в това число императрица Екатерина Велика, писателя Лев Толстой и поетесата Анна Ахматова.

Пристанищата на Одеса бяха основни за миналогодишното съглашение, което разреши на Украйна и Русия да изпращат зърното си към останалата част от света. Православната ѝ катедрала принадлежи на Московската патриаршия. Жителите на града приказват най-вече съветски. И най-малко до противозаконното анексиране на близкия Кримски полуостров от Кремъл през 2014 година – локалните плажове бяха обичани на съветските туристи.

В първите седмици на войната из града се носеха клюки, подклаждани от кремълската агитация - Москва в никакъв случай нямало да удари историческия център, кметът напълнил цяла лодка с рози, с цел да приветства съветските бойци, безмълвно болшинство от жителите чакало съветското " избавление ". Всички клюки обаче се оказаха погрешни.

" До ден сегашен, в случай че четете и следите съветските канали, всички те са безусловно уверени, че тук ние ги чакаме ", споделя Ханна Шелест, изследователка в региона на политиката и сигурността, израснала в Одеса, чийто татко е шеф на пристанище.

Регионалната инфраструктура на Одеса беше неведнъж поразявана от Русия през зимата, за разлика от нейното пристанище. То беше от основно значение за Черноморската зърнена договорка, която позволяваше безвредното превозване по море на селскостопански артикули от двете страни за изхранване на хора по целия свят.

Само за седмица Русия изстреля десетки ракети и безпилотни самолети по Одеска област. Нито един от ударите обаче не е нанесъл толкоз дълбоки провали, колкото този, който е разрушил катедралата, която е част от сърцевината на сантименталното, общоизвестно минало на града и дълбоките му корени и в украинската, и съветската просвета.