Аз съм американски писател, роден в Русия, получил образование в

„ Аз съм американски публицист, роден в Русия, получил обучение в Англия, където изучавах френска литература, преди да се преселя в Германия на 15 години....Главата ми приказва на британски, сърцето ми на съветски и ухото ми на френски. ”

Това написа за себе си Владимир Владимирович Набоков (10 април 1899 – 2 юли 1977). Набоков,освен публицист, е и стихотворец, колекционер на пеперуди и фен на шаха. 20 години от живота си прекарва в Съединени американски щати. Голяма част от творбите си (включително най-известните) Набоков написа на британски. Автор е на „ Лолита “, „ Машенка “, „ Покана за екзекуция “, „ Поп, дама, вале “, „ Прозрачни неща “, „ Вижте арлекините “ и други. 

„ Литературата не е родена в деня, в който едно момче е изтичало, викайки „ Вълк! Вълк! ” от неандерталската гора, гонено по петите от огромния сив вълк: литературата се ражда в деня, когато момчето е изтичало, викайки „ Вълк! Вълк! ” а след него е нямало никакъв вълк. " споделя писателят. Представяме ви откъс от едно изявление на Набоков, в което той споделя за нещата, които не харесва.

— Какво смятате за скучно, а какво ви забавлява?

— Хайде вместо това да ви кажа какво ненавиждам. 

Музикалния декор, музиката на запис, музиката по радиото, музика от магнетофона, музиката, която идва от прилежащата стая. Всяка натрапена ми музика. 
Примитивизма в изкуството: „ нереалната ” мацаница, унилите символистки пиеси, нереалните статуи от парцали, „ авангардните ” стихове и другите очевидни баналности. 
Клубовете, съюзите, братствата и т. н. (За последните 25 години аз съм отхвърлил евентуално двайсет почетни оферти за участие тук и там).
Тиранията. Готов съм да приема какъвто и да е режим – социалистически, монархически, на чистачите – при изискване, че той подсигурява свободата на разсъдъка и тялото.
Атлазения плат на пипане.
Цирковете – изключително номерата с животни и с мощни дами, висящи във въздуха на зъбите си. Четирима доктори – лекар Фройд, лекар Швайцер, лекар Живаго и лекар Кастро.
Обществените ползи, демонстрациите, митингите, шествията. 
Кратките речници и сбитите справочници. 
Журналистическите клишета: „ моментът на истината ”, да вземем за пример, или отвратителното — „ разговор ”.
Глупавите, неприятни неща: калъфа за очила, който постоянно се губи; закачалката, която постоянно пада в гардероба; когато ръката сбърка джоба. Сгъваемите чадъри, на които в никакъв случай не можеш да откриеш къде им е бутонът за разтягане. Неразрязаните страници.Възлите на връзките за обувки. Бодящата набола растителност по лицето на този, който е пропуснал утринното бръснене. 
Децата във влака. 
Процесът на заспиване.