„Тревожността съсипва живота ми и ме е страх да бъда себе си – лекарствата не помагат“
Аз съм 28-годишен мъж и се безпокоя за съвсем всичко. Посетих доктор за това преди няколко години и взех медикаменти за малко, само че не усетих, че оказа помощ.
Все още пребивавам с родителите си в къщата, в която съм израснал, само че имам лично пространство, а също и добра кариера, която се заплаща сносно. Харесвам работата си и сътрудниците си и поддържам връзка с тях от време на време след работа.
Наистина ми е мъчно обаче да се разтварям към хората. Притеснявам се доста какво мислят другите за мен и това ми пречи да мога да се отпусна и да бъда себе си.
Ставам толкоз нервозен в нови обстановки или в диалог с хора, които в никакъв случай преди не съм срещал, което не Не съм съвършен в работен сюжет.
Приятелите и родителите ми ми споделиха, че би трябвало да спра да се интересувам от мнението на другите хора и просто да пребивавам живота си. Наскоро срещнах момиче, което в действителност одобрявам, само че ми лиши седмици, с цел да събера храброст да кажа на хората, че излизаме. Не знам от какво се опасявам – може би от вним...
Прочетете целия текст »
