Аз не знаех какво да направя, тъй като усетих част

...
Аз не знаех какво да направя, тъй като усетих част
Коментари Харесай

bTV Репортерите: Следи от омраза

Аз не знаех какво да направя, защото усетих част от зъба си на езика. Цялата ми джука стартира да кърви.

Имаше голяма навалица. Хора, облечени в черно. Бяха ни обкръжили от всички страни.

В момента, в който ме удари, сподели: " Да не съм те виждал към този момент в твоя квартал ". Стана за секунди, аз даже не можах да отвръщам.

Това са единствено част от разказите на хора от ЛГБТ общността, станали жертви на закононарушения от ненавист.

Снимка: btvnovinite.bg

30 септември 2008 година В Борисовата градина е погубен студентът Михаил Стоянов.

" Под " закононарушение от ненавист " се схваща физическо или словесно нахлуване против физическо лице, стимулирано от предубеждения против това лице. Когато Михаил Стоянов беше погубен в Борисовата градина, причинителите след това оправдаха себе си, че са прочиствали парка от гейове, че са вършели нещо съгласно тях положително ", споделя Радослав Стоянов от Българския Хелзински комитет (БХК).

Снимка: btvnovinite.bg

" Престъпленията от ненавист, които попадат в българското законодателство, са тези, които са осъществени въз основа на раса, националност, етническа принадлежност, а в някои случаи политически и религиозни убеждения. В българското законодателство липсват като квалифициращ симптом, така наречен - хомосексуалната ориентировка и половата еднаквост ", изяснява и юристът по наказателно право Силвия Петкова.

Снимка: btvnovinite.bg

" В случая това е закононарушение известие, обръщение към цялата общественост. Да, жертвата е една непосредствена, само че посланието е към цялата група, която носи този симптом. Съобщението е: " Вие не сте добре пристигнали в обществото и на следващия ден всеки един от вас може да е на мястото на тази жертва “, счита Радослав Стоянов.

" Бих подчертала решението на Върховен касационен съд по делото за убийството на Михаил Стоянов. Върховен касационен съд в действителност споделя, че не става въпрос за хулигански подбуди, а за хомофобски, само че заради неналичието на подобен дипломиран състав в нашия Наказателен кодекс, те не могат да наложат по-високото наказване. Поради тази причина понижават присъдите на убийците на Михаил Стоянов - едната на 10 години, а другата - на 4 години ", изяснява и юрист Деница Любенова.

Снимка: btvnovinite.bg

Тя напомня, че Върховен административен съд се произнася, че няма отегчаващи условия по това дело. " Впоследствие майката на Михаил Стоянов отнесе случая в Европейски съд по правата на човека. Ако половата ориентировка присъстваше в Наказателния кодекс, по-различното щеше да е действието да бъде вярно квалифицирано и да бъде прието какво се е случило тъкмо и нямаше да се стигне до дело в Европейски съд по правата на човека, където ще дава отговор нашата страна, а и в последна сметка - всички ние като данъкоплатци. Делото е висящо ", показва още Деница Любенова.

Снимка: btvnovinite.bg

На 17 август 2021 в София са нападнати 18-годишният Димитър и негов другар.

" Излязох с едно момче в сладкарницата в покрайнината. Седнахме на едната маса, поръчахме. Дойдоха едни момчета след към половин час, седнаха на масата до нас. Единият беше без тениска, с бръсната глава, а другият беше малко по-едър. Като цяло, ние просто си говорехме. Нищо не сме правили, даже не сме се докосвали. Просто седяхме, ядохме, пихме и този мой другар отиде да заплати сметката ", спомня си Димитър.

Снимка: btvnovinite.bg

" Момчето с бръсната глава стартира да ни вика: " Какво вършиме, педерастчета "? Аз много се изненадах от такава реакция и питах го какъв е казусът, какво се случва. Той се приближи до мен, стартира да си бърка в джоба на панталона и аз млъкнах, тъй като допуснах че има нож в джоба. Продължи да ни псува, отдръпна се ", споделя още Димитър.

Минаха с трето момче около нас по тази улица нагоре и продължиха да ни наскърбяват, да ни псуват. В последна сметка се скриха зад блока, ние продължихме и към този момент бяхме не запомнили за тях. Бяхме решили да ставаме и по пътя ни посрещат на тротоара. Аз много се уплаших и побягнах, тъй като си мислех, че вади нож. Неговият другар му споделяше " Не, бе, недей "! Това се случва около бял ден ", споделя Димитър.

Снимка: btvnovinite.bg

Според юрист Силвия Петкова хулигански подбуди има тогава, когато незаконният деятел посредством своето действие, показва очевидно пренебрежение към обществото, само че като цяло. " Когато приказваме за така наречен закононарушения от ненавист, ние, с цел да ги разберем, първо, би трябвало да ги дефинираме. Ние би трябвало да дефинираме техния непосреден обект, това, което те засягат. На процедура, това са едни похищения против личността или имуществото на обещано лице, поради това, че то действително или по съмнение на самия незаконен деятел е част от някаква група в обществото ", отбелязва юристът.

" Забелязах, че този мой другар стартират да го ритат, да го бият. Аз отидох да му оказа помощ, само че изведнъж пристигна трето момче и просто ми удари кроше. Аз не знаех какво да направя, защото усетих част от зъба си на езика. Цялата ми джука стартира да кърви. Не съм мислил по какъв начин да отвърна. Дръпнах този мой другар встрани, тъй като той беше още по-зле. Счупиха му очилата. Той кървеше устната му. Доста щедро ", споделя Димитър за нападението.

Според Радослав Стоянов, когато приказваме за ликвидиране и телесна щета, не значи, че не можем да преследваме закононарушението. " В някои случаи обаче - лека телесна щета, това значи, че не е работа на страната да проверява, а на жертвата по частен ред. Цялата тежест по организация ляга върху индивида, който е бил травмиран и атакуван, осъзнавайки, че той е станал жертва поради нещо, което той не може да промени. Едно е да бъдем нападнати на улицата поради безценен телефон или преносим компютър, а друго поради нещо, което не можем да махнем от себе си ", счита Радослав Стоянов.

Димитър напомня, че против нападателите е формирано досъдебно произвеждане, те са си признали и в този момент се чака дали ще им бъде повдигнато обвиняване.

Снимка: btvnovinite.bg

През 2019 година в центъра на София е нападната Галя Петкова.

" Вървях си по локалното на " Черни връх " и се разминах с един мъж, който изглеждаше безусловно обикновено. В момента, в който се разминавахме, ми сподели: " Долен педал " и аз го подминах. 500 метра по-надолу, чух стъпки зад тила си и сега, в който се обърнах, ме удари в лицето. Обърна се и избяга. Аз носех кафе, цялото се разля. Не знаех това по мен кръв ли е, кафе ли е. Прибрах се и видях какво е ситуацията, тъй като два зъба ги нямаше. Тогава звъннах на една другарка, тя сподели да звънна на 112. Първата ми реакция беше: Какъв е смисълът? После си споделих, че в случай че всички си мълчат, няма да има смисъл ", споделя Галя.

Според юрист Деница Любенова политическият дискурс в последните 20 години е доста хомофобски, мачистки и той е бил налаган. " Ако въобще има законодателна смяна в тази тенденция, тя бива потулвана точно от този политически дискурс и неговата неспособност да изясни на обществото какъв е казусът. Той е: имаме закононарушение, само че нямаме инструментите, с които да накажем това закононарушение ", счита юристът.

Снимка: btvnovinite.bg

" Имаше две дами на пейката, само че то стана толкоз бързо, че никой не разбра. Аз не се развиках. Нямаше никаква индикация от моя страна, че нещо се случи, той просто ме удари и избяга. Аз съм сигурна, че живее наоколо. До ден сегашен нищо не се знае за причинителя. Води се незнаен, макар че има камери в региона. Все още не са го намерили. Най-вероятно няма и да го намерят. Чакат да изтече време и да прекратят делото ", продължава описа си Галя.

" Последствията бяха: два зъба на място и два след това. Две години вървене по зъболекари, един звук пари ", прибавя тя.

Снимка: btvnovinite.bg

Според юрист Деница Любенова следствията са за цялата група. " ЛГБТ хората ги е боязън да излизат на улицата, всичко обвързвано със обществения живот, който всеки един от нас живее. Ако става въпрос за лека телесна щета, това не води до средата. Защото хората виждат, че няма смисъл. Защото правосъдната и изпълнителната власт...Това нещо се трансферира в прокурорските преписки, след това в съда и в случай че съдията - в случай че въобще се стигне до съд, тъй като в по-голям % от случаите досъдебните производства се приключват в самото начало ", споделя Деница Любенова.

Снимка: btvnovinite.bg

8 октомври 2020 година Ивелина Паничарова получава опасност за ликвидиране.

" Родителите ми имат апартамент в Пловдив. Доскоро живеех там. На входа с големи букви беше изписано: " Ивелина Паничарова, педал, ще увиснеш на въжето ". Надписът се е появил на 8 октомври. На 10 беше митингът срещу омразата в Пловдив, в който аз бях участник. С мен или без мен, това събитие щеше да се случи. Бяхме една шепа хора пред общината, борещи се против омразата. Поводът за митинга беше нахлуване над младежи в градската градина, тъй като други младежи желали да прочистват градината от гей хора. Решили, че това са представители на ЛГБТ общността и пребили децата ", спомня си Ивелина Паничарова.

Снимка: btvnovinite.bg

Според Радослав Стоянов едно от най-лошите неща, които се случват, е жертвата изобщо да не подаде тъжба. " Това става по доста аргументи - счита, че към този момент е минало, няма потребност да бъркаме в раната, тъй като не има вяра, че ще получи помощ или тъй като се бои, че служителите на реда и проверяващите на собствен ред ще я виктимизират, ще се подиграват ", отбелязва той.

Ивелина се свързва с юрист и подава тъжба в полицията. " На входа има камери и чакат да изискат записите. За мен беше огромна изненада, че полицията не се свърза с мен близо два месеца. Очакват да ме попитат дали съм добре, въпреки всичко това е опасност за живота ми. Дори записите не бяха конфискувани. За мен това не е първата опасност. Много постоянно са ме заплашвали в интернет, само че когато е на блока, е доста по-живо и същинско. Аз мисля, че няма поле за тълкувание, тя е ясна - това е опасност за живота ми ", споделя Ивелина.

Снимка: btvnovinite.bg

Досъдебното произвеждане по случая е прекъснато заради липса на доказателства и липса на дейности от полицията.

" След 2011 година, заради едно решение на Европейски Съюз, което е наложително за транспониране, бяха въведени закононарушения, осъществени по расистки и ксенофобски подбуди. За страдание, други признаци в тези сформира няма. Това значи, че освен половата ориентировка и половата еднаквост, само че възрастта, увреждането на едно лице, полът не могат да бъдат взети поради за по-тежко наказване ", счита Радослав Стоянов.

Снимка: btvnovinite.bg

" Имаше голяма навалица - хора, облечени в черно. Бяха ни обкръжили от всички страни. Трябваше да чакаме полиция, с цел да създадем няколко крачки от общината до парка. Заплахите, кошмарите по-късно, страхът. Всички безнаказани случаи остават едно възприятие за безотговорност ", отбелязва Ивелина.

Снимка: btvnovinite.bg

30 октомври 2021 година Центърът на българските ЛГБТИ организации " Рейнбоу хъб " е атакуван и изпотрошен.

" Група от няколко мъже, предвождана от Боян Расате, нахлуват в пространството и потрошават всичко. Удрят и наш сътрудник в лицето, след което си потеглят. Полицията реагира в точния момент и идва 10 минути след подадения сигнал, само че те към този момент не са тук ", споделя Симеон Василев от фондация GLAS.

Според юрист Силвия Петкова би трябвало да се планува в Наказателния кодекс закононарушенията, които се правят въз основа на половата ориентировка на потърпевшия да бъдат планувани като квалифициращ симптом. " Един отчет от 2009 година демонстрира, че България е една от четири страни, които не плануват никаква отбрана за хората с друга полова ориентировка и друга полова еднаквост. Към сегашния миг тези страни в границите на Европейски Съюз към този момент са единствено три - това са България, Австрия, Италия, четвъртата е била Малта ", изяснява Петкова.

Снимка: btvnovinite.bg

" Чупени са прозорци през годините, флагове са късани, имало е набези, в това число онлайн. Адресът на " Рейнбоу хъб " беше свален, откакто бяха подадени близо 100 ревюта с една звезда. Когато нямаме политическото насъскване, офанзивите, в случай че обществото бъде оставено да се развива без тези псевдонационалистически възгледи, мисля, че бяхме стигнали и по-далече като равнища на приемане ", счита Симеон Василев.

По думите на юрист Силвия Петкова в общия случай, тези похищения въобще не се рапортуват.

Според нея главната причина е неналичието на задоволително доверие в правоприлагащите органи заради това, че самите правоприлагащи органи постоянно демонстрират признаци на дискриминация по отношение на хората с друга полова ориентировка.

" Всяко нещо отвън статуквото се счита, че би трябвало да бъде унищожено. Хората към момента имат вяра, че ние си избираме да бъдем такива. Повярвайте ми, в случай че можех да си избера живот без тормоз и принуждение, нямаше да си избера този метод на живот. Това в действителност не е метод на живот, това сме ние ", отбелязва Димитър.

Снимка: btvnovinite.bg

Според Симеон Василев България остава нещо като черно леке на картата във връзка с човешките права в Европа. " Дори сме и крачка обратно от Полша и Унгария. Колкото и ние да сме дейни като общественост, колкото и да сме положителни в акциите, в публичността, най-после стигаме до законодателните промени и не можем да дадем подтик да се случат ", споделя той.

Според юрист Силвия Петкова ние променяме нашето законодателство непрестанно. " Тоест щом 20 нормативни акта могат да се трансформират в границите на една седмица, то няма спънка да се промени наказателният кодекс в този смисъл “, споделя юристът.

Радослав Стоянов счита, че в тази ситуация с " Рейнбоу хъб " дискриминационният детайл е затулен. " Има подготовка, само че тя няма по какъв начин да бъде по-различна от безчинство. Да, това допуска, че имаме закононарушение и може би ще има някаква наказуемост, само че прикрива дискриминационния детайл. Европейски съд по правата на човека споделя, че дискриминационният детайл би трябвало да бъде демаскиран и да бъде приет ", споделя представителят на БХК.

" Някъде съществено сме сбъркали, откакто разрешаваме деца да пребиват деца, не реагираме и си мълчим. Със сигурност злонамерените не са повече, само че те са доста по-шумни и дейни. Ако останем тихи и не създадем нищо, ставаме съучастници ", е мнението на Ивелина.

" Имах една преподавателка, която доста обичаше да споделя: " Важното е да сътворяваме закони, които покриват правата на всички хора, които покриват правата на всички жители ". Кога и дали обществото ни ще стане готово за една или друга тематика, е въпрос на това какви водачи сме ние ", отбелязва Деница.

А съгласно Галя, това, което би трябвало да се промени, е да има наказване. " Хората, които вършат такива неща, да знаят, че има последици. Да си вървиш по улицата и някой да реши, че не си заслужен да живееш, е цялостен парадокс ", счита тя.
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР