Аз не се и попитах кой си ти, какъв си

" Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти. Не знам и по какъв начин те обикнах. Ние не знаем по какъв начин идва любовта и от кое място идва или - не, тя просто се ражда в сърцето ни. Така стана най-малко с мене. Видях те, желаех да те видя отново, чух те, желаех да слушам гласа ти непрекъснато и по-близо до себе си. После аз видях какъв брой си добър, интелигентен, внимателен. С това растеше моята наслада, че те срещнах в живота си, цялата моя любов се трансформира в една безкрайна наслада.

Така и се промени всичко в мене. Станах по-добра към всички, по-добра и към самата себе си. Сега никой не може да ме обиди, да ме огорчи, да ме нарани, тъй като съм подготвена преди този момент още да му простя. Така е и в мислите ми - не мога да позволи за никого неприятна мисъл, не идват в мозъка ми никакви неприятни мисли. Сърцето ми се радва на всяко нещо, и на цветето, и на звездите нощем, та и на кучето, което скита по улицата. Злото единствено ме наскърбява, тъй като няма място в моето сърце нито за яд, нито за ненавист, моето сърце е цялостно и претъпкано единствено с обич. Ти си, който отвори такава светлина в мене, и аз не се запитвам по какъв начин стана това, не е нужно. "