Аз не съм от никоя партия.“ Звучи модерно, звучи безопасно.

...
Аз не съм от никоя партия.“ Звучи модерно, звучи безопасно.
Коментари Харесай

Кметове без цвят, но с партийна сянка: Тома Белев разобличава лицемерието на „независимите“

„ Аз не съм от никоя партия. “

Звучи съвременно, звучи безвредно. Но какъв брой коства тази имитация в устата на човек, получил власт с партиен билет ?, нормално сдържан по чисто политически тематики, този път не замълча. И повода е персонална: отвращението от партиите стартира да се употребява като оръжие против самата народна власт .

Белев гледа утринно изявление на зам.-кмета на София Иван Василев и чува три пъти едно и също нещо – „ не съм член на партия “ . После и самият кмет на столицата В. Терзиев декларира, че всички политици са създали по този начин, че жителите да се отвратят от политиката .

„ Намирам за смешно кметове, станали такива поради партиите, да приказват против тях “ , написа Белев. И този яд не е инцидентен – в него се съдържа предизвестие към обществото: политическата мода на „ самостоятелния специалист “ стартира да подменя действителния спор.

Експертите – новите кукувици в политическото гнездо
Белев вкарва остро, само че подходящо съпоставяне – „ тактиката на кукувицата “. В природата това значи да снесеш яйце в непознато гнездо и да оставиш различен да го отгледа . В политиката – да се появиш на сцената като „ самостоятелен “, употребявайки цялата инфраструктура и доверие на партия, а по-късно да се отречеш от нея.

Това не е просто политическа игра. Това е замяна . „ Ако искаш да управляваш като самостоятелен – яви се като подобен и завоюва изборите “ , декларира Белев. Простичко, почтено и изцяло в духа на демокрацията.

Без партии няма народна власт
Белев не пази партиите сляпо. Той даже признава, че има политици, които отблъскват , само че упорства за нещо по-фундаментално: да не слагаме всички под един критерий. Да кажеш, че всички от ПП-ДБ-СС са „ отвратителни “ , значи да пренебрегнеш множеството смислени хора в тези и други политически обединения.

И най-важното – да омаловажиш ролята на самите партии като носители на хрумвания, платформи и отговорност. Когато обществото одобри, че „ партиите са неприятни “ , идната стъпка не е самостоятелност, а безконтролност . И оттова – пътят води не към независимост, а към авторитаризъм.

Присъединете се към нашия 

Хем изстрелваш, хем предупреждаваш: Страхът от еврото по ирански сюжет

Източник: iskra.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР