Аз не съм нещо особено, аз съм един човек, който

" Аз не съм нещо изключително, аз съм един човек, който работи с душа и сърце за построяването на децата и тяхното художествено образование ", споделя за себе си Милка Толедова. 

Тя е един от най-утвърдените български хорови диригенти, чието име е синоним на последователност и високи художествени стандарти. Нейният професионален път е образец за цялостна отдаденост на пловдивската хорова школа и на задачата за образование на младите генерации посредством изкуство. Като директен правоприемник и дълготраен помощник на основателката Стефка Благоева, Милка Толедова съумява освен да запази, само че и да надгради престижа на Хора на пловдивските момчета. Под нейното вещо управление съставът минава през комплицираните години на прехода, запазвайки позицията си на един от водещите хорови колективи в България и Европа. 



Под диригентската палка на Толедова хорът е осъществил над 20 сполучливи концертни турнета в Европа и е извоювал редица първи награди на интернационалните конгреси. Нейната прецизна работа е в основата на блестящите участия на хора в огромни оперни продукции като „ Тоска “, „ Кармен “ и „ Кармина Бурана “. 

Дейността на Милка Толедова надалеч надвишава рамките на диригентския пулт. Тя е дълготраен почитан учител, създател на учебници по музика, по които се образоват хиляди български възпитаници. Високото равнище на нейната работа е доказано от редица оценки, измежду които Награда „ Пловдив “, „ Златна лира “, академичната премия „ Меденият чан “ и Златният плакет на Българския хоров съюз и доста други.



- Разкажете ни Вашата история? Как станахте диригент на Хора на пловдивските момчета?

- Връзката ми с Хора на пловдивските момчета датира от далечната 1979 година Все още довършвах следването си в АМТИИ, тогава Висш музикално-педагогически институт, бях в края напролет на последната година на образованието си, и тогава срещнах на основната улица починалата към този момент Стефка Благоева. Мир и светлина на душата ѝ! С нея се познавах от ученическите си години в Музикалното учебно заведение във Варна, тя ми беше класен началник за една година. Седнахме да изпием по едно кафе и напряко ми направи предложение, че има потребност от млад експерт, който да се включи в хора, на който към този момент предстоеше 5-годишнина от основаването и беше постигнал първите си концертни забележителни изяви и триумфи. За мен беше доста вълнуващо и огромно предизвикателство, малко размишлявах, разисках го с маестро Крикор Четинян, с който бях обвързвана креативен тогава, и той ме поддържа.

Започнах работа в Хора на момчетата последния месец преди да завърша висшето си обучение. Първоначално работех като възпитател по солфеж, с подготвителния състав към хора ми бяха главните задължения, само че през цялото време организирах подготовки и с концертния състав. Бях помощник на Стефка Благоева и след гибелта ѝ го поех напълно - от 1996 година до през днешния ден съм началник на състава. Всъщност аз имам и персонален, и креативен празник - 30 години с хора и другата седмица навършвам 70 години. Някои от момчетата в мъжкия хор имат към този момент внуци, а аз съм работила с тях, когато са били деца. От Хора на момчетата излязоха извънредно стойностни персони и жители на България и на света.

 



- Предстои Ви огромен юбилеен концерт другия месец. Какво подготвяте?

- Каним всички наши фенове на 2 май от 19:00 часа в Дома на културата на нашия огромен  концерт театър, с който ще отбележим 50-годишния празник на Хора на пловдивските момчета. За страна като България, в която момчешкото хорово пеене няма построени дълги обичаи, както е в Европа, 50 години са извънредно дълъг интервал. Ние имаме единствено събратя, които 5 години съществуват по-дълго от нас - Хорът на софийските и на варненските момчета. С тях през цялото време до през днешния ден поддържаме прелестни колегиални и другарски връзки, имаме взаимни креативен планове. За България това в действителност си е едно огромно събитие - една такава креативна групировка да поддържа едно високо художествено равнище и да разнася славата на българския гений, на българската музика на всички места по света.



Благодарна съм на всичките си сътрудници и на една огромна група от момчетата, които в този миг са до нас и работят безрезервно, абсолютно, с доста обич, с цел да организираме същински празник за пловдивчани. Нашият концерт няма да бъде характерен хоров концерт, а запаметяващ се театър, който ще наблюдава пътя на всички поколения - по какъв начин едно малко момче от първата подготовка влиза в хора и до каква степен стига по-късно.

- Как се приема хоровото изкуство в България в днешно време?

- Времената се трансформират. В началото, когато беше основан хорът и когато аз постъпих на работа, ползата беше извънредно огромен - може би тъй като тогава опциите за извънучилищни занимания бяха много лимитирани. А в този момент можем да кажем, че децата биха могли да избират сред доста необятен кръг от действия, с които да се занимават отвън учебно заведение. В тези времена - 70-те и 80-те години, хорът беше една малка врата към света. Тогава имаше желязна завеса, доста мъчно се пътуваше отвън страната. Първите ни ученици от първите 20 години посредством хора имаха опция да пътуват отвън България и да се срещнат с културата на страните от Източна и Западна Европа.

 Това беше доста мощен привлекателен миг, който събираше децата. Сега не бих споделила, че няма интерес, само че не е чак толкоз широкообхватен. Но тези, които се насочат и стартират работа при нас, демонстрират един дълготраен интерес. Някои поемат професионално занятие с музика, за по-голямата част остава занимание, само че във всички случаи оказва извънредно огромно въздействие върху образуването им като персони, с по-широк кръг от ползи, с нюх към красивото и към изкуството.



- Какво беше чувството, когато разбрахте, че сте удостоена с „ Почетна значка на град Пловдив "?

- Това беше изключителна наслада и изненада за мен, тъй като се оказа, че нашите ученици от мъжкия хор са създали предлагането за това награждаване и в същото време - друга група ученици, с които взаимно работим по организацията на юбилея тази година, са създали също предложение към Общината и са го пазили в загадка. Оказва се, че е имало от две страни предложение за едно и също нещо, просто не са се координирали между тях, тъй като едните работят за юбилея главно, а другите пеят. Хубаво е да получиш самопризнание за толкоз годишна активност.

 



- Какъв човек е Юлия Петрова, която също е удостоена с почетна значка?

- Тя е един прелестен музикант, доста деятелен човек. С нея се разбираме без думи на сцената. През последните десетина години към този момент чувствам, че даже не е нужно да ѝ изяснявам каквото и да било, задоволителен е един дребен жест или единствено взор, с цел да работим и да гледаме в една креативна посока по отношение на творбата, което представяме на сцена.

Юлия е хала от страсти, доста добър пианист и съм щастлива, че имам опцията толкоз години дружно да имаме моменти на огромна наслада, огромни достижения, награди от интернационалните хорови състезания. Всичко това е наше общо дело, както и на целия екип от сътрудници, несъмнено.



- Какво най-много се стремите да възпитавате у момчетата?

- Човечност и качества на персони, няма да мога да изброя всичко, което възпитаваме като умения. Първо - художественото и естетическото отношение към музиката, изкуството и към света. Работа в екип - доста значимо, всеки от нас поотделно не е в положение да реализира нищо, в случай че не гледаме всички дружно в една посока.

Аз сама без хора и без Юлия, както и хористите без мен нищо не бихме могли да сътворим поотделно, само че дружно реализираме това художествено съвършенство, към което се стремим. При работата върху хоровата творба се изисква изключителна точност, а няма специалност, в която да не е належащо това. Аз постоянно им споделям, че един ден ще бъдат най-хубавите хирурзи, най-хубавите лекари, най-хубавите учители или инженери. Тази точност, тези елементи, които създаваме, ще дадат отражение върху всяка една активност, на всички места се търси тази акуратност, подреденост, поредност на дейностите. Тези умения са значими за всяка една област от живота. Може би най-големият резултат - с изключение на естетическия и личностния - е общественият. Ранните другарства, които не са обременени с други усеща и мисли, а са спонтанни, естествени, откровени, същински, остават за цялостен живот. Момчетата остават другари, оказват помощ си, поддържат се във всичко - това е скъпо.



- Важно ли е човек да работи с готовност и наслаждение?

- Изключително! Много е значимо да обичаш това, което работиш. Това, което вършим, би трябвало да ни носи наслада - тогава то е дейно. Върша работата си с готовност, с интерес и с любознание да науча още нещо ново. Насила нещата не стават, нямат стремежи резултат, а щом ти носи наслада, намираш метод да продължиш, желае ти се това прекарване да продължава, това чувство, този контакт, това взаимно музициране или каквото и да е друго. Това е най-голямата премия. Никога не съм правила в живота си нещо по обвързване или непременно, постоянно всяка дребна крачка ми е носила благополучие и задоволство.



- Какво пожелавате на себе си и на хора?

- Пожелавам си да съм здрава, да запазя силата си - това е най-важното! Пожелавам на момчетата да са здрави, все по този начин да обичат музиката, все по този начин да обичат изкуството и да придвижват тази любов във всички действия, с които се занимават! Пожелавам на всички младежи в действителност да работят това, което обичат, да отдават цялата си сила и да изпитат и преживеят това задоволство, което аз изпитвам сега!
Съставът става културен посланик на Пловдив 
Хорът на пловдивските момчета е една от най-ярките емблеми на българското хорово изкуство. През десетилетията съставът се утвърждава като културен дипломат на Пловдив и България по света. Хорът е основан в края на 1975 година от именитата диригентка Стефка Благоева, която слага основите на характерния „ пловдивски “ звуков пример - комбиниране от мекост, емоционалност и техническа точност.

През годините хорът се утвърждава като артистична общественост с извънредно високо равнище. Имат над 10 влиятелни награди от интернационалните състезания в Германия, Белгия, Франция, Русия, Гърция, Турция, Словения и други. Отличени са с най-високите национални призове, измежду които „ Кристална лира “, два пъти Награда „ Пловдив “, Почетен знак на Пловдив, Златен плакет от Българския хоров съюз и Златен плакет от Съюза на българските композитори.



Обхваща 5 състава (от предварителен до мъжки хор), в които през днешния ден пеят над 120 гении.

От 2003 година хорът с горделивост носи името на своя основател и почетен жител на Пловдив - Стефка Благоева. Днес традицията продължава с помощта на професионализма на диригентите Милка Толедова и Борислава Благоева, взаимно с корепетиторите Юлия Петрова и Зарина Гетоева.
Сценарий за 50-годишната " школа за спечелили "
Спектакълът на Хора на пловдивските момчета на 2 май в Дома на културата е умислен като комбиниране на музика, театрализиран роман и образни детайли, които наблюдават пътя на генерации хористи, трансформирали състава в една от културните емблеми на Пловдив.

Авторът на сюжета Веселин Илиев - едно от порасналите момчета, споделя, че концепцията е предизвикана от модерни начинания в поддръжка на културата за деца, измежду които е и акцията на Соня Йончева, насърчаваща родителите да включват наследниците си в детски креативен колективи и да се занимават с изкуства. В съставянето на сюжета създателят създава концепцията на тенора Марин Йончев, че хорът на момчетата е „ школа за спечелили “.



За да се трансформира този план в музикално-театрален театър, Александър Трифонов ще влезе в ролята на едно от момчетата, поело по пътя към огромната сцена. Сценографията е поверена на Петко Танчев, а режисьор на действието е Мария Панайотова от спектакъл НОКС - София.

Петте обединения на хора ще показват емблематични песни в акомпанимент ​на пианистите Юлия Петрова и Зарина Гетоева и под диригентството на Милка Толедова и Борислава Благоева. В края на концерта към тях ще се причислят диригентът Кръстин Настев ​- също ученик на емблематичния хор, и Весела Дякова - един от първите пианисти на състава.
Събраха в фрагменти половин век история 
Юбилеят на хора ще бъде почетен и с прочувствена ретроспективна фотоизложба „ На крилете на песента “, която наблюдава пътя на няколко генерации „ пловдивски славеи “. Откриването ще се състои на 20 април от 18:00 часа в централната постройка на ЦПЛР-ОДК-Пловдив, Фоайе II етаж.

Изложбата показва 50 години история в фрагменти от богатия летопис на състава от неговото основаване през ноември 1975 година от Стефка Благоева до днешните триумфи под управлението на Милка Толедова. Експозицията е образен роман за пет десетилетия на труд, турнета в Европа и Азия и завоювани влиятелни оценки.



Празничната стратегия продължава и през есента, когато диригентът Кръстин Настев ​- ученик на емблематичния хор - ще показа книга, отдадена на неговата богата история.