Доц. Красен Станчев: Не съм много сигурен, че Бюджет 2023 е изпълним
Аз не съм доста сигурен, че Бюджет 2023 е осъществим, тъй като никой не може да бъде сигурен в тази обстановка, заради метода на съставянето на този бюджет. Това сподели в аудиокаста на " Фокус " " Това е България " доцент Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система и някогашен народен представител. " От една страна се резервират разноски, които са в общи линии разследване на 2020-2021 година, в действителност се резервират от бюджета за 2022 година и те са релативно високи. От друга страна, има опит за повишение на приходите, който първо е непретенциозен, второ, не се осланя на някаква дълготрайна вероятност и няма дълготрайна вероятност – и това е трето ", сподели Станчев.
По думите му, този бюджет евентуално ще бъде признат в този тип, в който е препоръчан и ще влезе в действие на хартия и ще стартира да се извършва след към четири-пет седмици. Съответно това ще бъде краят на август – началото на септември и тогава ще стартира процедурата по новия бюджет за 2024 година
" Всъщност това, което трябваше да се направи, е да се разисква бюджета до края на тази година с плановете за бюджет, или най-малко предвижданията за развиване през 2024 и 2025 година Така че сега това, което се вижда, е, че приходите са разбиране, идея, а разноските са твърди, разноските са си разноски. Приходите са нещо като облагата в частния бизнес. Според счетоводителите това е по този начин да се каже заблуда, до момента в който действителността са постоянно разноските. От тази позиция ми се коства, че бюджетът си резервира тези опасности, които имаше поначало ", сподели още Станчев.
" Бившият министър Горанов сподели, че с изключение на риска за приходите, се резервира и опцията за не напълно ясно следено вдишване на нов дълг. Макар чисто счетоводно всичко да наподобява доста добре, само че това е по този начин, допускам, тъй като в общи линии това е един от оптимистичните сюжети за развиване на стопанската система тази година. Един от сюжетите на централната банка е съвсем нулев напредък. След като има нулев напредък, то тогава ще има и по-малко доходи. И другото нещо, което ми се коства доста значимо и не се регистрира – че запазвайки тези привилегии особено по линия на налог " Обществено обезпечаване “ и Национален осигурителен институт, в действителност още веднъж се стига до съвсем 50% финансиране на разноските на Национален осигурителен институт от централния бюджет, т.е. най-вече от приходите от Данък добавена стойност. При доходи от Данък добавена стойност да се разчита на доста огромен растеж на потреблението в тая обстановка, не е доста перспективно. Това, на което не обръщат внимание и политиците, и профсъюзите, е, че защитавайки избрани групи от държавната администрация, това са евентуално някъде към 300 000 души, това не води до никакво възстановяване на обстановката на тези, които работят за себе си, без значение дали са в региона на просвета, самонаети или дребни и междинни предприятия, дребни предприятия. Става дума за към 960 000 души, т.е. те са три пъти повече. Дали ще бъде минималната работна заплата или избрани браншове в държавната администрация, в това число Народното събрание и хората на висока изборна служба, от президента до последния заместник-министър, тези неща би трябвало да се замразят най-малко. Това няма да даде кой знае какъв доход, само че при всички случаи ще бъдат спестени средства, които са равни на предстоящите нараствания на приходите, които са сред 20 и 50 милиона лв. евентуално реалистично, това е 1/3 от дневния разход на държавното управление, в случай че държавното управление харчи една и съща сума 365 дни ", добави Станчев.
Според Красен Станчев 126 милиона лв. за нарастване на парите на администрацията не са доста, но то може да се направи от 1 януари идната година.
" Защо би трябвало да има увеличение на минималната работна заплата също не мога да схвана. Защо би трябвало да се резервират привилегии в границите на Данък добавена стойност? Защо би трябвало да се дава обещание компенсиране на всички и за всичко, като се стартира от производителите на домати и се свърши с хората, които работят в туристическия отрасъл, особено ресторантьори и други такива – аз не мога да схвана. В смисъл, самото предпочитание да компенсираш всички за всичко е неизпълнимо. Значи с 60 милиарда бюджет не може да компенсирате 180 милиарда стопанска система ", пита Красен Станчев.
Цоня СЪБЧЕВА
По думите му, този бюджет евентуално ще бъде признат в този тип, в който е препоръчан и ще влезе в действие на хартия и ще стартира да се извършва след към четири-пет седмици. Съответно това ще бъде краят на август – началото на септември и тогава ще стартира процедурата по новия бюджет за 2024 година
" Всъщност това, което трябваше да се направи, е да се разисква бюджета до края на тази година с плановете за бюджет, или най-малко предвижданията за развиване през 2024 и 2025 година Така че сега това, което се вижда, е, че приходите са разбиране, идея, а разноските са твърди, разноските са си разноски. Приходите са нещо като облагата в частния бизнес. Според счетоводителите това е по този начин да се каже заблуда, до момента в който действителността са постоянно разноските. От тази позиция ми се коства, че бюджетът си резервира тези опасности, които имаше поначало ", сподели още Станчев.
" Бившият министър Горанов сподели, че с изключение на риска за приходите, се резервира и опцията за не напълно ясно следено вдишване на нов дълг. Макар чисто счетоводно всичко да наподобява доста добре, само че това е по този начин, допускам, тъй като в общи линии това е един от оптимистичните сюжети за развиване на стопанската система тази година. Един от сюжетите на централната банка е съвсем нулев напредък. След като има нулев напредък, то тогава ще има и по-малко доходи. И другото нещо, което ми се коства доста значимо и не се регистрира – че запазвайки тези привилегии особено по линия на налог " Обществено обезпечаване “ и Национален осигурителен институт, в действителност още веднъж се стига до съвсем 50% финансиране на разноските на Национален осигурителен институт от централния бюджет, т.е. най-вече от приходите от Данък добавена стойност. При доходи от Данък добавена стойност да се разчита на доста огромен растеж на потреблението в тая обстановка, не е доста перспективно. Това, на което не обръщат внимание и политиците, и профсъюзите, е, че защитавайки избрани групи от държавната администрация, това са евентуално някъде към 300 000 души, това не води до никакво възстановяване на обстановката на тези, които работят за себе си, без значение дали са в региона на просвета, самонаети или дребни и междинни предприятия, дребни предприятия. Става дума за към 960 000 души, т.е. те са три пъти повече. Дали ще бъде минималната работна заплата или избрани браншове в държавната администрация, в това число Народното събрание и хората на висока изборна служба, от президента до последния заместник-министър, тези неща би трябвало да се замразят най-малко. Това няма да даде кой знае какъв доход, само че при всички случаи ще бъдат спестени средства, които са равни на предстоящите нараствания на приходите, които са сред 20 и 50 милиона лв. евентуално реалистично, това е 1/3 от дневния разход на държавното управление, в случай че държавното управление харчи една и съща сума 365 дни ", добави Станчев.
Според Красен Станчев 126 милиона лв. за нарастване на парите на администрацията не са доста, но то може да се направи от 1 януари идната година.
" Защо би трябвало да има увеличение на минималната работна заплата също не мога да схвана. Защо би трябвало да се резервират привилегии в границите на Данък добавена стойност? Защо би трябвало да се дава обещание компенсиране на всички и за всичко, като се стартира от производителите на домати и се свърши с хората, които работят в туристическия отрасъл, особено ресторантьори и други такива – аз не мога да схвана. В смисъл, самото предпочитание да компенсираш всички за всичко е неизпълнимо. Значи с 60 милиарда бюджет не може да компенсирате 180 милиарда стопанска система ", пита Красен Станчев.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ