Баба ми даде номера ми на всичките си роднини, като каза, че могат да останат при мен. Престанах да търпя това и реших да накажа наглата баба.
Аз не съм лаком човек, само че от време на време може да наподобявам по този начин. Израснал съм на село, в семейство на образовани хора. Майка ми и татко ми работеха и печелеха положителни пари. Завърших учебно заведение и влязох в университета с стеснен бюджет. В чест на това родителите ми ми купиха апартамент покрай университета, където пребивавам в този момент.
– Баща ти и аз се радваме, че си съумял да влезеш в университета с стеснен бюджет и дано този апартамент да бъде дребен подарък и мотивация за теб – сподели ми майка ми. Бях на седмото небе от благополучие, тъй като не желаех да се връщам на село. Като имам апартамент, мога елементарно да завърша университета и да остана в града. Не можех да допускам, че това се случва с мен. Преместих се в града и отидох в университета с огромен възторг. В продължение на една седмица обикалях града, с цел да схвана какво и къде се намира.
Един ден някой почука на вратата ми и аз внезапно се уплаших и взех решение да не разтварям, само че тогава се вгледах в очите и видях, че зад вратата стои мой родственик. Бях сюрпризиран и не разбирах по какъв начин ме е намерила. – Вероятно не знаеш, че съм сестра на баба ти.
Дойдох на доктор и би трябвало да остана тук към 5-6 дни – сподели сестрата на баба ми. Оказа се, че баба ми по бащина линия дава адреса ми на всичките си родственици. Първоначално се вживях в обстановката, само че след това стартира да ме тормози. Всеки месец някой идваше при мен, аз се обаждах на баба ми и ѝ се сърдех, тъй като роднините ѝ прекосяваха границата. Тя ме назова алчна и изключи телефона. Престанах да контактувам с роднините на баба ми.
Майка ми ме поддържа, само че и това не оказа помощ, тъй като роднините, които в никакъв случай не бях виждала през живота си, ме чакаха пред къщата и по този начин ме плашеха. – Утре дъщерята на сестра ми ще пристигна при вас с дете. Тя е постъпила в лицей и няма къде да живее. Подслони я без никакви кавги и лудории – сподели бабата и изключи телефона. Обадих се назад, само че тя не подвигна. Тази племенница дойде и чакаше на вратата.
Пуснах я от страдание, а след това се обадих на сестрата на бабата и ѝ споделих, че няма да може да остане при мен повече от два дни, тъй че по-добре да си откри друга квартира. След това баба ми и роднините ми се наскърбиха на мен, само че на мен не ми пукаше. Главното за мен е, че майка ми и татко ми ме поддържаха и аз още веднъж започнах да пребивавам умерено и да не се разпръсквам от ученето си.
