„Аз не плача, Жан... Ще заспя. Заспивам, гледайки те, и

„ Аз не рева, Жан... Ще заспя. Заспивам, гледайки те, и ще умра, тъй като оттук насетне единствено мога да се преструвам на жив “ – написа Жан Маре на гроба на обичания си Жан Кокто. През 1937 година 24-годишният Жан Маре към този момент е бил асистент-фотограф, продавал е вестници, събирал е топки за голф, рисувал е картички. Играл е дребни функции в киното. Плаща, с цел да учи актьорство в Театър Ателие в Париж, тъй като са го скъсали на изпита в Консерваторията. И мечтае – мечтае да стане артист. Чува, че огромният драматург Жан Кокто набира артисти за спектакъла „ Едип цар “. Отива на кастинг. Изправя се пред 47-годишния режисьор и Кокто е замаян от мощното му полово лъчение и чувствената му хубост – от гръцкия му профил, расовата му външност, ослепително сините очи. На идващия ден Кокто се обажда на Маре: „ Жан, апелирам ви, елате бързо! Стана злополука! “ Маре тича в хотел Кастий, на улица „ Камбон “, където живее Кокто. Намира го седнал, димящ опиат. „ Катастрофирах, Жано! – споделя режисьорът. Така ще го назовава на галено до гибелта си. – Катастрофирах! Влюбен съм във вас! “ – „ И аз! “ – дава отговор Маре, само че не е правилно. След седмица дружно обаче и Маре е влюбен. Никога не е бил обграждан с такава обич. Като бил дребен, майка му постоянно обитавала в пандиза. Била клептоманка. От татко си помнел единствено звучния пестник от единствената им среща, когато бил на 5 годинки. Маре не го познавал и питал майка си: „ Кой е този дръвник, който ни досажда? “Кокто е неговият подарък. Големият Жан вижда капацитета му. Веднага го ангажира в „ Едип цар “. Дава му безмълвна роля, тъй като гласът на Маре е още занемарен. С времето цигарите ще го „ опушат “, ще го създадат по-дрезгав и секси. Мадам Шанел облича младия артист за сцената. Критиците заключават: „ Маре е просто хубав. “ Той е музата на Кокто, въодушевява най-хубавите му произведения, кара го да надминава себе си. Кокто схваща, че театърът ще отеснее за Жано, и стартира да прави филми, естествено – с Маре. И доста го ревнува. И мъжете, и дамите са луди по артиста. Когато го няма, Кокто му написа любовни писма и ги мушка под вратата на жилището му в Пале Роял. Двамата не парадират с връзката си, само че не я крият. Живеят дружно, пътуват дружно през уикендите, на ваканции. Маре пръв напуща връзката след 12 години дружно поради примабалетиста Жорж Райх. След него има връзки с доста мъже и дами, само че Кокто остава в сърцето му. Работи и с доста други огромни режисьори – Висконти, Реноар, Саша Гитри, само че Кокто постоянно е преди всичко. „ Целувам нежното ти сърце “ – продължава да написа Кокто на Маре в писмата си. А когато режисьорът получава първия си инфаркт, Маре, който по това време е в Холивуд, захвърля всичко и се връща да се грижи за него. На 11 октомври 1963 година Жан Кокто умира. А Маре написа след гибелта му: „ Твоите ръце бяха основани за обич и другарство. Изваяни от деликатност, милосърдие, елементарност и великолепие... Те ме допряха през 1937-а и аз още веднъж се родих. Родих се в един ярък свят, цялостен с положително и обич... “