Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне

Аз не обичам изхода съдбовен
и няма да ми писне да съм жив.
И ненавиждам се, когато съм печален;
когато пея, а не съм благополучен.

Аз хладния цинизъм не обичам
(Не имам вяра във възторга изобщо!)
през рамото ми някой да наднича,
писмата мои различен да ги чете.

Аз ненавиждам диалози полусмели,
полунеща да шушукат с полуглас.
Аз мразя - в тил когато стрелят,
когато в упор стрелят - ненавиждам аз.

Аз не обичам с злословия да се калям,
а също и подозрението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз ненавиждам ситите душички, свити,
аз избирам същинския риск.
Да бъдеш почтен към този момент е събитие,
че чест е през днешния ден да бъдеш ти интригант.

Аз ненавиждам счупени крила да виждам
изпитвам жалост, само че единствено към Христа.
Насилието както мразя,
по този начин и мразя слабостта.

И ненавиждам се, когато се опасявам.
Когато бият някой без виновност.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята несгода.

Аз ненавиждам и манежи, и арени -
там сменят милиони за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам отново.

Превод: Румен Леонидов