Разликата между Петков и Борисов: Борисов си подаде оставката, отиде на избори и стоя в опозиция
Аз не мога да виждам парламент, обкръжен с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е полза, сподели Бойко Борисов през 2013 година
В миг, в който страната ни е изправена пред икономическа рецесия от покачващите се цени на електрическата енергия и горивата, държавното управление на Кирил Петков вместо да поеме своята политическа отговорност и да подаде оставка, прави и немислимото да остане още малко на власт.
Вместо да се взимат решения, които да доведат до по-добро бъдеще, се купуват депутати - директно или метафорично, като даже се разяснява, че мизата ставала все по-висока, цепят се парламентарни групи, а токът пораства ли пораства.
Нека да създадем едно съпоставяне сред политическата конюнктура в този момент и през 2013 година, когато министър председател беше Бойко Борисов.
Лидерът на ГЕРБ не се замисли да подаде оставка от парламентарната естрада, когато токът се увеличи и то с няколко %.
Борисов аргументира решението си с думите:
Аз не мога да виждам парламент, обкръжен с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е полза, сподели Бойко Борисов.
С решението си да се отдръпна от властта Бойко Борисов изненада министри и депутати, които се бяха събрали в Народното събрание, с цел да гласоподават промени в кабинета след оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Бойко Борисов постъпи мъжки и ясно съобщи, че не го е боязън от избори. И отиде на такива. Последва станалата пословична Костинбродска спекулация (в основните функции Мая Манолова и Николай Бареков). На последвалите избори, все пак, ГЕРБ отново стана първа мощ - без обаче някакви допустими благоприятни условия за коалиция. И по този начин Борисов отиде в съпротива.
Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи дружно имаха тъкмо 120 депутати - незадоволителни за болшинство, а даже и за кворум (за съпоставяне сега Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България имат 109. С „ люспите “ от Има Такъв Народ – 115). През 2013 година в Народното събрание имаше още тъкмо един участник – „ Атака “. И опитите за извършване на покупки на един глас започнаха. Волен Сидеров избегна натиска върху групата си с непредвиден ход - персонално се записва и обезпечи кворума за избиране на Кабинета Орешарски. И Народното събрание осъмна със същите решетки, които Борисов беше споделил, че не желае да вижда. Нова вълна протестиращи излезе след гласуването на Делян Пеевски за началник на ДАНС. Демонстрациите не стопираха повече от година, без властта да им обръща съществено внимание. Накрая кабинетът Орешарски се срина от единствено себе си, когато Движение за права и свободи взеха решение, че към този момент няма потребност от него.
А какво се случва в този момент:
От парламентарната естрада се чуват обиди, приказва се за корупция в неистови огромни размери, излизат компроматни записи по какъв начин отлюспен заплашва колежка, че ще ѝ прати хора, а страната ни става пленник на едни хора, които не желаят да изоставен министерските си кресла. Истината, е че ги е боязън, боязън ги е от наказателния избор на народа, на този народ, който не е назначен на държавни служби и не е заставен да върви по митинги в отбрана на държавното управление.
През далечната 2013 година Борисов също можеше да провежда митинг в поддръжка на държавното управление, да опълчи хората едни против други, само че не го направи.
По-късно Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи го направиха - те проведоха станалите пословични контрапростести, а аленият потник с надпис „ късмет за Орешарски “ и през днешния ден виси като воденичен камък на врата на политическата кариера на Мая Манолова.
Защото просто не се прави по този начин. Отговорната власт в никакъв случай не би извадила симпатизантите си на протест да маршируват по центъра - това крие непотребни опасности от конфликти, вкарване на провокатори и окървавяване на жълтите павета.
Отиването в съпротива за година-две обаче водачите на „ Продължаваме промяната ” не могат да си го разрешат. Те нямат това политическо време. Те са подготвени всеки ден на изнасят зле режисирана режисура, изиграна от бездарни артисти в Народното събрание, с цел да задоволят персоналното си его и упоритост, а народа… кучета го яли.
В миг, в който страната ни е изправена пред икономическа рецесия от покачващите се цени на електрическата енергия и горивата, държавното управление на Кирил Петков вместо да поеме своята политическа отговорност и да подаде оставка, прави и немислимото да остане още малко на власт.
Вместо да се взимат решения, които да доведат до по-добро бъдеще, се купуват депутати - директно или метафорично, като даже се разяснява, че мизата ставала все по-висока, цепят се парламентарни групи, а токът пораства ли пораства.
Нека да създадем едно съпоставяне сред политическата конюнктура в този момент и през 2013 година, когато министър председател беше Бойко Борисов.
Лидерът на ГЕРБ не се замисли да подаде оставка от парламентарната естрада, когато токът се увеличи и то с няколко %.
Борисов аргументира решението си с думите:
Аз не мога да виждам парламент, обкръжен с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е полза, сподели Бойко Борисов.
С решението си да се отдръпна от властта Бойко Борисов изненада министри и депутати, които се бяха събрали в Народното събрание, с цел да гласоподават промени в кабинета след оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Бойко Борисов постъпи мъжки и ясно съобщи, че не го е боязън от избори. И отиде на такива. Последва станалата пословична Костинбродска спекулация (в основните функции Мая Манолова и Николай Бареков). На последвалите избори, все пак, ГЕРБ отново стана първа мощ - без обаче някакви допустими благоприятни условия за коалиция. И по този начин Борисов отиде в съпротива.
Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи дружно имаха тъкмо 120 депутати - незадоволителни за болшинство, а даже и за кворум (за съпоставяне сега Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България имат 109. С „ люспите “ от Има Такъв Народ – 115). През 2013 година в Народното събрание имаше още тъкмо един участник – „ Атака “. И опитите за извършване на покупки на един глас започнаха. Волен Сидеров избегна натиска върху групата си с непредвиден ход - персонално се записва и обезпечи кворума за избиране на Кабинета Орешарски. И Народното събрание осъмна със същите решетки, които Борисов беше споделил, че не желае да вижда. Нова вълна протестиращи излезе след гласуването на Делян Пеевски за началник на ДАНС. Демонстрациите не стопираха повече от година, без властта да им обръща съществено внимание. Накрая кабинетът Орешарски се срина от единствено себе си, когато Движение за права и свободи взеха решение, че към този момент няма потребност от него.
А какво се случва в този момент:
От парламентарната естрада се чуват обиди, приказва се за корупция в неистови огромни размери, излизат компроматни записи по какъв начин отлюспен заплашва колежка, че ще ѝ прати хора, а страната ни става пленник на едни хора, които не желаят да изоставен министерските си кресла. Истината, е че ги е боязън, боязън ги е от наказателния избор на народа, на този народ, който не е назначен на държавни служби и не е заставен да върви по митинги в отбрана на държавното управление.
През далечната 2013 година Борисов също можеше да провежда митинг в поддръжка на държавното управление, да опълчи хората едни против други, само че не го направи.
По-късно Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи го направиха - те проведоха станалите пословични контрапростести, а аленият потник с надпис „ късмет за Орешарски “ и през днешния ден виси като воденичен камък на врата на политическата кариера на Мая Манолова.
Защото просто не се прави по този начин. Отговорната власт в никакъв случай не би извадила симпатизантите си на протест да маршируват по центъра - това крие непотребни опасности от конфликти, вкарване на провокатори и окървавяване на жълтите павета.
Отиването в съпротива за година-две обаче водачите на „ Продължаваме промяната ” не могат да си го разрешат. Те нямат това политическо време. Те са подготвени всеки ден на изнасят зле режисирана режисура, изиграна от бездарни артисти в Народното събрание, с цел да задоволят персоналното си его и упоритост, а народа… кучета го яли.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ