Нешка Робева: Не вярвам в сълзите на тези, които, оплаквайки нещастието на един народ, продължават „щедро“ да го отрупват с оръжие
Аз не пропагандирам. Не осъждам и не извинявам. Аз просто описвам. Разказвам за работата, живота, другарствата и вярата ми в силата на спорта и олимпизма, по този начин както го е видял Пиер дьо Кубертен, по този начин както ни го е завещал с възторженото си възклицание „ О, спорт! Ти си правдивост! Ти посочваш откровени, почтени цели за постигане от хората, сложени в живота... О, спорт, ти си света “…
Няма да бъде почтено, в случай че кажа, че не съм очаквала сходни реакции във връзка оповестеното от мен. /от суперлативи, до хули, цялостно отказване и настоятелни заповеди да спра?!/ Напротив.
И все пак няма да спра да се учудвам по какъв начин хората четат, плъзгайки взор по текста, по какъв начин губят времето си без изпитание да вникнат в написаното, по какъв начин „ крещят “, тропат с крайник и безогледно наскърбяват в желанието си да се наложат непременно, тъкмо като децата... Като децата, за които от ден на ден с паника откриваме, че четейки или разговаряйки, не могат да вникнат в наличието на написаното или казаното...
На въпросите, за какво не спирам, за какво пиша, за какво плакна мозъци…?! Ще отговоря с една дума – тъй като съм РАЗТРЕВОЖЕНА.
Няма да унизявам читателите и пиша като за имбисили. Няма да се причисля към хора на гласовитите кречетала, които без капка себеуважение - всекидневно, по един и същи обидно обикновен метод, повтарят добре заучен рефрен като в на ниска цена рекламен клип.
Започнах с аналогии, с цел да се убедя, че по-голямата част от хората не обичат аналогиите, може би тъй като би трябвало да вложат обикновено изпитание за размисъл. Или може би, тъй като пропагандната машина към този момент по този начин е сработила, по този начин е капсулирала човешкия мозък и сетива, че към този момент е невероятно да бъде разбита… Тогава към кого Юлиус Фучек насочва посланието си с примка на шията? „ Хора, обичам ви, бдете! “
Аз имам не смелостта - имам нуждата да заявя, че не одобрявам и безусловно нямам доверие на политици и политики, които не сортират средства, с цел да реализиран задачите си. Не имам вяра, че сатанизирането на един народ, настройването на света против него ще спре войната. Не одобрявам сентенцията, че „ Целта оправдава средствата “, тъй като съм надълбоко уверена, че красивите цели не се реализират с грозни средства.
Не имам вяра в сълзите на тези, които, знаейки изхода от войната и лицемерно оплаквайки нещастието на един народ, не престават „ обилно “ да го отрупват с… оръжие… За неговото богатство?! Потупвайки го по рамото за проявения национализъм?!… В един световен свят, който проповядват?!!
Не одобрявам похищението върху спорта, изкуството, културата, не одобрявам възбраната на /изгарянето по аналогия/ книги, апелите за принуждение и гибел, които към този момент са позволени в най-масовите и известни обществени медии… Не одобрявам и изричам дълбоката си гадност от гаврата с параолимпийците на Русия и Беларус.
Не имам вяра повече в спорт, в който едни спортисти се радват на отстраняването на противниците им, под прикритието за съпричастие към други… Не одобрявам малодушното безмълвие на несъгласните, вместо на всеослушание да заявят „ Долу ръцете от спорта… “
До съзнанието ми даже не може да доближат уволненията, анулацията на гастроли, соченето с пръст на гениални реализатори и създатели, обявявайки ги за военолюбци, путинолюбци и така нататък, които имат смелостта да заявят своята позиция, вместо като шушумиги да се гушат под крилцето на всеобщото мнение…
Затова ще пиша по какъв начин в едно, не по-малко ужасно време, спортът събра две непримирими страни в един тим – /Босна и Сърбия/. Отборът, чиито послания за мир бяха приветствани от България и Франция до Япония…
В Йемен се води война към този момент 8 години. Сега! Пред очите ни умират десетки хиляди… Деца умират без самун и вода, без медикаменти, без дом… Повече от четвърт милион починали, от които 3 150 деца…
„ Ситуацията тук е една от най-големите филантропични кризи… 20 милиона в Йемен се нуждаят от незабавна филантропична помощ с цел да оцелеят... “ Не аз, Анджелина Джоли го казва… Нима едните деца са по-различни или по-малко благи от другите?
Не вършим ли аналогии с Югославия? Не си ли задаваме въпроса за какво миротворците от НАТО не подреден там една „ Благородна наковалня “, да раздадат правдивост и омиротворят района?
Толкова ли е комплицирано да създадем прилика и с последователното настъпване и завземане на света от хитлеризма и фашизма /30 – 40те години на XX век/ във всичките му превъплъщения? Защо се чудим, че народ като немския го е разрешил, че светът го е търпял и подтикнал?
Не се ли опасяваме за бъдещето?
Не! И не можем, тъй като се прави всичко допустимо да се заличи миналото…
Затова пиша и до момента в който имам сили ще го върша, без да се тормозя от отказване, обругаване и заклеймяване … Преживяла съм го в едно, както мнозина са уверени, доста по-страшно време…
Под слънцето новото е единствено че става все по-страшно…
https://www.facebook.com/neshkarobevaoficial/posts/354643846670822
Няма да бъде почтено, в случай че кажа, че не съм очаквала сходни реакции във връзка оповестеното от мен. /от суперлативи, до хули, цялостно отказване и настоятелни заповеди да спра?!/ Напротив.
И все пак няма да спра да се учудвам по какъв начин хората четат, плъзгайки взор по текста, по какъв начин губят времето си без изпитание да вникнат в написаното, по какъв начин „ крещят “, тропат с крайник и безогледно наскърбяват в желанието си да се наложат непременно, тъкмо като децата... Като децата, за които от ден на ден с паника откриваме, че четейки или разговаряйки, не могат да вникнат в наличието на написаното или казаното...
На въпросите, за какво не спирам, за какво пиша, за какво плакна мозъци…?! Ще отговоря с една дума – тъй като съм РАЗТРЕВОЖЕНА.
Няма да унизявам читателите и пиша като за имбисили. Няма да се причисля към хора на гласовитите кречетала, които без капка себеуважение - всекидневно, по един и същи обидно обикновен метод, повтарят добре заучен рефрен като в на ниска цена рекламен клип.
Започнах с аналогии, с цел да се убедя, че по-голямата част от хората не обичат аналогиите, може би тъй като би трябвало да вложат обикновено изпитание за размисъл. Или може би, тъй като пропагандната машина към този момент по този начин е сработила, по този начин е капсулирала човешкия мозък и сетива, че към този момент е невероятно да бъде разбита… Тогава към кого Юлиус Фучек насочва посланието си с примка на шията? „ Хора, обичам ви, бдете! “
Аз имам не смелостта - имам нуждата да заявя, че не одобрявам и безусловно нямам доверие на политици и политики, които не сортират средства, с цел да реализиран задачите си. Не имам вяра, че сатанизирането на един народ, настройването на света против него ще спре войната. Не одобрявам сентенцията, че „ Целта оправдава средствата “, тъй като съм надълбоко уверена, че красивите цели не се реализират с грозни средства.
Не имам вяра в сълзите на тези, които, знаейки изхода от войната и лицемерно оплаквайки нещастието на един народ, не престават „ обилно “ да го отрупват с… оръжие… За неговото богатство?! Потупвайки го по рамото за проявения национализъм?!… В един световен свят, който проповядват?!!
Не одобрявам похищението върху спорта, изкуството, културата, не одобрявам възбраната на /изгарянето по аналогия/ книги, апелите за принуждение и гибел, които към този момент са позволени в най-масовите и известни обществени медии… Не одобрявам и изричам дълбоката си гадност от гаврата с параолимпийците на Русия и Беларус.
Не имам вяра повече в спорт, в който едни спортисти се радват на отстраняването на противниците им, под прикритието за съпричастие към други… Не одобрявам малодушното безмълвие на несъгласните, вместо на всеослушание да заявят „ Долу ръцете от спорта… “
До съзнанието ми даже не може да доближат уволненията, анулацията на гастроли, соченето с пръст на гениални реализатори и създатели, обявявайки ги за военолюбци, путинолюбци и така нататък, които имат смелостта да заявят своята позиция, вместо като шушумиги да се гушат под крилцето на всеобщото мнение…
Затова ще пиша по какъв начин в едно, не по-малко ужасно време, спортът събра две непримирими страни в един тим – /Босна и Сърбия/. Отборът, чиито послания за мир бяха приветствани от България и Франция до Япония…
В Йемен се води война към този момент 8 години. Сега! Пред очите ни умират десетки хиляди… Деца умират без самун и вода, без медикаменти, без дом… Повече от четвърт милион починали, от които 3 150 деца…
„ Ситуацията тук е една от най-големите филантропични кризи… 20 милиона в Йемен се нуждаят от незабавна филантропична помощ с цел да оцелеят... “ Не аз, Анджелина Джоли го казва… Нима едните деца са по-различни или по-малко благи от другите?
Не вършим ли аналогии с Югославия? Не си ли задаваме въпроса за какво миротворците от НАТО не подреден там една „ Благородна наковалня “, да раздадат правдивост и омиротворят района?
Толкова ли е комплицирано да създадем прилика и с последователното настъпване и завземане на света от хитлеризма и фашизма /30 – 40те години на XX век/ във всичките му превъплъщения? Защо се чудим, че народ като немския го е разрешил, че светът го е търпял и подтикнал?
Не се ли опасяваме за бъдещето?
Не! И не можем, тъй като се прави всичко допустимо да се заличи миналото…
Затова пиша и до момента в който имам сили ще го върша, без да се тормозя от отказване, обругаване и заклеймяване … Преживяла съм го в едно, както мнозина са уверени, доста по-страшно време…
Под слънцето новото е единствено че става все по-страшно…
https://www.facebook.com/neshkarobevaoficial/posts/354643846670822
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ