Най-опасната илюзия: „Аз мога сам“
„ Аз мога самичък. “
Това е може би най-страшната неистина, която подвластният си повтаря години наред.
И аз я повтарях.
35 години.
35 години алкохол, безпорядък, сривове, обещания и вътрешна война.
И все пак непрекъснато имах вяра, че управлявам обстановката. Че на следващия ден ще спра. Че още съм мощен. Че няма потребност никой да знае какъв брой тежко е станало вътре в мен.
„ Аз мога самичък. “
Тази мисъл постепенно унищожава индивида. Защото до момента в който я повтаряш, животът ти стартира да се разпада. Емоциите ти се сменят всеки ден. Сутрин обещаваш едно, вечер правиш друго. Поемаш задания, задължения и отговорности, които нямаш сили да изпълниш. Казваш на хората „ ще оправя всичко “, а от вътрешната страна самичък потъваш.
Настъпва цялостен безпорядък.
Телефонът звъни — не искаш да вдигнеш.
Близките страдат — а ти се криеш зад подправена усмивка.
Поглеждаш се в огледалото и виждаш човек, който към този момент мъчно разпознава себе си.
Така работи зависимостта.
Хазартът ти дава обещание, че идващият залог ще оправи живота ти.
Алкохолът те убеждава, че още държиш контрола.
Наркотикът ти шепне, че можеш да избягаш от болката.
Но истината е друга — зависимостта не взима единствено парите, здравето или времето. Тя взима характера, достолепието и душата на индивида.
И все пак… има нещо, което не съумя да убие в мен.
Надеждата.
Колкото и да падах, не се предадох. Имало е нощи, в които съм бил самичък против личните си демони. Имало е моменти, в които съм бил на ръба да се счупя. Но вътре в мен постоянно е имало една дребна искра, която ми е казвала:
„ Не се отхвърляй. Изход има. “
Днес знам нещо доста значимо:
човек не се избавя самичък.
Истинската мощ не е в това да казваш „ аз мога самичък “.
Истинската мощ е да признаеш, че имаш потребност от помощ… и макар срама, болката и страха — да избереш живота.
Аз го направих.
И през днешния ден приказвам, тъй като желая всеки подвластен да чуе едно:
даже да си на дъното, даже да мислиш, че всичко е свършило — можеш да се върнеш.
Но първо би трябвало да счупиш най-опасната заблуда:
„ Аз мога самичък. “
И в случай че с моята история съумея да оказа помощ даже на един човек да се изправи и да избере живота вместо зависимостта — значи нищо, през което съм минал, не е било на вятъра.
Защото през днешния ден аз не просто живея.
Днес вдишвам.
Днес пребивавам живота. “
