„Аз много вярвам в силата на театралното изкуство“: Цветана Манева
" Аз доста имам вяра в силата на театралното изкуство. Не единствено поради пристрастията си към него и отдадеността си. Считам, че не е фиктивен този акт да събереш доста хора на едно място, още античните гърци са го създали с амфитеатрите. Това е един доста съвършен метод за определяне на обществен контакт. Хората са едни до други, смеят се дружно, дружно претърпяват това, което гледат. И това евентуално е имало ролята на тип профилактика ". Думите са на Цветана Манева от 2021 година. Днес огромната българска актриса чества кръгла годишнина .
Цветана Манева е родена на 30 януари 1944 година в Пловдив. Дъщеря е на известния пловдивски трагичен актьор Георги Манев . Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров „ Когато розите танцуват “. Въпреки че пътят й наподобява превдварително решен, у нея има известно съмнение дали да не посвети живота си на медицината.
През 1966 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ , в класа на професор Моис Бениеш . Но нейният огромен преподавател в специалността е режисьорът Любен Гройс. „ Всичко, което съм, съм го научила от него “, споделя Цветана Манева. Много от нейните „ звездни “ функции са в постановки на Любен Гройс – Жулиета, Нора, Албена, Медея, в Шекспировата комедия „ Двамата веронци “, в пиесите на Константин Илиев.
„ Зрителят не обича да бъда озадачаван и отблъскван ... Така нареченият опит не се посреща добре. Много сме подвластни на някакви стандарти, което дърпа обратно. А за изкуството това е съдбовно. Иначе би трябвало да си Боб Уилсън – по този начин да се запечатиш в света на изкуството “, споделя още актрисата.
Началото
Кариерата на Цветана Манева стартира в Пловдивския трагичен спектакъл , където играе до 1979 година, по-късно се причислява към трупата на „ Сълза и смях “ и е част от нея до 1991 година Тя играе в постановки на „ Театър 199 “, „ Сфумато “ и Младежкия спектакъл, има над 50 функции в киното. Като студентка дебютира на огромния екран с ролята на куманката Деница в „ Калоян “ на Юри Арнаудов и Дако Даковски. След дипломирането си Цветана Манева се връща в Пловдив, където дружно с Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев пишат златните страници на Пловдивския спектакъл.
Признание актрисата получава през 1973 година на интернационалния кинофестивал „ Златна роза “ – за основната роля във кино лентата на Бинка Желязкова „ Последна дума “. Тогава съветският режисьор Сергей Герасимов споделя, че най-голямото изобретение на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа премия, а по-късно влиза в спортната селекция в Кан. Същата година среща своя сегашен брачен партньор и артист Явор Милушев. Двамата се снимат във „ В началото на деня “, а особено за тях Любен Гройс слага „ Двама в люлката “. За Цветана Манева незабравими са срещите с Иван Андонов в „ Трудна обич “, „ Дами канят “ и „ Мечтатели “, а извънредно значима е и работата с Георги Дюлгеров в „ Мера съгласно мера “.
От филм във филм
През 70-те години Цветана Манева е извънредно дейна в киното. Влиза от филм във филм. През 1975 година става заслужил актьор. През 1982 година е заместник-председател на Съюза на артистите в България, същата година става национална артистка. Избирана е за народен представител в три Народното събрание – 7, 8 и 9-и.
Участва и в непознати продукции, снимани в България, като френския „ Брътвежите на родилката “ , сръбския „ Нечиста кръв “, съветския „ Дон Кихот се завръща “ , италианския „ Ловджийска чанта “ , френско-канадско-белгийския „ Версенжеторикс “ на режисьора Режис Варние, разкрил „ София филм фест “ през 2001 година
" Нейното Варненско лято "
От 1995 година Цветана Манева е артистичен шеф на интернационалния сценичен фестивал „ Варненско лято “. През 2004 година получава „ Златна роза “ за изцяло творчество. През същата година е удостоена с медал „ Стара планина “ - първа степен. Получава и огромната премия „ Икар “ на Съюза на артистите в България. Френският сценарист Жан-Клод Кариер споделя за нея: „ Тя е актриса. Всъщност, тя е звезда. Няма метод тази жена да бъде друга “. Режисьорът Георги Балабанов я кани да взе участие във кино лентата „ Досието Петров “, сниман по сюжет на Кариер.
През 2003 година Цветана Манева стартира да преподава в Нов български университет и е удостоена с купата „ Почетен професор “. От 1996 година учи на актьорско майсторство и студентите в театралния лицей, открит през 1991 година и кръстен на обичания й режисьор Любен Гройс.
Цветана Манева е родена на 30 януари 1944 година в Пловдив. Дъщеря е на известния пловдивски трагичен актьор Георги Манев . Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров „ Когато розите танцуват “. Въпреки че пътят й наподобява превдварително решен, у нея има известно съмнение дали да не посвети живота си на медицината.
През 1966 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ , в класа на професор Моис Бениеш . Но нейният огромен преподавател в специалността е режисьорът Любен Гройс. „ Всичко, което съм, съм го научила от него “, споделя Цветана Манева. Много от нейните „ звездни “ функции са в постановки на Любен Гройс – Жулиета, Нора, Албена, Медея, в Шекспировата комедия „ Двамата веронци “, в пиесите на Константин Илиев.
„ Зрителят не обича да бъда озадачаван и отблъскван ... Така нареченият опит не се посреща добре. Много сме подвластни на някакви стандарти, което дърпа обратно. А за изкуството това е съдбовно. Иначе би трябвало да си Боб Уилсън – по този начин да се запечатиш в света на изкуството “, споделя още актрисата.
Началото
Кариерата на Цветана Манева стартира в Пловдивския трагичен спектакъл , където играе до 1979 година, по-късно се причислява към трупата на „ Сълза и смях “ и е част от нея до 1991 година Тя играе в постановки на „ Театър 199 “, „ Сфумато “ и Младежкия спектакъл, има над 50 функции в киното. Като студентка дебютира на огромния екран с ролята на куманката Деница в „ Калоян “ на Юри Арнаудов и Дако Даковски. След дипломирането си Цветана Манева се връща в Пловдив, където дружно с Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев пишат златните страници на Пловдивския спектакъл.
Признание актрисата получава през 1973 година на интернационалния кинофестивал „ Златна роза “ – за основната роля във кино лентата на Бинка Желязкова „ Последна дума “. Тогава съветският режисьор Сергей Герасимов споделя, че най-голямото изобретение на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа премия, а по-късно влиза в спортната селекция в Кан. Същата година среща своя сегашен брачен партньор и артист Явор Милушев. Двамата се снимат във „ В началото на деня “, а особено за тях Любен Гройс слага „ Двама в люлката “. За Цветана Манева незабравими са срещите с Иван Андонов в „ Трудна обич “, „ Дами канят “ и „ Мечтатели “, а извънредно значима е и работата с Георги Дюлгеров в „ Мера съгласно мера “.
От филм във филм
През 70-те години Цветана Манева е извънредно дейна в киното. Влиза от филм във филм. През 1975 година става заслужил актьор. През 1982 година е заместник-председател на Съюза на артистите в България, същата година става национална артистка. Избирана е за народен представител в три Народното събрание – 7, 8 и 9-и.
Участва и в непознати продукции, снимани в България, като френския „ Брътвежите на родилката “ , сръбския „ Нечиста кръв “, съветския „ Дон Кихот се завръща “ , италианския „ Ловджийска чанта “ , френско-канадско-белгийския „ Версенжеторикс “ на режисьора Режис Варние, разкрил „ София филм фест “ през 2001 година
" Нейното Варненско лято "
От 1995 година Цветана Манева е артистичен шеф на интернационалния сценичен фестивал „ Варненско лято “. През 2004 година получава „ Златна роза “ за изцяло творчество. През същата година е удостоена с медал „ Стара планина “ - първа степен. Получава и огромната премия „ Икар “ на Съюза на артистите в България. Френският сценарист Жан-Клод Кариер споделя за нея: „ Тя е актриса. Всъщност, тя е звезда. Няма метод тази жена да бъде друга “. Режисьорът Георги Балабанов я кани да взе участие във кино лентата „ Досието Петров “, сниман по сюжет на Кариер.
През 2003 година Цветана Манева стартира да преподава в Нов български университет и е удостоена с купата „ Почетен професор “. От 1996 година учи на актьорско майсторство и студентите в театралния лицей, открит през 1991 година и кръстен на обичания й режисьор Любен Гройс.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ