Аз, който не избягах от Помпей Смъртта е тайнство. Страх…

Аз, който не избягах от Помпей

Смъртта е свещенодействие. Страх… Но край – надали.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И слушам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, спокоен, втвърден
аз просто устоях против стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах по какъв начин вий бягате надолу
към лодки и избавителни неистини.
Окрали храмовете, вий се молехте
грехът на непозната памет да тежи.
Човеци. Зверове… Изчезна всичко.
Как прекрасен бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И популярност допълзя като изверг.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът блудствен станал е музей.
И единствено аз при себе си останах
аз, който не избягах от Помпей.

1994