Аз искам да се боря като българин и като българин

" Аз желая да се боря като българин и като българин желая да умра ”. Това отговоря именитият Дан Колов на множеството оферти да си смени поданството, което получава от французи и американци, написа БГНЕС.

На 26 декември се навършват 133 години от раждането на един от най-големите спортисти в историята на България, покорил Европа и света с митичната мощ, която показва на борцовия тепих. „ Той е нашата горделивост. Не единствено за селото, той е за окръга, той е за България. Той е най-силният човек. Може би ще се роди по-силен, само че по-благороден и по-щедър няма да има “, споделя уредничката на Къщата-музей на Дан Колов в село Сенник – Иваничка Петрова. Музеят е поместен в родната къща на Колов.

„ Още на осем години братята му го завели на панаир в Севлиево и тогава той се среща с битката, тъй като есенно време по панаирите са правили обществена изява и тогава той се среща с борците. Когато брат му го строява за какво и какво прави сам, той споделил „ Не ми се карай, брат ми, аз един ден ще стана като тях “ – по този начин дребният Дончо се възпламенява по битката, която ще му донесе международна популярност.

Дан Колов записва над 1500 победи и едвам няколко загуби на тепиха. Сред най-любопитните обстоятелства за Колов са, че е кърмен до три години, отклонява предложение на Ал Капоне да му стане телохранител и успеха му над страховития японски герой по прякор Удушвача, който убива съперниците си със захват с крайници. Безстрашният българин отива до Япония, където се измъква от хватката на Удушвача и му чупи гръбнака. Поради това е изпъден от страната, само че в Америка е посрещнат като воин поради съперничеството сред двете страни.

„ Четири пъти е принуждаван и молен да си смени поданството. Той споделя, в случай че аз съм френски или американски жител, аз ще бъда най-нещастният човек. Това е било за него мотото му в живота, тъй като той споделя – аз желая да се боря като българин и като българин желая да умра. Най-важното за него е била България “, споделя Петрова.
„ Най-големият му съперник и най-големият му другар е французинът Анри Деглан. През 70-та година той пристигна на гроба на Дан Колов, към този момент беше на достолепна възраст и плака от самото начало. Навсякъде са прегърнати и усмихнати “, спомня си тя.

Пословични са благородството и щедростта на Дан Колов. Със своите умения той съумява да завоюва доста пари в Съединени американски щати и ги раздава с великодушна ръка в България. „ По света доста се приказва, че 543 хиляди подарява за български студенти, които учат в чужбина, на сираци, на хора, потърпевши във войната. На никого не е отказвал. Всички го помнят като доста доблестен “, показа Иваничка Петрова.

Дан Колов си отива от този свят млад – умира на 47 години от туберкулоза. Той обаче изпълва желанието си да бъде заровен в селото, в което се е родил – Сенник.