„Отивах към мястото, което се бомбардираше“: Деси Иванова за евакуацията си от Пакистан и пътуването из Близкия изток
„ Аз имам много мощен интерес от дълги години към Пакистан – към Индия и Пакистан, само че Индия съм посещавала няколко пъти. Пакистан все оставаше на назад във времето... Намерих евтини билети и си споделих: Това е знак. Купих ги и потеглих с еднопосочен билет. “
Това описа Деси Иванова в предаването „ В тренда “ по Дарик радио, където приказва искрено за последното си странствуване – месец сама в Близкия изток, почнал с планувани три седмици в Пакистан, само че бързо прераснал в напрегната обстановка, довела до незабавна евакуация.
Евтини билети, огромни проекти – и неочакван спор
Още от началото пътуването обещавало да бъде друго. Пакистан бил дългогодишна фантазия на Деси, само че постоянно оставаща „ за след това “. Когато намира на ниска цена полет от Истанбул, не се колебае.
„ Идеята беше да прекарам съвсем цялото пътешестване там – 3 седмици в Пакистан. “
Очакванията ѝ били хората да са топли и гостоприемни – нещо, което, по думите ѝ, изцяло се е удостоверило и даже надминало. Но всичко се трансформира, когато избухва напрежение сред Индия и Пакистан.
Нощен трен към конфликтна зона
„ Пътувам във трен от Карачи към Лахор. Нощта е тиха, дремя, когато ненадейно се разсънвам – спрял е климатикът. Решавам да погледна телефона си – залят е със известия: `Индия е нападнала Пакистан!` “
Оказва се, че влакът ѝ пътува тъкмо към епицентъра на спора – Лахор. Всички граници са затворени. Летищата – също. Няма по какъв начин да слезе – влакът е експресен.
„ Чувството да знаеш, че отиваш към място, което се бомбардира... и не можеш да направиш нищо. “
Тогава се случва ненадейно избавление. Една жена, с която пътува, хваща багажа си и скача на междинна, полупразна гара. Деси я последва инстинктивно – без кеш, без език, без явен проект.
„ Нямах минута за решение. Слязох с нея. Тичаме, намираме трен в противоположна посока – към Карачи. Нямах билет, нямаше и пари. Кондукторите се смилиха. Платих някаква минимална сума и съумях да се върна. “
След осемчасово пътешестване назад и непрекъсната връзка с летището и посолството, тя съумява да хване единствения полет от Карачи до Дубай. Близо 12 часа след началото на суматохата, се качва на самолета.
„ Ситуацията беше доста стресираща. Не знаеш дали ще можеш да излетиш. Все едно си в капан. “
След Пакистан – неочаквана спирка в Саудитска Арабия
След този под напрежение поврат, Деси се озовава в Дубай и взема решение да продължи пътуването си – импулсивно, както постоянно ѝ се случва.
„ Саудитска Арабия в никакъв случай не е била в листата ми с мечтани дестинации. Просто беше близо. Взех виза безусловно за една вечер и отидох. “
Оказва се, че страната е в преход – от затворена и изолирана към отворена за туризъм, само че процесът още не е приключен. Това се усеща – по инфраструктурата, по настройките, по погледите.
„ Беше културен потрес. Мислех си, че ще е супер уредено, само че на доста места строят, прашно е, контрастът сред благосъстояние и беднотия е голям. “
Особено като жена, пътуваща сама, Деси усеща напрежението в очите на хората.
„ Не се усещах добре. Питаха ме за какво пътувам сама. Повечето не говореха британски. Усещаш, че още не са привикнали с туристи. “
Пътешествието на Деси Иванова продължава и след Саудитска Арабия – към Бахрейн, Оман и най-после Непал, където приключва месецa си с преход в Хималаите.
Това описа Деси Иванова в предаването „ В тренда “ по Дарик радио, където приказва искрено за последното си странствуване – месец сама в Близкия изток, почнал с планувани три седмици в Пакистан, само че бързо прераснал в напрегната обстановка, довела до незабавна евакуация.
Евтини билети, огромни проекти – и неочакван спор
Още от началото пътуването обещавало да бъде друго. Пакистан бил дългогодишна фантазия на Деси, само че постоянно оставаща „ за след това “. Когато намира на ниска цена полет от Истанбул, не се колебае.
„ Идеята беше да прекарам съвсем цялото пътешестване там – 3 седмици в Пакистан. “
Очакванията ѝ били хората да са топли и гостоприемни – нещо, което, по думите ѝ, изцяло се е удостоверило и даже надминало. Но всичко се трансформира, когато избухва напрежение сред Индия и Пакистан.
Нощен трен към конфликтна зона
„ Пътувам във трен от Карачи към Лахор. Нощта е тиха, дремя, когато ненадейно се разсънвам – спрял е климатикът. Решавам да погледна телефона си – залят е със известия: `Индия е нападнала Пакистан!` “
Оказва се, че влакът ѝ пътува тъкмо към епицентъра на спора – Лахор. Всички граници са затворени. Летищата – също. Няма по какъв начин да слезе – влакът е експресен.
„ Чувството да знаеш, че отиваш към място, което се бомбардира... и не можеш да направиш нищо. “
Тогава се случва ненадейно избавление. Една жена, с която пътува, хваща багажа си и скача на междинна, полупразна гара. Деси я последва инстинктивно – без кеш, без език, без явен проект.
„ Нямах минута за решение. Слязох с нея. Тичаме, намираме трен в противоположна посока – към Карачи. Нямах билет, нямаше и пари. Кондукторите се смилиха. Платих някаква минимална сума и съумях да се върна. “
След осемчасово пътешестване назад и непрекъсната връзка с летището и посолството, тя съумява да хване единствения полет от Карачи до Дубай. Близо 12 часа след началото на суматохата, се качва на самолета.
„ Ситуацията беше доста стресираща. Не знаеш дали ще можеш да излетиш. Все едно си в капан. “
След Пакистан – неочаквана спирка в Саудитска Арабия
След този под напрежение поврат, Деси се озовава в Дубай и взема решение да продължи пътуването си – импулсивно, както постоянно ѝ се случва.
„ Саудитска Арабия в никакъв случай не е била в листата ми с мечтани дестинации. Просто беше близо. Взех виза безусловно за една вечер и отидох. “
Оказва се, че страната е в преход – от затворена и изолирана към отворена за туризъм, само че процесът още не е приключен. Това се усеща – по инфраструктурата, по настройките, по погледите.
„ Беше културен потрес. Мислех си, че ще е супер уредено, само че на доста места строят, прашно е, контрастът сред благосъстояние и беднотия е голям. “
Особено като жена, пътуваща сама, Деси усеща напрежението в очите на хората.
„ Не се усещах добре. Питаха ме за какво пътувам сама. Повечето не говореха британски. Усещаш, че още не са привикнали с туристи. “
Пътешествието на Деси Иванова продължава и след Саудитска Арабия – към Бахрейн, Оман и най-после Непал, където приключва месецa си с преход в Хималаите.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ