Спомени от соца: Опашката беше Фейсбук едно време
Аз и моите приятелки пенсионерки, въпреки да гоним 80-те, опитваме да сме в крайник с новите технологии. Внуците ни учат по какъв начин да влизаме във Facebook, с цел да си уплътняваме многото свободно време.
На мен да вземем за пример младите ми купиха таблет и всеки ден ми демонстрират по какъв начин да работя. Така в мрежата си приказваме от време на време със съученички от други градове, които към момента са живи, обменяме си готварски предписания и се поздравяваме за празниците, че дори разясняваме и политиците, дето най-вече ни ядосват.
Едно време нашият Facebook бяха опашките по магазините, на които се редяхме всеки ден. Удоволствие беше да чакаме и да си бъбрим с комшийките, да споделяме в кой магазин са „ пуснали “ някоя хубава стока, да се оплачем от снахите и зетьовете, да обменим най-пресните злословия от квартала. Да вметна, че в действителност се редяхме за карантия, за самун, за дефицитни плодове и зеленчуци, но най-малко всички артикули бяха същински и питателни, не като през днешния ден.
Сега към този момент сме запалени по Facebook и гордо можем да се назовем интернет пенсионерки. Какво да се прави – нали би трябвало да сме съвременни баби.
Надежда Косева, Варна
Виж още:
