Валентина Войкова: Президентът от доста време играе контра спрямо всички
" Аз го дефинирам не като напън, аз го дефинирам като една устойчива игра от страна на президента, която просто се състои в това, че да разклаща, да опълчва. Той в последните години просто това е неговата позиция – да опълчва. Не знам за какво, той може би би трябвало персонално него да попитате. Не мога да схвана за какво е тази в действителност, т.е. мога, допускам, само че за какво е тази междуинституционална война, тъй като не е единствено тази тематика. Президентът от много време играе на контра по отношение на, усещам по отношение на всички. Просто сякаш той не желае да има работещ парламент ".
Такова мнение изрази журналистът Валентина Войкова пред Информационна организация " Фокус ", часове преди клетвата на новите конституционни съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков. Във вторник дъpжaвният глaвa Pyмeн Paдeв, cлeд ĸaтo ceзиpa KC c избopa нa двaмaтa cъдии, приканва да не се пристъпва към клетвата на новоизбраните пpeди самият съд да се произнесе по сходството на техния избор с конституционните процедури и условия.
В претекстовете си президентът напомня новоприетия член 91б от Конституцията, който задължава Народното събрание при избор на членове на органи да съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност, с цел да подсигурява тяхната самостоятелност.
Казвам добър ден на известния публицист Валентина Войкова. Поводът е следващата конституционно-политическа драма: в петък, 26 януари, ще се състои церемонията по полагане на клетва само че новоизбраните конституционни съдии. Голяма съпротива имаше против тях, г-жо Войкова. Във вторник президентът Румен Радев сезира Конституционния съд, след това се включи опозицията от Народното събрание – " Възраждане “, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ внесоха конституционна тъжба против новоизбраните съдии, Висшият адвокатски съвет поддържа декларацията на 14-те адвокатски съвета в страната, които бяха срещу кандидатурите и към този момент избора на Десислава Атанасова и Белазелков за конституционни съдии. Вашият коментар за създалото се напрежение?
Коментарът, както стартира и самият Ви анонс, е че това е следващата политическа драма. Ама ние сме в драма в последните три години съгласно мен. Но аз по-скоро бих желала да се спра върху позицията на президента, неговите претекстове и несъгласията, които слагат в публичното пространство тези претекстове. Значи, президентът, неговата тъжба пред Конституционния съд беше с два претекста: че липсва бистрота, неприкритост и гласност на цялата процедура при избора на двамата нови съдии, и вторият претекст беше по отношение на дължината на мандатите, това, че Народното събрание гласоподава деветгодишен мандат на двамата нови. Сега, по тематиката " Прозрачност " би трябвало да си кажем няколко неща. Според мен беше спазена цялата процедура на бистрота и публично разискване, и всичките там тези неща, тъй като имаше показване на претендентите, имаше чуване в комисия, което беше апропо много по този начин, не им икономисаха въпроси – направих си труда да го изгледам.
Имаше и директно лъчение, дано да го кажем.
Имаше директно лъчение, тъкмо по този начин, само че аз в този миг бях заета, просто го гледах след това на запис. И в последна сметка имаше и гласоподаване в Народното събрание, което апропо гласоподаване по никакъв начин не е за подценяване, тъй като считам, че 159 гласа мисля че бяха " За " Десислава Атанасова, а 153 " За " Белазелков, не е някаква поддръжка, която е незначителна, меко казано. В същото време в случай че приказваме за бистрота, още веднъж имаме някакво мерене с два аршина за следващ път, а точно знаем, че Конституционният съд се състои от 12 индивида, по четири за всяка квота: президентска, съдийска и парламентарна. Ако приказваме за метода на назначение на съдии от президентската квота, те е случват по какъв начин – кабинетно: той си седи в неговия си кабинет и споделя: " Ето, аз предлагам тези четири индивида ", няма гласоподаване, няма нищо. Т.е. те директно се назначават от президента. Ако приказваме тъкмо за бистрота, къде е прозрачността и разискването, и гласуването? Нали, няма такова нещо. Още нещо, което ми се коства значимо: един от упреците по отношение на въпросните кандидатури е това, че да кажем Десислава Атанасова е знаково лице на една от политическите партия, а точно ГЕРБ. Ако би трябвало да бъде справедливи, назначението на последния претендент в Конституционния съд от страна на президента в лицето на Янаки Стоилов, това не е ли също по този начин, по какъв начин да кажа, отвързана политически фигура? Защото знаем, че господин Стоилов въпреки всичко беше доста години знаково лице на Българска социалистическа партия да вземем за пример. То това не е някакъв казус. Относно идващия претекст, който е точно дължината на мандата, в този момент, знаем, че Конституционният съд гласоподава, че двамата нови би трябвало да бъдат със седемгодишен мандат, т.е. довършващ, а не цялостен. Тук обаче идва въпрос: когато се състоя гласуването, и това не е мое мнението, това е мнение на конституционалисти, когато се състоя гласуването, то беше от 10 члена, т.е. неналичието на двама от парламентарната квота дава превес на останалите. Нали по този начин? Говоря когато гласоподаваха за мандата да не е деветгодишен, а да е седем на новите претенденти. Т.е. още веднъж няма обективност в цялото това нещо. Трета точка, вчерашния митинг, тъй като ми се желае и него да го разясня. Разбирам, че има някакви брожения в обществото, само че до каква степен те са основателни? Защото не би трябвало да забравяме, че имаше една доста неприятна композиция преди три години, а точно президент, вдигнат пестник, митинги, която докара до какво? Доведе до една тежка институционална рецесия, част от което е и въпросният проблем в този момент с новите конституционни съдии, т.е. тяхната липса две години, докара до някаква невъзможна като решение война сред институциите, а точно президент-Народно заседание. Това ли желаеме още веднъж? Защо още веднъж се слага този проблем по този метод, имам поради с конституционните съдии, с цел да има нова разграничителна линия в обществото? И ми се коства, че е време да си сложим намерено въпроса: ние парламентарна република ли сме или президентска? Защото казусът с конституционните съдии, проблемътът с регулаторите и така нататък, и така нататък, това е нещо, което е разследване на тази институционална рецесия, тъй като ние нямахме парламент какъв брой време работещ, който да стигне действително да взема решение тези неща, които са в неговите пълномощия.
И в Българската национална банка.
Разбира се, всичките тези неща са разследване на цялата ни политическа рецесия, политическия ступор, в който беше нашата страна в последните три години. И в този момент когато имаме хубав/лош, само че работещ парламент, ние още веднъж слагаме някакви проблеми, които съгласно мен са малко изкуствени. Отново някакво опълчване, което то си проличава, то е транспарантно кой има интерес от това нещо.
А за какво в този момент обаче? Защото знаем, че и в политиката, то и в живота е по този начин – таймингът е доста значим. Казвате изкуствено – една тематика, която да си приказваме в прав текста, за обществото, за хората, седнали пред тв приемника в 19.00 часа вечерта, им е малко нереална, само че ето отново тематика за разделяне. Защо в този момент? Освен че е предизборно, отново идват евроизбори.
Защо в този момент? Защото то това нещо не е спирало съгласно мен. Имам поради войната, която се води сред президента и Народното събрание. И знаете ли какво ми се коства – когато е писана Българската конституция, тъй като изчетох целия текст, който се отнася до Конституционния съд, надали хората, които са я писали, са си мислили, че ще се стигне до толкоз тежко опълчване сред президент и парламент, надали са си го мислили. Може би по тази причина там е малко по този начин пожелателно разказано, тъй като имам поради наличието на президента на клетвата, която ще е на следващия ден. И в този момент, след тази тъжба на мен ми е доста забавно по какъв начин ще постъпи президентът в утрешния ден, тъй като той е в малко патова обстановка: в случай че отиде на клетвата, това значи, че легитимира избора, само че той не е склонен с този избор, нали по този начин. Ако не отиде обаче, слушах експерти по конституционно право, които споделиха, че неговото наличие не е наложително, и това няма да наруши самия развой на заклеване. Т.е. клетвата ще се състои макар него, т.е. макар неговата липса.
Така че не знам, малко ми е особена цялата обстановка и по тази причина споделям, че ми се коства леко изкуствена. Защото ето да вземем за пример, там написа: Клетвата се реализира в наличието на, две точки, и там си изредени, наличието на кого, само че това съгласно мен няма наложителен детайл, и освен съгласно мен, просто четох мнения на експерти по тематиката. И в случай че тръгнем отново в тази посока, къде е обективността? Защото в случай че да кажем самото заклеване би трябвало да стане в наличието на президента, т.е. да се получи неговата " благословия " един тип, тогава при заклеването на неговите претенденти би трябвало ли да се получи " благословията " на Народното събрание един тип? Някак си не е справедлива цялата обстановка, не е обективна.
От най-голямата политическа мощ приканиха " президентът да не оказва напън върху самостоятелния Конституционен съд ". Това съобщи Рая Назарян от партия ГЕРБ. Вие определяте ли го като напън?
Ами аз го дефинирам не като напън, аз го дефинирам като една устойчива игра от страна на президента, която просто се състои в това, че да разклаща, да опълчва. Той в последните години просто това е неговата позиция – да опълчва. Не знам за какво, той може би би трябвало персонално него да попитате. Не мога да схвана за какво е тази в действителност, т.е. мога, допускам, само че за какво е тази междуинституционална война, тъй като не е единствено тази тематика. Президентът от много време играе на контра по отношение на, усещам по отношение на всички. Просто сякаш той не желае да има работещ парламент. Ето по този начин ми се струва…
Сега обаче аз като публицист би трябвало да попитам сътрудника публицист: за какво, с каква цел? Това са идващите въпроси. Предположението ви?
Ами може да са няколко хипотези, т.е. които ми се виждат разумни. Едната е, че може би на президента му хареса да има служебни държавни управления, и другата е, че евентуално това е един от методите, посредством които приготвя личен политически план, само че едното не изключва другото несъмнено. Това е, което виждам.
Очаквате ли, финален въпрос, тематиката за избора на конституционни съдии да е тематика и в дневния ред на новините, и в политиката идната седмица, след борени дни, или всичко притихва след утрешния ден?
Не, не притихва след утрешния ден. Очаквам да продължи да е тематика, тъй като това е една, по какъв начин да кажа – вкусна за медиите тематика, защото става въпрос за кавги, за неразбирателства сред институциите и така нататък, и така нататък, различен е въпросът какъв ще е резултатът от цялото това нещо, тъй като в случай че приказваме още веднъж като хипотези, нали, упованието, по този начин или другояче на следващия ден ще има клетка, тя ще се състои с или без президента, само че по-интересно ще бъде по какъв начин ще се произнесе Конституционният съд по тази тъжба. Според мен единственият по този начин, който ми се вижда логически вид в случай че има изговаряне в посока уважаване на жалбата на президента, то може да е в графата мандата – т.е. мандатността дали да остане девет или седем години, което това е отчасти угаждане на жалбата. Не чакам да бъде анулирана напълно.
Благодаря ви, г-жо Войкова, и до нови срещи.
Такова мнение изрази журналистът Валентина Войкова пред Информационна организация " Фокус ", часове преди клетвата на новите конституционни съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков. Във вторник дъpжaвният глaвa Pyмeн Paдeв, cлeд ĸaтo ceзиpa KC c избopa нa двaмaтa cъдии, приканва да не се пристъпва към клетвата на новоизбраните пpeди самият съд да се произнесе по сходството на техния избор с конституционните процедури и условия.
В претекстовете си президентът напомня новоприетия член 91б от Конституцията, който задължава Народното събрание при избор на членове на органи да съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност, с цел да подсигурява тяхната самостоятелност.
Казвам добър ден на известния публицист Валентина Войкова. Поводът е следващата конституционно-политическа драма: в петък, 26 януари, ще се състои церемонията по полагане на клетва само че новоизбраните конституционни съдии. Голяма съпротива имаше против тях, г-жо Войкова. Във вторник президентът Румен Радев сезира Конституционния съд, след това се включи опозицията от Народното събрание – " Възраждане “, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ внесоха конституционна тъжба против новоизбраните съдии, Висшият адвокатски съвет поддържа декларацията на 14-те адвокатски съвета в страната, които бяха срещу кандидатурите и към този момент избора на Десислава Атанасова и Белазелков за конституционни съдии. Вашият коментар за създалото се напрежение?
Коментарът, както стартира и самият Ви анонс, е че това е следващата политическа драма. Ама ние сме в драма в последните три години съгласно мен. Но аз по-скоро бих желала да се спра върху позицията на президента, неговите претекстове и несъгласията, които слагат в публичното пространство тези претекстове. Значи, президентът, неговата тъжба пред Конституционния съд беше с два претекста: че липсва бистрота, неприкритост и гласност на цялата процедура при избора на двамата нови съдии, и вторият претекст беше по отношение на дължината на мандатите, това, че Народното събрание гласоподава деветгодишен мандат на двамата нови. Сега, по тематиката " Прозрачност " би трябвало да си кажем няколко неща. Според мен беше спазена цялата процедура на бистрота и публично разискване, и всичките там тези неща, тъй като имаше показване на претендентите, имаше чуване в комисия, което беше апропо много по този начин, не им икономисаха въпроси – направих си труда да го изгледам.
Имаше и директно лъчение, дано да го кажем.
Имаше директно лъчение, тъкмо по този начин, само че аз в този миг бях заета, просто го гледах след това на запис. И в последна сметка имаше и гласоподаване в Народното събрание, което апропо гласоподаване по никакъв начин не е за подценяване, тъй като считам, че 159 гласа мисля че бяха " За " Десислава Атанасова, а 153 " За " Белазелков, не е някаква поддръжка, която е незначителна, меко казано. В същото време в случай че приказваме за бистрота, още веднъж имаме някакво мерене с два аршина за следващ път, а точно знаем, че Конституционният съд се състои от 12 индивида, по четири за всяка квота: президентска, съдийска и парламентарна. Ако приказваме за метода на назначение на съдии от президентската квота, те е случват по какъв начин – кабинетно: той си седи в неговия си кабинет и споделя: " Ето, аз предлагам тези четири индивида ", няма гласоподаване, няма нищо. Т.е. те директно се назначават от президента. Ако приказваме тъкмо за бистрота, къде е прозрачността и разискването, и гласуването? Нали, няма такова нещо. Още нещо, което ми се коства значимо: един от упреците по отношение на въпросните кандидатури е това, че да кажем Десислава Атанасова е знаково лице на една от политическите партия, а точно ГЕРБ. Ако би трябвало да бъде справедливи, назначението на последния претендент в Конституционния съд от страна на президента в лицето на Янаки Стоилов, това не е ли също по този начин, по какъв начин да кажа, отвързана политически фигура? Защото знаем, че господин Стоилов въпреки всичко беше доста години знаково лице на Българска социалистическа партия да вземем за пример. То това не е някакъв казус. Относно идващия претекст, който е точно дължината на мандата, в този момент, знаем, че Конституционният съд гласоподава, че двамата нови би трябвало да бъдат със седемгодишен мандат, т.е. довършващ, а не цялостен. Тук обаче идва въпрос: когато се състоя гласуването, и това не е мое мнението, това е мнение на конституционалисти, когато се състоя гласуването, то беше от 10 члена, т.е. неналичието на двама от парламентарната квота дава превес на останалите. Нали по този начин? Говоря когато гласоподаваха за мандата да не е деветгодишен, а да е седем на новите претенденти. Т.е. още веднъж няма обективност в цялото това нещо. Трета точка, вчерашния митинг, тъй като ми се желае и него да го разясня. Разбирам, че има някакви брожения в обществото, само че до каква степен те са основателни? Защото не би трябвало да забравяме, че имаше една доста неприятна композиция преди три години, а точно президент, вдигнат пестник, митинги, която докара до какво? Доведе до една тежка институционална рецесия, част от което е и въпросният проблем в този момент с новите конституционни съдии, т.е. тяхната липса две години, докара до някаква невъзможна като решение война сред институциите, а точно президент-Народно заседание. Това ли желаеме още веднъж? Защо още веднъж се слага този проблем по този метод, имам поради с конституционните съдии, с цел да има нова разграничителна линия в обществото? И ми се коства, че е време да си сложим намерено въпроса: ние парламентарна република ли сме или президентска? Защото казусът с конституционните съдии, проблемътът с регулаторите и така нататък, и така нататък, това е нещо, което е разследване на тази институционална рецесия, тъй като ние нямахме парламент какъв брой време работещ, който да стигне действително да взема решение тези неща, които са в неговите пълномощия.
И в Българската национална банка.
Разбира се, всичките тези неща са разследване на цялата ни политическа рецесия, политическия ступор, в който беше нашата страна в последните три години. И в този момент когато имаме хубав/лош, само че работещ парламент, ние още веднъж слагаме някакви проблеми, които съгласно мен са малко изкуствени. Отново някакво опълчване, което то си проличава, то е транспарантно кой има интерес от това нещо.
А за какво в този момент обаче? Защото знаем, че и в политиката, то и в живота е по този начин – таймингът е доста значим. Казвате изкуствено – една тематика, която да си приказваме в прав текста, за обществото, за хората, седнали пред тв приемника в 19.00 часа вечерта, им е малко нереална, само че ето отново тематика за разделяне. Защо в този момент? Освен че е предизборно, отново идват евроизбори.
Защо в този момент? Защото то това нещо не е спирало съгласно мен. Имам поради войната, която се води сред президента и Народното събрание. И знаете ли какво ми се коства – когато е писана Българската конституция, тъй като изчетох целия текст, който се отнася до Конституционния съд, надали хората, които са я писали, са си мислили, че ще се стигне до толкоз тежко опълчване сред президент и парламент, надали са си го мислили. Може би по тази причина там е малко по този начин пожелателно разказано, тъй като имам поради наличието на президента на клетвата, която ще е на следващия ден. И в този момент, след тази тъжба на мен ми е доста забавно по какъв начин ще постъпи президентът в утрешния ден, тъй като той е в малко патова обстановка: в случай че отиде на клетвата, това значи, че легитимира избора, само че той не е склонен с този избор, нали по този начин. Ако не отиде обаче, слушах експерти по конституционно право, които споделиха, че неговото наличие не е наложително, и това няма да наруши самия развой на заклеване. Т.е. клетвата ще се състои макар него, т.е. макар неговата липса.
Така че не знам, малко ми е особена цялата обстановка и по тази причина споделям, че ми се коства леко изкуствена. Защото ето да вземем за пример, там написа: Клетвата се реализира в наличието на, две точки, и там си изредени, наличието на кого, само че това съгласно мен няма наложителен детайл, и освен съгласно мен, просто четох мнения на експерти по тематиката. И в случай че тръгнем отново в тази посока, къде е обективността? Защото в случай че да кажем самото заклеване би трябвало да стане в наличието на президента, т.е. да се получи неговата " благословия " един тип, тогава при заклеването на неговите претенденти би трябвало ли да се получи " благословията " на Народното събрание един тип? Някак си не е справедлива цялата обстановка, не е обективна.
От най-голямата политическа мощ приканиха " президентът да не оказва напън върху самостоятелния Конституционен съд ". Това съобщи Рая Назарян от партия ГЕРБ. Вие определяте ли го като напън?
Ами аз го дефинирам не като напън, аз го дефинирам като една устойчива игра от страна на президента, която просто се състои в това, че да разклаща, да опълчва. Той в последните години просто това е неговата позиция – да опълчва. Не знам за какво, той може би би трябвало персонално него да попитате. Не мога да схвана за какво е тази в действителност, т.е. мога, допускам, само че за какво е тази междуинституционална война, тъй като не е единствено тази тематика. Президентът от много време играе на контра по отношение на, усещам по отношение на всички. Просто сякаш той не желае да има работещ парламент. Ето по този начин ми се струва…
Сега обаче аз като публицист би трябвало да попитам сътрудника публицист: за какво, с каква цел? Това са идващите въпроси. Предположението ви?
Ами може да са няколко хипотези, т.е. които ми се виждат разумни. Едната е, че може би на президента му хареса да има служебни държавни управления, и другата е, че евентуално това е един от методите, посредством които приготвя личен политически план, само че едното не изключва другото несъмнено. Това е, което виждам.
Очаквате ли, финален въпрос, тематиката за избора на конституционни съдии да е тематика и в дневния ред на новините, и в политиката идната седмица, след борени дни, или всичко притихва след утрешния ден?
Не, не притихва след утрешния ден. Очаквам да продължи да е тематика, тъй като това е една, по какъв начин да кажа – вкусна за медиите тематика, защото става въпрос за кавги, за неразбирателства сред институциите и така нататък, и така нататък, различен е въпросът какъв ще е резултатът от цялото това нещо, тъй като в случай че приказваме още веднъж като хипотези, нали, упованието, по този начин или другояче на следващия ден ще има клетка, тя ще се състои с или без президента, само че по-интересно ще бъде по какъв начин ще се произнесе Конституционният съд по тази тъжба. Според мен единственият по този начин, който ми се вижда логически вид в случай че има изговаряне в посока уважаване на жалбата на президента, то може да е в графата мандата – т.е. мандатността дали да остане девет или седем години, което това е отчасти угаждане на жалбата. Не чакам да бъде анулирана напълно.
Благодаря ви, г-жо Войкова, и до нови срещи.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ